Хосе де Рибера: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{друго значение|испанския художник|града в Сицилия|Рибера (Италия)}}{{Художник
{{Художник
| име = Хосе де Рибера<br>Josep de Ribera
| име = Хосе де Рибера<br>Josep de Ribera
| картинка = José Ribera.jpg
| картинка = José Ribera.jpg

Версия от 16:10, 10 март 2014

Тази статия е за испанския художник. За града в Сицилия вижте Рибера (Италия).

Хосе де Рибера
Josep de Ribera
Роден
Починал
2 септември 1652 г. (на 61 г.)
Националностиспанец
СтилБарок
Франциско Рибалта
Направлениекараваджисти / тенебризъм
ПовлиянКараваджо, Гуидо Рени
ПовлиялДиего Веласкес, Мурильо
Хосе де Рибера в Общомедия

Хосе де Рибера (Шаблон:Lang-es), известен още и с италианизираното Джузепе Рибера, е испански бароков художник, роден през 1591 година, починал през 1652 година.

Рибера е един от водещите майстори от испанската школа, въпреки че зрелият му творчески период преминава почти изцяло в Италия. Той е сред най-изявените Караваджисти, стил наричан още „тенебризъм“.

Повечето му произведения са изложени в наши дни в музеите: Прадо - Мадрид, Лувър - Париж и Националната галерия в Лондон.

Ранни години

Хосе де Рибера е роден на 12 януари 1591 година в градчето Хатива близо до Валенсия, Испания. Баща му е бил обущар от голям калибър. Родителите му са желали за своя син кариера в литературата или в науките, като медицина и право но Рибера пренебрегва техния избор и чиракува при бележития испански художник Франциско Рибалта във Валенсия. Изпълнен с копнеж да учи изкуство в Италия, той заминава за Рим преминавайки и през Парма, където, според записи, е бил през 1611 година. Според някои източници, един кардинал го вижда да прерисува фреските от фасадата на един римски дворец и го прибира при себе си. Римските художници му дават прякора „Lo Spagnoletto“.

Рибера става последовател в стила си на прославения италиански художник Караваджо, един от т.нар. тенебристи - стил характеризиращ се с остър контраст между светлина и сянка. Той живее в Рим в периода 1613-1616 година, където се сдружава с други караваджисти сред които - холандците Герит ван Хонторст и Хендрик тер Бруген. През 1616 година, Рибера се премества в Неапол,[1] според някои за да избегне кредиторите си, а също и заради годежа му с дъщерята на неаполитанския художник Джовани Бернардино Азолини.

Неаполитански период

Кралство Неапол по това време е част от испанската империя и е управлявано от испански вицекрале. Националността на Рибера спомага той моментално да бъде причислен към малобройната испанска управляваща общност. Художника започва да подписва творбите си с „Jusepe de Ribera, Español“ или „Jusepe de Ribera, Spaniard“. Той бързо привлича вниманието на тогавашния вицекрал - дюкът на Осуна, който му възлага множество големи поръчки в които се забелязва влияние и от друг италиански майстор - Гуидо Рени.

Периода след отзоваването на дюка през 1620 година, изглежда е бил труден за художника. Малко негови картини оцеляват от годините 1620-1626. В края на 1620-те, кариерата на Рибера се оживява отново след което той бива окончателно приет, като един от водещите неаполитански автори. Въпреки че никога не се завръща в Испания, много от творбите му са отнесени в родината му от управляващата класа и от пътуващи дилъри на произведения на изкуството. Влиянието му може да бъде видяно сред много испански художници от тази епоха сред които и водещи майстори като Диего Веласкес и Мурильо.

След 1644 година, Рибера страда от значителни здравословни проблеми, което ограничава възможността му да работи самостоятелно, въпреки че ателието му продължава да изпълнява поръчки. През 1647-48 година, по време на революционните движения срещу испанското владичество, художника е принуден да потърси убежище за семейството си в двореца на вицекраля за няколко месеца.

През 1651 година, Рибера продава голямата си къща, която притежава от години. Умира на 2 септември 1652 година в сериозни финансови затруднения.

Галерия

Св. Йероним (1644)
музей Прадо
Мъченичеството на св. Филип (1639)
музей Прадо
Св. Андрей (1634)
музей Castagnino
Прометей (1630)

Източници

Външни препратки