Моин: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 43: | Ред 43: | ||
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]]. |
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]]. |
||
В 1917 година, когато селото е на фронтовата линия, и трите му църкви са разрушени. Селяните изграждат нова, която обаче също е разрушена през Втората световна война. В 1963 година църквата „Свети Архангел Михаил” е възстановена. Представлява еднокорабна сграда с равен варосан таван, с |
В 1917 година, когато селото е на фронтовата линия, и трите му църкви са разрушени. Селяните изграждат нова, която обаче също е разрушена през Втората световна война. В 1963 година църквата „Свети Архангел Михаил” е възстановена. Представлява еднокорабна сграда с равен варосан таван, с притвор, но без олтарна апсида. Иконостасът е малък и е дело на гевгелиския столар Ристо Попов, което е отбелязано на надпис на него, датиран 30 декември 1968 година.<ref name="ПЕ"/> |
||
==Личности== |
==Личности== |
Версия от 18:01, 9 март 2014
Моин или Мойн, понякога Муин, (Шаблон:Lang-mk) е село в Община Гевгели, Република Македония.
География
Селото е разположено на 4 km западно от общинския център Гевгели, в непосредствена близост до границата с Гърция.
История
В 19 век Моин е чисто българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Моин (Moïn), Воденска епархия, живеят 270 гърци.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Моин (Moïne) е посочено като село с 42 домакинства и 224 жители българи.[2]
В селото в 1895 - 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мóйнъ има 404 жители, всички българи християни.[4]
На 27 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун Атанас Шопов четата на Иванчо Карасулията убива двама гъркомани в Моин, защото служели като укриватели и проводници на гръцките чети и го съобщава с писмо до каймакамина в Гевгели.[5]
В селото има три църкви - българска екзархийска, гъркоманска и българска униатска.[6]
След Илинденското въстание в 1904 година православните патриаршисти минават под върховенството на Българската екзархия.[7] Но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Муин (Mouin) има 176 българи екзархисти и 160 българи униати и в селото работи българско униатско училище.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Мойн се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В 1917 година, когато селото е на фронтовата линия, и трите му църкви са разрушени. Селяните изграждат нова, която обаче също е разрушена през Втората световна война. В 1963 година църквата „Свети Архангел Михаил” е възстановена. Представлява еднокорабна сграда с равен варосан таван, с притвор, но без олтарна апсида. Иконостасът е малък и е дело на гевгелиския столар Ристо Попов, което е отбелязано на надпис на него, датиран 30 декември 1968 година.[6]
Личности
- Родени в Моин
- Шаблон:BGR-флаг Гоно Баев, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Шаблон:BGR-флаг Иван Танов Милков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Шаблон:BGR-флаг Мицо Ташев Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Шаблон:BGR-флаг Петър Христов Илков, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Шаблон:BGR-флаг Тано Кольов, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Шаблон:BGR-флаг Христо Танов Туджаров, български революционер, деец на ВМОРО[3]
- Починали в Моин
- Шаблон:BGR-флаг Никола Гърков (? - 1908), български революционер, войвода на ВМОРО, убит на 18 март 1908
- Шаблон:BGR-флаг Стоян Бойчош (? - 1908), български революционер от Ошин, деец на ВМОРО, убит на 18 март 1908 година в Моин заедно с Никола Гърков[10]
Бележки
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168-169.
- ↑ а б в г д е ж „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.152.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
- ↑ а б Цркви и манстири во Гевгелија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 863.
- ↑ „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
|