21 август

21 август е 233-ият ден в годината според григорианския календар (234-и през високосна). Остават 132 дни до края на годината.

Събития

• 1737 г. — В София е обесен самоковският владика Симеон Самоковски, който е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско.
• 1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Начало на Втората битка при Шипка.
• 1886 г. — Извършен е неуспешен преврат в България срещу правителството на княз Александър I Батенберг, който довежда до съставяне на временно правителство, начело с Климент Търновски.
• 1897 г. — Германският химик Феликс Хофман синтезира хероина.

• 1898 г. — Основан е бразилският футболен клуб Вашко да Гама.
• 1911 г. — Картината Мона Лиза на Леонардо да Винчи е открадната от служител на Лувъра; намерена е през 1913 г.
• 1944 г. — Започва Конференцията в Дъмбъртън Оукс, която е прелюдия към създаването на ООН.
• 1959 г. — Президентът Дуайт Айзенхауер подписва изпълнително нареждане, с което обявява Хаваите за 50-ти щат на САЩ.
• 1965 г. — Изстрелян е космическият кораб „Джемини 5“ с екипаж Гордън Купър и Чарлс Конрад.
• 1968 г. — Инвазия на войските на Варшавския договор в Чехословакия, вж. също Пражка пролет.
• 1983 г. — Филипинският опозиционен лидер Бенигно Акуино е застрелян на международното летище в Манила при завръщане в родината си.
• 1986 г. — Въглероден диоксид изригва от вулканичното езеро Ниос в Камерун и убива 1 700 души в радиус от 20 km.
• 1989 г. — Голямата екскурзия: Турция затваря границата си с Народна република България, след като вече са се изселили 344 000 български турци.
• 1991 г. — Латвия обявява възстановяване на пълната си независимост от СССР, който я признава на 6 септември.
• 1991 г. — Михаил Горбачов обявява, че контролира изцяло положението след 60-часовия Августовски пуч в Русия.
• 1993 г. — В България стартират залозите в играта Еврофутбол.
• 1994 г. — Тайфунът Фред опустошава китайската провинция Дзежянг — загиват над 700 души, материалните щети са за 1,6 милиарда долара.
• 1999 г. — С два взрива е направен опит да се разруши Мавзолея на Георги Димитров в София; сградата обаче не рухва и се налага да бъде досъборена с механични средства.
• 2000 г. — Опитите да бъде достигната потъналата руската атомна подводница Курск са прекратени. Водолазите обявяват, че никой от 118-членния екипаж не е оцелял.
• 2002 г. — Външният министър на Либия Мохамед Шалкам е на посещение в България и уверява българската общественост, че Процесът срещу българските медици в Либия е деполитизиран.
• 2004 г. — При серия от взривове в столицата на Бангладеш – Дака загиват 22 души.
• 2006 г. — Русия изплаща предсрочно целия си дълг към Парижкия клуб на страните кредитори, като последната вноска възлиза на 23,7 милиарда долара.

Родени

Шимон Перес

Мохамед VI в Овалния кабинет

• 63 г. — Клавдия Августа, дъщеря на император Нерон († 63 г.)
• 1165 г. — Филип II, крал на Франция († 1223 г.)
• 1643 г. — Алфонсо III, крал на Португалия († 1675 г.)
• 1754 г. — Уилям Мърдок, шотландски инженер († 1839 г.)
• 1765 г. — Уилям IV, крал на Великобритания († 1837 г.)
• 1780 г. — Ерней Копитар, словенски езиковед († 1844 г.)
• 1789 г. — Огюстен Луи Коши, френски математик († 1857 г.)
• 1796 г. — Ашър Браун Дюранд, американски художник († 1886 г.)
• 1813 г. — Йозеф Грол, баварски пивовар († 1856 г.)
• 1816 г. — Шарл Жерар, френски химик († 1887 г.)
• 1862 г. — Емилио Салгари, италиански писател († 1911 г.)
• 1871 г. — Леонид Андреев, руски писател († 1919 г.)
• 1872 г. — Обри Биърдсли, английски художник и поет († 1898 г.)
• 1886 г. — Борис Стателов, български морски офицер († 1959 г.)
• 1889 г. — Ричард О'Конър, английски генерал († 1981 г.)
• 1891 г. — Иван Орманджиев, български историк († 1963 г.)
• 1898 г. — Йон Ритмайстер, германски лекар († 1943 г.)
• 1901 г. — Пенка Касабова, български педагог († 2000 г.)
• 1902 г. — Ангел Каралийчев, български писател († 1972 г.)
• 1905 г. — Петко Попганчев, български офицер, летец († 1983 г.)
• 1906 г. — Фриц Фреленг, американски аниматор († 1995 г.)
• 1909 г. — Боян Атанасов, български юрист, дипломат и преводач († 1997 г.)
• 1912 г. — Робърт Пайк, американски писател († 1981 г.)
• 1913 г. — Фред Агабашиян, американски автомобилен състезател († 1989 г.)
• 1915 г. — Джошуа Хасан, гибралтарски политик († 1997 г.)
• 1920 г. — Кристофър Робин Милн, английски писател († 1996 г.)
• 1923 г. — Шимон Перес, президент на Израел, Нобелов лауреат през 1994
• 1924 г. — Артур Янов, американски психолог
• 1925 г. — Тома Караджиу, румънски актьор († 1977 г.)
• 1933 г. — Чавдар Добрев, български литературен и театрален критик
• 1934 г. — Джон Хол, американски физик, Нобелов лауреат през 2005
• 1936 г. — Уилт Чембърлейн, американски баскетболист († 1999 г.)
• 1938 г. — Кени Роджърс, американски кънтри певец
• 1939 г. — Йозеф Лауфер, чешки поп певец
• 1939 г. — Фестус Могае, президент на Ботсвана
• 1945 г. — Аспарух Никодимов, български футболист и треньор
• 1945 г. — Лев Албурт, украино-американски шахматист
• 1947 г. — Емил Табаков, български диригент и композитор
• 1947 г. — Иглика Василева, българска литературна преводачка
• 1951 г. — Глен Хюз, английски рок музикант и певец
• 1952 г. — Иржи Пароубек, чешки политик, премиер на Чехия
• 1961 г. — Владо Любенов, български поет
• 1963 г. — Мохамед VI, крал на Мароко
• 1964 г. — Николай Кънев, български писател
• 1967 г. — Кери-Ан Мос, канадска филмова актриса
• 1967 г. — Серж Танкиан, арменски рок музикант (System of a Down)
• 1973 г. — Сергей Брин, американски предприемач
• 1979 г. — Келис, американска R&B изпълнителката
• 1984 г. — Ализе, френска певица
• 1986 г. — Юсейн Болт, ямайски лекоатлет
• 1989 г. — Джъд Тръмп, английски професионален играч на снукър
• 1989 г. — Хейдън Пенетиър, американска актриса

Починали

Жан дьо ла Валет

Ержебет Батори

• 1131 г. — Балдуин II, крал на Йерусалим (* ок. 1058 г.)
• 1434 г. — София Монфератска, византийска императрица (* ? г.)
• 1568 г. — Жан дьо ла Валет, велик магистър (* 1494 г.)
• 1614 г. — Ержебет Батори, унгарска графиня, серийна убийца (* 1560 г.)
• 1762 г. — Мери Монтегю, английска аристократка (* 1689 г.)
• 1814 г. — Бенджамин Томпсън, британски физик (* 1753 г.)
• 1823 г. — Марко Бочар, революционер (* 1790 г.)
• 1838 г. — Аделберт фон Шамисо, немски писател и учен (* 1781 г.)
• 1901 г. — Адолф Фик, немски физиолог (* 1829 г.)
• 1912 г. — Стоян Зимбилев, български духовник и революционер (* 1860 г.)
• 1940 г. — Лев Троцки, руски политик и идеолог (* 1879 г.)
• 1943 г. — Абрахам Мерит, американски писател (* 1884 г.)
• 1943 г. — Хенрик Понтопидан, датски писател, Нобелов лауреат (* 1857 г.)
• 1944 г. — Стоян Мурджев, български революционер (* ок. 1894 г.)
• 1947 г. — Еторе Бугати, италиански конструктор и индустриалец (* 1881 г.)
• 1952 г. — Младен Калеев, български граничар (* 1915 г.)
• 1957 г. — Лалю Метев, български индустриалец (* 1885 г.)
• 1957 г. — Хералд Свердруп, норвежки полярник, метеоролог и океанограф (* 1888 г.)
• 1964 г. — Палмиро Толиати, италиански комунистически ръководител (* 1893 г.)
• 1966 г. — Никола Балабанов, български литературен историк и театрален критик (* 1893 г.)
• 1979 г. — Джузепе Меаца, италиански футболист (* 1910 г.)
• 1979 г. — Димитър Станков, български художник (* 1925 г.)
• 1979 г. — Иван Унджиев, български историк (* 1902 г.)
• 1982 г. — Максим Наимович, български литературен критик (* 1921 г.)
• 1983 г. — Бенигно Акуино, филипински политик (* 1932 г.)
• 1991 г. — Волфганг Хилдесхаймер, немски писател (* 1916 г.)
• 1995 г. — Субрахманиан Чандрасекар, индийски физик, Нобелов лауреат (* 1910 г.)
• 1997 г. — Юрий Никулин, руски комедиен актьор и клоун (* 1921 г.)
• 2005 г. — Робърт Муг, създател на синтезатора (* 1934 г.)
• 2010 г. — Георге Апостол, румънски политик (* 1913 г.)
• 2013 г. — Чарлс Фулъртън, американски астронавт (* 1936 г.)