Сакар: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Добавяне на Категория:Тракия using HotCat |
||
| Ред 118: | Ред 118: | ||
[[Категория:Област Хасково]] |
[[Категория:Област Хасково]] |
||
[[Категория:Област Стара Загора]] |
[[Категория:Област Стара Загора]] |
||
[[Категория:Тракия]] |
|||
{{Планини в България}} |
{{Планини в България}} |
||
Версия от 10:52, 17 март 2014
| Сакар | |
 | |
 | |
| Най-висок връх | Вишеград |
|---|---|
| Надм. височина | 856,1 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Сакар в Общомедия | |
Сакар е куполообразна планина в Югоизточна България (Хасковска и Старозагорска област) и най-северозападната част на Европейска Турция.
Географска характеристика
Географско положение, граници, големина
Планината се простира от северозапад на югоизток на протежение от 75 км, а ширината ѝ в средата достига до 35 км. Разположена е между долината на река Марица на югозапад, която я отделя от крайните североизточни разклонения (ридовете Гората, Градище и Хухла) на Източните Родопи и долината на река Сазлийка на запад, която я отделя от Горнотракийската низина. На изток Сремският пролом на река Тунджа я отделя от Дервентските възвишения, а на югоизток в Европейска Турция крайните ѝ ниски ридове достигат почти до град Одрин. На север се простира до долините на реките Соколица (ляв приток на Сазлийка) и Синаповска, а в района на село Орлов дол, чрез много ниска седловина се свързва с Манастирските възвишения.
Релеф, геоложки строеж
Билото на планината, от северозапад на югоизток е очртано от плоски върхове, като на югозапад и североизток от тях се отделят дълги и стръмни ридове, които достигат до граничните долини на реките. Най-високата точка на Сакар и на цяла Югоизточна България е връх Вишеград (856,1 м), разположен в географският център на планината.
По голямата част от планината представлява гранитен батолит, ограден от метаморфна мантия — гнайси, амфиболити и шисти. На тази база са и малките находища на полиметални руди без промишлено значение. Съвременният облик на релефа се формира през горния терциер и кватернера под влияние на епейрогенните движения и ерозионно-денудационните процеси.
Климат и води
Климатът на Сакар е преходно средиземноморски. Отводнява се от множество реки притоци на Сазлийка (Соколица и Главанска река), Марица (Бакърдере, Голяма река, Левченска река, Ченгенедере, Каламица, Кемал и др) и Тунджа (Синаповска река, Бозашка река, Карабашка река и др.).
Почви, растителност и животински свят
Преобладаващите почви са предимно излужени и оподзолени канелени горски, на места силно ерозирани. Билото и склоновете са покрити с широколистни гори и обширни пасища. Тя е един от най-богатите райони в България на много грабливи птици, които са на изчезване. Това прави планината важно място за екологията и защитата на българската флора и фауна.
Стопанство
В региона на Сакар се намира изключително подходящия "тероар" за отглеждане на лозя. Там се правят най-реномираните нови български червени вина от сортовете Мерло, Каберне Совиньон и Сира, получили признание от световноизвестни дегустатори.
История, забележителности
Сакар е планина О.обитавана от древността. Легендите говорят, че за известно време тук се е подвизавал Индже войвода - легендарен кърджалийски главатар, който обръща гръб на бандитстването и се превръща в един от най-известните хайдушки предводители в България.
В района на планината най-големи традиции има в областта на ловния и риболовния туризъм. Из местностите около Тополовград има много ловни хижи с опитни водачи, които могат да ви препоръчат различни маршрути за лов на дивеч.
Най-големите културно-исторически забележителности в района на Сакар са мегалитните паметници от ІІ-ро хилядолетие пр.Хр. - долмените, Устремският манастир „Св. Троица“, известен още и с името Хайдушки, защото строежът му е свързан с Индже войвода и Кара Колю, паметник на културата, крепостта Маточина и билзките до нея две скални църкви от Х в., светилището крепост Палеокастро, войнишкият паметник на убитите в Балканската война на връх Вълча крепост (Курткале).
Природните забележителности са още по-многобройни: каскадните потоци в местността "Казанките", скалните феномени: Орлето, Костенурката и връх Карталката, пещерата "Бабини бозки", феноменално красивото поречие Тесните скали (Даркая) и общо 7 защитени територии - 1 местност, наречена „Бакърлия” и 6 природни забележителности.
Селища
По склоновете и подножията на планината на територията на България са разположени 1 град и 58 села, а на територията на Турция 5 села.
- Област Стара Загора — 6 села:
- Община Гълъбово — 6 села: Главан, Искрица, Медникарово, Мъдрец, Обручище и Помощник.
- Област Хасково — 1 град и 52 села:
- Община Любимец — 4 села: Васково, Георги Добрево, Йерусалимово и Оряхово;
- Община Свиленград — 19 села: Варник, Дервишка могила, Димитровче, Костур, Левка, Лисово, Маточина, Михалич, Младиново, Момково, Мустрак, Пашово, Пъстрогор, Равна гора, Райкова могила, Сладун, Студена, Чернодъб и Щит;
- Община Симеоновград — 5 села: Дряново, Навъсен, Свирково, Троян и Тянево;
- Община Тополовград — 1 град и 13 села: Българска поляна, Капитан Петко войвода, Княжево, Мрамор, Орешник, Орлов дол, Планиново, Присадец, Радовец, Сакарци, Тополовград, Устрем, Филипово и Хлябово
- Община Харманли — 11 села: Богомил, Браница, Българин, Доситеево, Дрипчево, Изворово, Коларово, Овчарово, Рогозиново, Черепово и Шишманово.
Транспорт
През планината, по нейните склонове и подножия преминават участък от автомагистрала "Марица" и участъци от 5 пътя от Държавната пътна мрежа.
- По цялото югозападно подножие на Сакар от Харманли до село Генералово преминава участък от автомагистрала "Марица";
- От север на юг, през западната ѝ част, от село Мъдрец до Свиленград, на протежение от 51,4 км — участък от второкласен път № 55 Дебелец — Нова Загора — Свиленград;
- От югозапад на североизток, от Харманли до село Княжево, на протежение от 61 км — участък от второкласен път № 76 Харманли — Тополовград — Елхово;
- От северозапад на югоизток, на протежение от 21,8 км — участък от третокласен път № 559 Полски Градец — Тополовград — Устрем;
- От север на юг, в източната ѝ част, между селата Княжево и Маточина, на протежение от 40,3 км — целият участък от третокласен път № 761;
- От югозапад на североизток, от град Любимец до "Голямата звезда", на протежение от 21,4 км — целият участък от третокласен път № 809;
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 423. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
| |||||