Вишни: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 24: | Ред 24: | ||
== История == |
== История == |
||
=== В Османската империя === |
|||
В [[19 век]] Вишни е предимно [[българи|българско]] село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Вишне'' (Vichné) е посочено като село със 160 домакинства, като жителите му са 450 българи и 14 [[власи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.</ref> |
В [[19 век]] Вишни е предимно [[българи|българско]] село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Вишне'' (Vichné) е посочено като село със 160 домакинства, като жителите му са 450 българи и 14 [[власи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.</ref> |
||
Ред 33: | Ред 32: | ||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 21 души от Вишни са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834 - 835.</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото остава в [[Сърбия]]. |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 21 души от Вишни са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834 - 835.</ref> След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото остава в [[Сърбия]]. |
||
=== В Република Македония === |
|||
Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref> |
||
В селото има църкви „Свети Атанасий“, Свети Никола, чийто темелен камък е осветен и поставен на 7 август 1999 година от митрополит [[Тимотей Дебърско-кичевски]], „Свети Климент“, „Света Неделя“ и „Света Петка“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 29 юли 2006 година от Тимотей, а самата тя е осветена на 28 юли 2007 година от [[Иларион Брегалнишки]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | език = | цитат = }}</ref> |
|||
==Личности== |
==Личности== |
Версия от 12:59, 16 март 2014
Вишни или Вишне (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в Община Струга.
География
Селото е разположено в източните склонове на планината Ябланица. На около 2 километра от селото се намира скалната църква „Свети Спас“.
История
В 19 век Вишни е предимно българско село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Вишне (Vichné) е посочено като село със 160 домакинства, като жителите му са 450 българи и 14 власи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Вишни има 600 жители българи християни и 20 арнаути мохамедани.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вишни има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война 21 души от Вишни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители македонци.[5]
В селото има църкви „Свети Атанасий“, Свети Никола, чийто темелен камък е осветен и поставен на 7 август 1999 година от митрополит Тимотей Дебърско-кичевски, „Свети Климент“, „Света Неделя“ и „Света Петка“, чийто темелен камък е осветен и поставен на 29 юли 2006 година от Тимотей, а самата тя е осветена на 28 юли 2007 година от Иларион Брегалнишки.[6]
Личности
- Родени във Вишни
- Шаблон:BGR-флаг Атанас Георгиев, български опълченец, V опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[7]
- Шаблон:BGR-флаг Мишо, стружки селски войвода на ВМОРО, през 1913 година е в четата на Петър Чаулев.[8]
- Шаблон:BGR-флаг Мишо Георгиев, български хайдутин[9][10]
- Починали във Вишни
- Шаблон:BGR-флаг Яким Алулов (? - 1903), български войвода от ВМОРО
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834 - 835.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 38.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54 - 55.
- ↑ Матов, Милан. Най-комитата разказва..., София, 2002, стр. 37.
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 37.
|