Читалище: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 14: | Ред 14: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
фейсбук-група Български читалища https://www.facebook.com/groups/chitalisthte/?fref=ts |
|||
*[http://mc.government.bg/reg/ Информационен сайт за читалищата] |
*[http://mc.government.bg/reg/ Информационен сайт за читалищата] |
||
*[http://chitalishte.blog.bg/ Блог към информационния сайт за читалищата] |
*[http://chitalishte.blog.bg/ Блог към информационния сайт за читалищата] |
Версия от 19:30, 7 март 2014
Читалището е типична за България и други южнославянски страни обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър,смесен хор и народен ансамбъл.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
Към настоящия момент, броят на регистрираните читалища в България е 3417[1]
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.
Източници
- ↑ Регистър на читалищата в България (посетен на 20 април 2009)
Външни препратки
фейсбук-група Български читалища https://www.facebook.com/groups/chitalisthte/?fref=ts