Рензови: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахване на Категория:Хора от Община Маврово и Ростуша; Добавяне на Категория:Тресончани using HotCat |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Тресончани]] |
||
[[Категория:Български родове от Македония]] |
[[Категория:Български родове от Македония]] |
||
[[Категория:Български дърворезбари]] |
[[Категория:Български дърворезбари]] |
||
Версия от 17:51, 4 март 2014
Рензови или Рензовци или Зографски са български мияшки строителен, резбарски и зографски род, по произход от малореканското село Тресонче, Дебърско, принадлежащ към Дебърската художествена школа.
Родът е основан от Янкул Рензов и сина му Дамян, които са зографи и строители.[1] След смъртта на Дамян родът е оглавен от Георги (Гьорче) Дамянов, който работи заедно с братята си Никола, Андрей и Коста. Родът се изселва от Тресонче във велешкото село Папрадище. Трудно да се посочи индивидуалната работа на отделните братя.[2] Четиримата братя са едновременно иконописци, резбари и строители. С времето всеки от тях се специализира в някой от тези занаяти. Докъм края на 1825 година братята живеят в Папрадище, от където пътуват по работа до различни краища, стигайки до Солун, Босна и Херцеговина. Работят със синовете си Яков и Янко Георгиеви, Даме и Иван Андрееви и Петър и Наце Николови.[2] След едно разбойническо нападение в 1835 година братята се изселват в съседното село Ораовец. Около 1850 година Андрей се изселва във Велес, а в Ораовец остават Коста и Никола.[3]
Бележки
- ↑ Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
- ↑ а б Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 155.
- ↑ Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 156.
