Сардина: Разлика между версии

	Сардина
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
клас:	Актиноптери (Actinopteri)
разред:	Селдоподобни (Clupeiformes)
семейство:	Селдови (Clupeidae)
род:	Sardina
вид:	Сардина (S. pilchardus)
	Научно наименование
	Sardina pilchardus (Walbaum, 1792)
	Сардина в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 13:20, 20 март 2014

Сардина или сардела (Sardina pilchardus) е вид селдова морска риба. Достига дължина до 26 cm. Разпространена е в Атлантическия океан и Средиземно море, в малки количества и в Черно море. Храни се с планктон.Среща се в Тихия океан, където достига до 25 cm дължина. Улавяната от нашите риболовци е обикновено 17 — 18 cm и достига на тегло 25 до 50 г. Има вкусно месо и се използва в прясно състояние, за осоляване и за консервиране. Полова зрелост достига на 3-годишна възраст и от декември до май женската изхвърля около 50 хиляди хайверени зрънца. В нея са установени ценни незаменими аминокиселини, като аспарагинова и глутаминова, лизин, левцин, валин, метионин, треонин, а така също фолиева киселина, биотин и витамин Е. В аншоата се съдържа около 465 мг% пикочна киселина, която я прави нецелесъобразна при подагра. Шаблон:Животни-мъниче

↑ Sardina pilchardus (Walbaum, 1792). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[1] Sardina pilchardus (Walbaum, 1792). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Taxobox
-| name               = Сардина
-| image_caption      = ''Sardina pilchardus''
 | image              = Pacific sardine002.jpg
 | regnum             = Animalia
@@ Ред 21: / Ред 19: @@
 }}
+'''Сардина''' или '''сардела''' (''Sardina pilchardus'') е [[вид (биология)|вид]] [[Селдови|селдова]] морска [[риби|риба]]. Достига дължина до 26&nbsp;cm. Разпространена е в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] и [[Средиземно море]], в малки количества и в [[Черно море]]. Храни се с [[планктон]].Среща се в Тихия океан, където достига до 25 cm дължина. Улавяната от нашите риболовци е обикновено 17 — 18 cm и достига на тегло 25 до 50 г. Има вкусно месо и се използва в прясно състояние, за осоляване и за консервиране. Полова зрелост достига на 3-годишна възраст и от декември до май женската изхвърля около 50 хиляди хайверени зрънца. В нея са установени ценни незаменими аминокиселини, като аспарагинова и глутаминова, лизин, левцин, валин, метионин, треонин, а така също фолиева киселина, биотин и витамин Е. В аншоата се съдържа около 465 мг% пикочна киселина, която я прави нецелесъобразна при подагра.
-'''Сардина''' или '''сардела''' (''Sardina pilchardus'') е [[вид (биология)|вид]] [[Селдови|селдова]] морска [[риби|риба]]. Достига дължина до 26&nbsp;cm. Разпространена е в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] и [[Средиземно море]], в малки количества и в [[Черно море]]. Храни се с [[планктон]].Среща се в Тихия океан, където достига до 25 см дължина. Улавяната от нашите риболовци е обикновено 17 — 18 см и достига на тегло 25 до 50 г. Има вкусно месо и се използва в прясно състояние, за осоляване и за консервиране. Полова зрелост достига на 3-годишна възраст и от декември до май женската изхвърля около 50 хиляди хайверени зрънца. В нея са установени ценни незаменими аминокиселини, като аспарагинова и глутаминова, лизин, левцин, валин, метионин, треонин, а така също фолиева киселина, биотин и витамин Е. В аншоата се съдържа около 465 мг% пикочна киселина, която я прави нецелесъобразна при подагра.
 [[Категория:Селдоподобни]]