Исай Макриев: Разлика между версии
| Ред 11: | Ред 11: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1843 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Исак също са зографи - [[Христо Макриев]] (1841 - 1893), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Заедно с братята си работи в [[Охрид]], [[Дойранско]], [[Солунско]], [[Серско]], [[Драмско]], в селата [[Белица]] и [[Илинден (село)|Либяхово]] и други. Братята изписват фреските и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в [[Петрич]] в 1871 година. След това работят в 1872 година в църквата в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят. След това Христо се завръща и събира отново братята си и заедно с Исак и Кузман рисува в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и по околните села след 1878 година. Работят в църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]], Пловдивско. По-късно Исак заминава за [[Кочани|кочанския]] манастир „[[Свети Пантелеймон (Кочани)|Свети Пантелеймон]]“, където |
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1843 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Исак също са зографи - [[Христо Макриев]] (1841 - 1893), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Заедно с братята си работи в [[Охрид]], [[Дойранско]], [[Солунско]], [[Серско]], [[Драмско]], в селата [[Белица]] и [[Илинден (село)|Либяхово]] и други. Братята изписват фреските и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в [[Петрич]] в 1871 година. След това работят в 1872 година в църквата в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят. След това Христо се завръща и събира отново братята си и заедно с Исак и Кузман рисува в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и по околните села след 1878 година. Работят в църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]], Пловдивско. По-късно Исак заминава за [[Кочани|кочанския]] манастир „[[Свети Пантелеймон (Кочани)|Свети Пантелеймон]]“, където умира в 1881 година.<ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василев |first=Асен |authorlink=Асен Василев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217|url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|isbn= |pages= 2681|url= |accessdate=}}</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 19:04, 25 март 2014
| Исак Макриев | |
| зограф от Дебърската художествена школа | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Исак Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Биография
Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1843 година. Син е на резбаря и зограф Макрий Негриев. Тримата братя на Исак също са зографи - Христо Макриев (1841 - 1893), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[1] Заедно с братята си работи в Охрид, Дойранско, Солунско, Серско, Драмско, в селата Белица и Либяхово и други. Братята изписват фреските и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Петрич в 1871 година. След това работят в 1872 година в църквата в Струга, а по-късно из Вранско, след което се разделят. След това Христо се завръща и събира отново братята си и заедно с Исак и Кузман рисува в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и по околните села след 1878 година. Работят в църквите в Куклен и Катуница, Пловдивско. По-късно Исак заминава за кочанския манастир „Свети Пантелеймон“, където умира в 1881 година.[2][3]
Бележки
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.
- ↑ Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 217.
- ↑ Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.
