Септемврийци (област Монтана): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 4 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q2461375 (translate me)
Ред 41: Ред 41:
== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
Вдигнати са паметници в центъра на селото и в местността Черновръшки шумак, където са били разстреляни 72 човека през 1923 г.
Вдигнати са паметници в центъра на селото и в местността Черновръшки шумак, където са били разстреляни 72 човека през 1923 г.
Читалище "Съзнание -1915 г." с постоянно действащ танцов състав "Надежда "- носител на много награди , грамоти за отлично представяне, медали,дипломи и звания от проведените през последните пет години , фолклорни конкурси , празници и фестивали , като "Напеви от Северозапада "-гр.Монтана ,"Балкан фолк "и "Евро фолк " гр.Велико Търново , Китен и Приморско , "От Тимок до искър по стъпките на траките "-гр.Белоградчик , "Златия пее и танцува "-гр.Вълчедръм ," Празника на минералната вода "- гр.Вършец , "Балканът пее и танцува "гр.Берковица и много други .Младежкият и детският състави "Надежда " са гордостта на селото през последните пет години.Ръководителката на съставите и секретар на Народно Читалище "Съзнание - 1915 г.",Галина Славейкова е удостоена със званието МАЕСТРО от журито на фестивал - "Евро фолк "гр.Велико Търново 2010 г.Всички изяви и репетиции на двата състава са съпровождани от оркестър с ръководител Борис Алексиев - дългогодишен музикант-акордеонист , Иваило Тодоров Китара Гриша Руменов ударни Инстроменти и ДР„Извесни в областа ;
Читалище "Съзнание -1915 г." с постоянно действащ танцов състав "Надежда "- носител на много награди , грамоти за отлично представяне, медали,дипломи и звания от проведените през последните пет години , фолклорни конкурси , празници и фестивали , като "Напеви от Северозапада "-гр.Монтана ,"Балкан фолк "и "Евро фолк " гр.Велико Търново , Китен и Приморско , "От Тимок до искър по стъпките на траките "-гр.Белоградчик , "Златия пее и танцува "-гр.Вълчедръм ," Празника на минералната вода "- гр.Вършец , "Балканът пее и танцува "гр.Берковица и много други .Младежкият и детският състави "Надежда " са гордостта на селото през последните пет години.Ръководителката на съставите и секретар на Народно Читалище "Съзнание - 1915 г.",Галина Славейкова е удостоена със званието МАЕСТРО от журито на фестивал - "Евро фолк "гр.Велико Търново 2010 г.Всички изяви и репетиции на двата състава са съпровождани от оркестър с ръководител Борис Алексиев - дългогодишен музикант-акордеонист , Иваило Тодоров Китара ударни Инстроменти и ДР„Извесни в областа ;


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==

Версия от 14:09, 16 март 2014

Вижте пояснителната страница за други значения на Септемврийци.

Септемврийци
Общи данни
Население1004 души[1] (15 март 2024 г.)
21,7 души/km²
Землище46,209 km²
Надм. височина106 m
Пощ. код3637
Тел. код09740
МПС кодМ
ЕКАТТЕ16184
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   кмет
Вълчедръм
Иван Барзин
(ЗС „Александър Стамболийски“; 1999)
Кметство
   кмет
Септемврийци
Тодор Дамянов
(БНД)

Септемврѝйци е село в Северозападна България. То се намира в община Вълчедръм, Област Монтана.

География

Основни факти за Село Септемврийци Името на английски: Septemvriytsi Транскрипции на английски: Septemvriici, Septemvriytzi Местоположение: Северозападен регион Разстояние до столицата: 104.869 km от София Геогр.ширина (Latitude): 43.61666N Геогр.дължина (Longitude): 23.5E Надморско равнище: 50 - 99m Област: Монтана Община: Вълчедръм Площ на Село Септемврийци: 46.209km2 (НСИ) Население на Село Септемврийци: 1238 жители (към 01/01/2007 - НСИ) Пощенски код на Село Септемврийци: 3637 Телефонен код на Село Септемврийци: 09740 от България, 003599740 от чужбина

източник:http://bg.guide-bulgaria.com/NW/Montana/Vulchedrum/Septemvriytsi

История

До 1974 година името на селото е Горна Гнойница.[2] Произходът на името се обяснява с това, че в Септемврийци и съседното Михайлово (навремето наричано Долна Гноеница) са се отглеждали много овце. Имената идват от „угоявам“, „гноя“.

При избухването на Балканската война един човек от Горна Гнойница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

След 1944 името се сменя в памет на разстреляните 72 септемврийски въстаници, жители на селото. При "Черновръшкия шумак" са убити 68 или 69 човека, останалите умират /от побой/или са убити по-късно. Селото е заселено в тази част на долината на рекичката "Мътница" през началото на деветнадесети век, след чумна болест. Преди това се е намирало по на запад, където е имало проблеми с водата. Първите заселници се заселват поради наличие на множество изворчета с бистра вода в ниската част на днешното село.

Културни и природни забележителности

Вдигнати са паметници в центъра на селото и в местността Черновръшки шумак, където са били разстреляни 72 човека през 1923 г. Читалище "Съзнание -1915 г." с постоянно действащ танцов състав "Надежда "- носител на много награди , грамоти за отлично представяне, медали,дипломи и звания от проведените през последните пет години , фолклорни конкурси , празници и фестивали , като "Напеви от Северозапада "-гр.Монтана ,"Балкан фолк "и "Евро фолк " гр.Велико Търново , Китен и Приморско , "От Тимок до искър по стъпките на траките "-гр.Белоградчик , "Златия пее и танцува "-гр.Вълчедръм ," Празника на минералната вода "- гр.Вършец , "Балканът пее и танцува "гр.Берковица и много други .Младежкият и детският състави "Надежда " са гордостта на селото през последните пет години.Ръководителката на съставите и секретар на Народно Читалище "Съзнание - 1915 г.",Галина Славейкова е удостоена със званието МАЕСТРО от журито на фестивал - "Евро фолк "гр.Велико Търново 2010 г.Всички изяви и репетиции на двата състава са съпровождани от оркестър с ръководител Борис Алексиев - дългогодишен музикант-акордеонист , Иваило Тодоров Китара ударни Инстроменти и ДР„Извесни в областа ;

Редовни събития

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.

Шаблон:Мъниче селища в България