Ново Паничарево: Разлика между версии
м Bot: Migrating 4 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q1011764 (translate me) |
карт. |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| площ = 92,974 |
| площ = 92,974 |
||
}} |
}} |
||
[[Файл:Holy Trinity church - Novo Panicharevo.jpg|мини|вляво|Църква „Св. Троица“]] |
|||
[[Файл:Suspension bridge - Novo Panicharevo.jpg|мини|вляво|Висящ мост]] |
|||
'''Ново |
'''Ново Панича̀рево''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Приморско]], [[Област Бургас]]. |
||
== География == |
== География == |
||
Селото е разположено в долината покрай река Ропотамо. |
|||
Около Бургас. |
|||
== История == |
== История == |
||
⚫ | Неговото основно ядро от заселници след Освобождението идва от с. Паничарево (днешната местност Старо село) на 6 км на юг от от селото, коото от своя страна е било заселено от жители преди това на с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км източно от Старо село, на югоизток - 6 км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с. Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с. Чинакчи. |
||
⚫ | От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно, че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с. Рупките - [[Родопи]]те, през 16-17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на Странджа планина. Основното ядро от преселници в този край са дошли от с. Рупките и от там остава името на населяващите в този край хора като етническа група [[рупци]]. |
||
Село Ново Паничарево слага началото на заселването си непосредствено след освобождаването на България от османско иго — [[1879]] година, е регистрирано в списъците на селищата на княжеството през [[1882]] г. |
|||
⚫ | Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30-40 къщи, които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал бил направен на длабове - били сглобяеми. Предвид голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар. |
||
⚫ | Неговото основно ядро от заселници идва от |
||
⚫ | Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, [[бивол]]и и др. животни. Сеели са изключително [[ръж]], [[ечемик]], [[фий]], [[пшеница]] и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка<ref>''История на село Ново Паничарево'' - събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.</ref>. |
||
⚫ | От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно,че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с. Рупките |
||
⚫ | Село Чинакчи е било малко, наброявало е |
||
⚫ | Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, [[бивол]]и и др. животни. Сеели са изключително [[ръж]], [[ечемик]], [[фий]], [[пшеница]] и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка |
||
''/''Събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.''</ref> |
|||
== Културни и природни забележителности == |
|||
== Забележителности == |
|||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
Панаир на селото- |
Панаир на селото - седмица след Спасовден. |
||
<!-- == Личности == --> |
<!-- == Личности == --> |
||
<!-- == Литература == --> |
<!-- == Литература == --> |
||
== Други == |
== Други == |
||
<!-- === Кухня === --> |
<!-- === Кухня === --> |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
{{commonscat|Novo Panicharevo}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
{{Община Приморско}} |
{{Община Приморско}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Села в Област Бургас]] |
||
⚫ |
Версия от 18:30, 3 март 2014
Ново Паничарево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1003 души[1] (15 март 2024 г.) 10,8 души/km² |
Землище | 92,974 km² |
Надм. височина | 68 m |
Пощ. код | 8152 |
Тел. код | 05504 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 52129 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Приморско Иван Гайков (ГЕРБ; 2023) |
Кметство – кмет | Ново Паничарево Яна Жекова (ГЕРБ) |
Ново Паничарево в Общомедия |
Ново Панича̀рево е село в Югоизточна България. То се намира в община Приморско, Област Бургас.
География
Селото е разположено в долината покрай река Ропотамо.
История
Неговото основно ядро от заселници след Освобождението идва от с. Паничарево (днешната местност Старо село) на 6 км на юг от от селото, коото от своя страна е било заселено от жители преди това на с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км източно от Старо село, на югоизток - 6 км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с. Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с. Чинакчи.
От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно, че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с. Рупките - Родопите, през 16-17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на Странджа планина. Основното ядро от преселници в този край са дошли от с. Рупките и от там остава името на населяващите в този край хора като етническа група рупци.
Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30-40 къщи, които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал бил направен на длабове - били сглобяеми. Предвид голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.
Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи и др. животни. Сеели са изключително ръж, ечемик, фий, пшеница и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка[2].
Забележителности
Редовни събития
Панаир на селото - седмица след Спасовден.
Други
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ История на село Ново Паничарево - събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.
Външни препратки
Шаблон:Мъниче селища в България
|