Луфтвафе на Третия райх: Разлика между версии

Луфтвафе на Третия райх
	Луфтвафе на Третия райх
Автор	Кайюс Беккер
Създаване	1935 г.
ISBN	ISBN 5-9524-1174-6
	Луфтвафе на Третия райх в Общомедия

Deutsche Luftwaffe
*Военновъздушни сили на Германия*
	Deutsche Luftwaffe ; Военновъздушни сили на Германия
Информация
Активна	15 май 1933 — 8 май 1945 г.
Държава	Нацистка Германия
Преданост	Имперско министерство на отбраната
Клон	Вермахт
Тип	Военновъздушни сили
Битки/войни	Гражданска война в Испания ; Втора световна война
Командири
Изтъкнати; командири	Херман Гьоринг ; Ерхард Милх
	Deutsche Luftwaffe ; Военновъздушни сили на Германия в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 05:31, 2 април 2014

Луфтвафе (Шаблон:Lang-de — въздушно оръжие) е названието на германските военно-въздушни сили.

История на Луфтвафе

Основна статия: Луфтвафе

След разгрома на Германската империя през Първата световна война, Версайският договор забранява на Германия да притежава каквито и да било моторни самолети. Германското правителство успява да заобиколи тази забрана, като сключва секретен договор със Съветския съюз. Той дава възможност в СССР да се обучават тайно от 1923 до 1933 г. средногодишно по 240 германски пилоти, главно на летището Липецк, а също да се експериментират нови конструкции на самолети. Тази база се нарича официално 4-и авиоотряд на 40-и авиополк на Червената армия. Тези пилоти образуват ядрото на Луфтвафе, създадено след като Адолф Хитлер и неговата Националсоциалистическа работническа партия идват на власт, през 1933 г. Луфтвафе е създадено официално на 9 март 1935 г. като самостоятелен род войска с персонал 18 200 души. Главнокомандващ е райхсмаршалът Херман Гьоринг, герой от Първата световна война, въздушен ас с 35 победи.

Символ на Луфтвафе става орел с разперени криле, който държи пречупен кръст в ноктите си. Носи се на униформите и фуражките на офицерите и войниците от Луфтвафе. За опознавателен знак на самолетите е възприет Тевтонският кръст с прави, равни по дължина рамена за тялото и крилата, както и свастика на опашката на самолетите. Луфтвафе натрупва първия си боен опит в гражданската война в Испания, която се превръща в изпитателен полигон за немските самолети. 7000 доброволци от легиона „Кондор“ участват на страната на националистите на генерал Франко. В хода на военните действия се разработват много нови тактически прийоми.

В завоевателните планове на Вермахта, съобразявани до 1942 г., се предвиждат внезапни удари с танкове и самолети, за да се постигнат изненада и успех, вместо да се използват огромни маси от пехота, както през Първата световна война. Още от първите минути на Втората световна война, германското Луфтвафе овладява небето и взема решаващо участие в сухопътните сражения. То за броени дни утвърждава доктрината на модерната война, гласяща който постигне господство във въздуха, печели сражението, а ако успее да поддържа това господство, печели и войната. След смъртта на генерал-полковник Ернст Удет, в края на 1941 г. началник на Техническия отдел на Луфтвафе става прагматикът фелдмаршалът Ерхард Милх. Той проумява необходимостта от цялостна реконструкция на производствената база, за да може да се противопостави на нарастващата мощ на съюзниците. Той поставя началото на едно сериозно увеличаване на производството на самолети, което е реализирано през 1944 г. Въпреки тежките бомбардировки и нарушения транспорт, през 1944 г. са произведени около 40000 самолета, което представлява една трета от всички произведени в Германия през Втората световна война. Но се оказва, че за тях вече няма достатъчно гориво и опитни пилоти.

Човешките ресурси на Луфтвафе нарастват от 600000 души в началото на войната на 1 100 000 в края на 1942 г. Но по-късно поради липса на гориво и резервни части за самолетите част от персонала е изпратена да воюва в така наречените полеви дивизии (Luftwaffen-Felddivisionen). С напредването на войната се налага все повече сектори на фронтовете да се обслужват от все по-малко самолети, пилотирани от недообучени летци. Поради липса на самолети, на гориво, а и на време задължителните часове за обучение на пилотите се намаляват от 260 през 1942 г. на 110 през 1943 г., а накрая на 50 през 1944 г. До края на 1942 година Луфтвафе се използва основно като настъпателна сила, въздушна поддръжка на настъпващата германска армия. През 1943 нещата се обръщат. СССР започва контранастъпление от Изток, Западните Съюзници настъпват в Африка, а самата Германия става обект на масирани нападения от съюзнически тежки бомбардировачи. С това и задачата на Луфтвафе става от нападателна на отбранителна. В началото на 1945 г. основната задача на Луфтвафе вече е отбраната. То разполага със сили за противовъздушна отбрана на Райха от около 2,000 самолета плюс не повече от 1,000 самолета, пръснати в малки тактически поделения по фронтовете. Това е повече от 20 пъти по-малко от броя на самолетите на съюзниците, действащи в Европа. Това трагично положение се дължи на обстоятелството, че когато Нацистка Германия започва да води война с три противника, всеки от от които е по-богат, по-многочислен и по-мощен, отколкото самата нея заедно с ресурсите от покорените европейски страни, тя разчита на Луфтвафе, а то в същност се оказва създадено за водене на краткотрайни локални войни. Принудени да воюват на няколко фронта в Европа и Северна Африка и да преодоляват огромни разстояния, елитните въздушни сили на Третия Райх не могат вече да се справят с поставените им задачи, когато войната се превръща в глобална. През февруари-март 1945 г. бойната сила на Луфтвафе пада драстично както поради големите загуби на самолети и най-вече на летци, така и поради изчерпване на резервите от горива. Със заповед от 13 февруари се ликвидират всички учебни ескадри. Разрешено е да продължи обучението само на пилоти, които се нуждаят от още 2 до 4 седмици, за да бъдат готови за включване в бойните действия. В началото на април са ликвидирани голям брой бомбардировъчни и други поделения, а от 1 април се прекратява производството на бойни самолети с бутални двигатели. Много летци са изпратени в пехотни поделения по фронтовете. Това е тъжният край на могъщото някога Луфтвафе.

По време на Полската кампания
Офанзивата във Скандинавия и Франция
Бомбардировка в Лондон
Боевете в Северна африка
Самолет Junkers Ju 88 прелитащ на територията на Русия
Последици от Арденската офанзива

Германската самолетостроителна промишленост

В Германия стотици фирми работят в областта на самолетостроенето. Голяма част от тях са производители на агрегати, възли и полупродукти. С конструиране и производство на самолети, както и на елементи и възли за тях, се занимават около 20 фирми, между които са по-малко известните AGO, Bücker, Blohm & Voss, DFS, Erla, Flettner, Gotha Waggonbau, Klemm, Siebel и Weser. Но осем са големите фирми, които създават и произвеждат основната част на самолетите на Луфтвафе през Втората световна война. Това са: Arado Flugzeugwerke, Dornier-Werke, Gerhard-Fieseler-Werke, Focke-Wulf Flugzeugbau, Ернст Хайнкел, Henschel-Flugzeugwerke, Junkers Flugzeug und Motorenwerke и Messerschmitt. За самолетостроенето работят и много други фирми. Това са производителите на двигатели, например Argus, Daimler-Benz, BMW, Bramo, Hirth, Walter, на оръжейни системи, например Mauser, Rheinmetall-Borsig, производители на хидравлични и пневматични системи, лагери, каучукови и текстилни изделия, електротехнически, дървообработващи, металообработващи и много други предприятия. През войната част от производството е изнесено в окупираните страни. Затова след края на войната производството на редица самолети, например Ju 52, He 111, Fi 156, Bf 109, Me 262 и Si 204, продължава в Чехия и Франция под ново име.

Обозначаване на самолетите на Луфтвафе

За обозначаване се използват букви и цифри. Първите букви характеризират основната фирма производител. Например Ar - Arado, Bf - Bayerische Flugzeugwerke, Bv - Blohm & Voss, Do - Dornier, Fi - Fieseler, Fw - Focke-Wulf, Go - Gothaer Waggonfabrik, He - Heinkel, Hs - Henschel, Ju - Junkers, Kl - Klemm, Me - Messerschmitt, Si - Siebel. В края на войната някои от самолетите на Focke-Wulf са обозначени с името на главния конструктор инж. Курт Танк, например Та 152 и Та 154. След фирменото обозначение следва цифрова комбинация, отговаряща на кодовото число, под което даден самолет се води на отчет в Министерството на въздухоплаването (Reichsluftfahrtministerium, RLM). Това число не е свързано с последователността на приемането на въоръжение на самолетите. След основното обозначение следват буква, която отговаря на варианта, например Bf 109Е, и цифра, която отговаря на серия, респ. подвариант, например Bf 109Е-4. Прототипите се обозначават с буквата V (Versuch) и поредно число, например Не 111V-7 е седмият прототип на бомбардировача Не 111.^[1] С буква U (Umrüst-Bausatz) и цифри, отделени с къса черта, се обозначават допълнителни устройства или преустройства, които се монтират в завода-производител, например Fw 190A-4/U8 е изтребител-бомбардировач, който може да носи четири бомби по 50 kg под крилата, а под тялото — резервоар за допълнително гориво с вместимост 300 литри. Машини с допълнително въоръжение, което се монтира във фронтовите работилници, са обозначени с буквата R (Rüstsatz), например Fw 190A-6/R6 има под крилата две тръби с диаметър 210 mm за изстрелване на неуправляеми ракетни снаряди Wgr.21.

Самолетите, пригодени за служба в пустинни райони, са обозначени със съкращението Trop, например Bf 109E-7/Trop.^[2]

Структура на германското Луфтвафе

Преди войната, Германия била разделена на въздушни области (Шаблон:Lang-de) подчинени на всички съединения на Военновъздушните сили.

Въздушното оръжие ("Луфтвафе") имало първоначално два ръководни щаба: Генерален щаб (Шаблон:Lang-de) и Главен щаб (Шаблон:Lang-de). През пролета на 1942 г. обаче, те се обединяват под името Главно командване на Луфтвафе (Шаблон:Lang-de — OKL). През 1939 г. се сформира и Организационна структура на Луфтвафе (разработена от Гьоринг и Милх) и просъществувала до края на Втората световна война.

Флота

Най-голямата тактическа единица в Луфтвафе е въздушният флот („Luftflotte“), който съответства приблизително на една съветска или американска въздушна армия. Първоначалният му състав включва три въздушни флота, отговарящи за Германската площ. След завзетите треитории от съединените страни, в началото на войната се увеличават до пет въздушни флота. В допълнение към тези, през 1943 г. бил сформиран един (6-и), а година по-късно още два флота (10-и и флот „Рейх“). Между годините 1940/45 г. всеки флот действал в определен военен театър.

Съществуват следните флоти:

1-ви въздушен флот: действа по северния фланг на Източния фронт, в края на февруари 1945 г. под командването на луфтвафе „Курландия“.
2-ри въздушен флот: между 1940/42 г. действа в центъра на Източния фронт, от 1942 г. по Средиземноморието, през септември 1944 г. предава функциите си на командващото луфтвафе в Италия;
3-ти въздушен флот (Германия): контролира териториите на Германия и Франция, през септември 1944 г. преименуван на командващо луфтвафе „Запад“, който се присъединил към въздушен флот „Райх“.
4-ти въздушен флот: действащ по южния фланг на Източния фронт, от 14 април 1945 г. преименуван на 4-то командващо луфтвафе, включен в 6-ти въздушен флот;
5-ти въздушен флот: действащ по северния военен театър, включително в Норвегия и Финландия, през септември 1944 г. предава функциите си на командващото луфтвафе в Норвегия.
6-ти въздушен флот: действа в центъра на Източния фронт;
въздушен флот „Рейх“: ПВО Германия.

Освен това, по различно време съществувало независимо от флота командващо Луфтвафе; например, командващо луфтвафе „Югоизтог“ контролиращо между май и октомври 1944 г. областите на Югославия, Албания и Гърция.

Няколко флота пък образуват въздушен корпус (Шаблон:Lang-de) или въздушна дивизия („Fliegerdivision“). Но основни бойни единици в германското Луфтвафе останали ескадра (Шаблон:Lang-de), група (Шаблон:Lang-de) и ескадрила (Шаблон:Lang-de).

Териториална структура

Луфтгау	Щаб-квартира	Период
I	Кьонигсберг	1938–1945
III	Берлин	1937–1945
IV	Дрезден	1937–1941
VI	Мюнстер	1937–1945
VII	Мюнхен	1937–1945
VIII	Бреслау	1937–1945
XI	Хановер	1937–1945
XII	Висбаден	1937–1944
XIII	Нюрнберг	1937–1945
XVII	Вин	1938–1945

Команда Луфтгау	Период
Белгийска-Северна Франция	1940–1944
Харков	1942–1943
Финландия	1941–1943
Нидерландия	1940–1944
Киев	1941–1942
Москва	1941–1942
Норвегия	1940–1944
Петербург	1941–1943
Ростов	1941–1943
Западна Франция	1940–1944

Областно командване Луфтгау	Период	Област
XXV	1943–1944	Luftgau-Kommandos Ростов и Харков
XXVI	1943–1944	Luftgau-Kommando Петерсбург
XXVII	1943–1944	Luftgau-Kommando Москва
XXVIII	1941–1943	Италия
XXIX	1943–1944	Гърция
XXX	1943–1944	Балканите

Ескадра

Основна статия: Ескадра (Луфтвафе)

Основната тактическа единица на Луфтвафе през Втората световна война е ескадрата („Geschwader“). Всяка ескадра е обозначена с букви и цифри. Буквите характеризират предназначението на ескадрата, например:

изтребителна ескадра (Шаблон:Lang-de) — JG;
нощна изтребителна ескадра (Шаблон:Lang-der) — NJG;
ескадра от тежки изтребители (Шаблон:Lang-de) — ZG;
ескадра от щурмови самолети (Шаблон:Lang-de) — SG (от 1943 г.) или Sch.G (до 1943 г.);
нощен щурмовик (Шаблон:Lang-de) — NSG;
бомбардировъчна ескадра (Шаблон:Lang-de) — KG;
ескадра от скоростни бомбардировачи (Шаблон:Lang-de) — SKG;
ескадра от пикиращи бомбардировачи (щуки) (Шаблон:Lang-de) — St.G;
транспортни самолети (Шаблон:Lang-de) — KGzbV (до 1943 г.) или TG (Шаблон:Lang-de транспортна ескадра, от 1943 г.);
учебна ескадра (Шаблон:Lang-de) — LG.
самолети със специално предназначение (Шаблон:Lang-de) — zbV.
резервна изтребителна ескадра (за преквалификация) — EJG.

Опис на ВПС^[3]

Вид ВПС	26 август 1939^[4]	4 май 1940^[4]	26 април 1941^[4]	30 април 1942^[4]	30 април 1943^[4]	30 април 1944^[4]	9 април 1945^[4]
Изтребители, Разрушители, Нощни изтребители	1230	1736	1757	1807	2234	2571	2581
Бойни самолети	1210	1758	1476	1319	1711	1201	184
Пикиращ бомбардировач	400	466	461	530	876	1242	1157
Разузнавателни самолети	661	666	803	703	756	682	653
Транспортни самолети	544	531	768	896	807	892	неизвестно
други ВПС^[5]	243	411	542	564	767	1044	150
общо	4288	5568	5807	5819	7151	7632	4725

Редица ескадри имат имена като например: JG 5 Eismeer, JG 53 Pik As, JG 54 GrÜnherz, ZG 1 Wespen, ZG 76 Haifisch, KG 51 Edelweiss, KG 54 Totenkopf, KG 55 Greif. Други ескадри имат с пропагандна цел традиционно име в чест на загинал герой като например: ZG 26 Horst Wessel, името на герой на нацистката партия, убит през 1930-те години при уличен побой; JG 26 Schlageter, името на борец срещу френската окупация на Рурската област след Първата световна война, разстрелян от французите; JG 2 Richthofen, ас-изтребител от Пъвата световна война; JG 51 Mölders, първият ас-изтребител на Луфтвафе; KG4 General Wever, първият началник-щаб на Луфтвафе, загинал при самолетна катастрофа; JG 3 Udet и др. Интересно е да се отбележи, че тази традиция е запазена и в настоящето Бундеслуфтвафе, където има ескадри JG 71 Richthofen и JG 73 Steinhoff.

Всяка ескадра има 120 до 200 самолета, като е съставена от щаб и три, а понякога и четири групи обозначени с римски цифри. Например: II./JG 27 — втора група на 27-ма изтребителна ескадра.

Всяка група има 36 до 48 самолета състояща се от три, а понякога и четири ескадрили („Staffel“).

Например: 2./JG 54 — втора ескадрила на 54-та изтребителна ескадра.

Ескадрила

Обикновено всяка ескадрила се състои от 12 до 16 самолета, а номерацията на ескадрилите била най-често разделяна на три групи: I група включваща 1-ва, 2-ра и 3-та ескадрила, II група 4-та, 5-та, 6-та и т.н.

Няколко примери на ескадрили:

1./JG 27 — 1-ва ескадрила (от състава на I група) 27-ма изтребителска ескадра;
7./KG 76 — 7-ма ескадрила (от състава на III група) 76-та бомбардировъчна ескадра;
10.(Jabo)/JG 2 — 10-та (изтребително-бомбардировачна) ескадрила 2-ра изтребителска ескадра;
3.(F)/Aufkl.Gr 22 — 3-та (далечно-разузнавателна) ескадрила 22-ра разузнавателна ескадра; съкратен вариант −3./(F)22;
1./Aufkl.Gr Ob.d.L. — 1-ва ескадрила - разузнавателна група, пряко подчинена на командването на военновъздушните сили
1./KGr 106 — 1-ва ескадрила - 106-та бомбардировъчна група;
Stab/ZG 2-о щабно звено - 2-ра тежка изтребителна ескадра.

При изтребителите всяка ескадрила е изградена от три четворки („Schwarm“). Най-малките единици са тройката („Kette“) и двойката („Rotte“). Няколко ескадри образуват въздушен корпус („Fliegerkorps“) или въздушна дивизия („Fliegerdivision“).

Разделение на разузнавателната и морската структура на Луфтвафе

Разузнавателната и морската въздушна ескадрила са разделени на групи, в съответствие с местонахождението.

армейска разузнавателна група (Шаблон:Lang-de) — HAGr;
група за крайбрежно наблюдение (Шаблон:Lang-de) — KFlGr
група за морско разузнаване (Шаблон:Lang-de) — SAGr
разузнавателна (фронтова) група в съседство (Шаблон:Lang-de) — IMA.Gr;
разузнавателна група за дълго разстояние (Шаблон:Lang-de) — FA.Gr;
група за нощно разузнаване (Шаблон:Lang-de) — A.Gr.Nacht;
група корабна авиация (Шаблон:Lang-de) — B.FI.Gr;
група брегова авиация (Шаблон:Lang-de) — Ku.FI.Gr.
миночистачна група (Шаблон:Lang-de) — MSGr;
група със специално предназначение (Шаблон:Lang-de) — GrzbV;

Спецназ на Луфтвафе

Съществуват и специализирани автономни поделения като например:

учебна група (Шаблон:Lang-de) — Er.Gr или Erpr.Gr;
групова подготовка (Шаблон:Lang-de) — Erg.Gr;
група планер (Шаблон:Lang-de);
разузнавателна група на Главното командване на Луфтвафе (стратегическо разузнаване) — Aufkl.Gr. Ob.d.L;

Наземни части на Луфтвафе

Състават на наземните части на Луфтвафе включвал следните военни части.^[6]:

свързани части, части по летищна подръжка и изграждане от 1935 г.
зенитно-артилерийски части, от 1935 г. (през декември 1944 г. наброява 816,200 души);
парашутно-десантни части — от 1936 г. парашутно-десантен батальон (Шаблон:Lang-de):

сформирам към полка „генерал Гьоринг“ (Шаблон:Lang-de), под командването на Херман Гьоринг превърнал се през 1938 г. в ядрото на 7-ма въздушна дивизия (Шаблон:Lang-de).

Командна част на Луфтвафе

През цялата история на Третия Райх, Луфтвафе има само двама главнокомандващи. Първият е Херман Гьоринг, а вторият генерал-полковник Роберт Ритер фон Грайм като втори и последен главнокомандващ на Луфтвафе, повишен до звание фелдмаршал и последен германски офицер от Втората световна война получил втория по-големина военен ранг. Други офицери повишени във втория по-големина военен ранг били, Алберт Кеселринг, Хуго Шперле, Ерхард Милх и Волфрам фон Рихтхофен.

Що се отнася до Гьоринг, в края на войната с заобиколения от Червената армия Берлин, той изпратил телеграма до Хитлер предлагайки да поеме ръководството на Райха.^[7] Германският канцлер протълкувал това като ултиматум и преврат. Вследствие наредил незабавното му арестуване и екзекутиране. СС охраната на Гьоринг обаче не изпълнява наредбата, а той бил арестуван от армията на САЩ в Бавария през май 1945 г. След залавянето му е предаден на Нюрнбергския процес и обвинен в:

Престъпления срещу мира.
Планиране, подготовка, иницииране и разпореждане на агресивна война в нарушение на международни закони и споразумения
Военни престъпления
Престъпления срещу човечеството

Признат е за виновен по всички четири обвинения и осъден на смърт чрез обесване. Въпреки това обжалва мнението на съдята, като държи да бъде разстрелян като войник. Съдът отхвърля обжалването, но Гьоринг продължава да се противопоставя на присъдата, след което се самоубива поглъщайки таблетка цианид.^[8]

Що се отнася до Шпарел, той бил преследван по време на процеса на OKW, като един от последните дванадесет обвиняеми в Нюрнбергските процеси, след войната. Бил оправдан по всички четири обвинения. Умира в Мюнхен през 1953 г.

Отличителни знаци на Луфтвафе

Генерали и офицери

Категории	Генерал			Старши офицер			Младши офицер
Немски звания	Generalleutnant	Generalmajor	—	Oberst	Oberstleutnant	Major	Hauptmann	Oberleutnant	Leutnant
	↓	↓	↓	↓	↓	↓	↓	↓	↓
Съветски звания	Генерал-лейтенант	Генерал-майор	—	Полковник	Подполковник	Майор	Капитан	Старши лейтенант	Лейтенант

Сержанти и редници

Категории	Подофицер			Сержант и старшина				Солдат
Немски звания	—	—	—	Старшина	Старши сержант	Сержант	Младши сержант	Ефрейтор	Редник
	↓	↓	↓	↓	↓	↓	↓	↓	↓
Съветски звания	Офицерски кандидат	Мичман	—	Старшина	Старши сержант	Сержант	Младши сержант	Ефрейтор	Редник

Военна декорация на Луфтвафе

Декорации

Година на учредяване	Име	Картинка	Брой връчени медали
1935	Знак „Изтребител“ (Fallschirmschützenabzeichen)
1935	Флигершафтабцайхен (Fliegerschaftabzeichen)
1935	Знак „Пилот-наблюдател (Beobachterabzeichen)
1936	Знак „Стрелец“ (Fligerschützenabzeichen für Bordfunker)
1936	Знак „Пилот“ (Flugzeugführerabzeichen)
1936	Знак „Пилот-наблюдател (Gemeinsames Flugzeugführer)		36
1936	Почетен знак на Луфтвафе (Flieger-Erinnerungsabzeichen)
1940	Противовъздушна зенитна значка (Flak-Kampfabzeichen)
1940	Знак „За военноморска борба“ (Segelflugzeugführerabzeichen)
1942	Знак „Земно нападение“ (Erdkampfabzeichen der Luftwaffe)
1942	Знак „За стрелец и Борден инженер“ (Fliegerschützenabzeichen für Bordschützen und Bordmechaniker)
1944	? (Ehrenblatt-Spange der Luftwaffe)
1944	Знак „За близък бой“ (Nahkampfspange der Luftwaffe)
1944	Знак „Танк“ (Panzerkampfabzeichen der Luftwaffe)	Файл:Panzerkampfabzeichen der Luftwaffe in Schwarz.jpg
1944	? (Seekampfabzeichen der Luftwaffe)
1941 1942 1942 1944 1942 1941 1941 1941	Закопчалки на Луфтвафе (Frontflugspange)

Опознавателни знаци, маркировка и камуфлаж на самолетите на Луфтвафе

След идването на Хитлеровата власт в Германия и създаването на Луфтвафе, през средата на 1930-те години като национален отличителен знак върху крилата и телата на германските военни самолети отново се появява правият кръст („Balkenkreuz“) от края на Първата световна война. През цялото вертикално оперение преминава червена лента, като в средата ѝ има бял кръг с черен пречупен кръст (свастика); символът на управляващата Националсоциалистическа партия. Но през следващите години тези знаци са стилизирани и опростени. Червената лента и белият кръг изчезват още преди войната. Остава само черният пречупен кръст, който по-късно е само очертан с бял или черен контур в зависимост от това, дали самолетът е боядисан в тъмни или светли цветове. През войната в много случаи от правия кръст остават само бели ъгли при тъмни повърхности и черни ъгли при светли повърхности.

По време на Втората световна война са въведени специални маркировки за обозначаване на театъра на военните действия. Така например в района на Средиземноморието Германските и Италиянските самолети имат широка бяла лента около тялото. По време на Битката за Англия през втората половина на 1940 г. германските самолети участващи в нея, имат жълти ленти около тялото и жълто оцветени краища на крилата и (или) обвивки на двигателите и (или) вертикални кормила. При похода на Балканите през пролетта на 1941 г. германските самолети имат също такова оцветяване. Това се налага, тъй като югославските и гръцките въздушни сили разполагат с голям брой германски самолети. Това обозначение е въведено по-късно и за всички самолети на Луфтвафе и на германските съюзници на Източния фронт и на Балканите. То е въведено и на българските самолети.

А какво означават „загадъчните“ букви и цифри, ъгли и ленти, нанасяни на германските самолети? Съгласно предписанията за изтребителите на всеки самолет трябва да се нанесе число с арабски цифри от 1 до 20, както следва: бяла за 1-ва, 4-та и 7-ма ескадрила („Staffel“), червена за за 2-ра, 5-та и 8-ма ескадрила, жълта за 3-та, 6-та и 9-та ескадрила. Самолетите от I група нямат специално обозначение. Тези от II група имат на тялото отстрани зад кръста хоризонтална линия със цвета на ескадрилата. В първите години на войната самолетите от III група имали вълнообразна линия с цвета на ескадрилата. По-късно самолетите от III група прибавят вертикална линия с цвета на ескадрилата, а тези от IV група — вълнообразна линия. Самолетът на командира на група вместо цифра получава черен ъгълник. Самолетът на командира на ескадра („Geschwader“) освен ъгълник има отстрани дълга черна линия, достигаща до опашката, така че се получава изображението на стрела.

На всички други самолети освен изтребителите са изписани четири букви или три букви и една цифра. Първите две черни букви (или буква и цифра), нанесени вляво от кръста, са кодирано обозначение на групата и ескадрата. Третата буква (вдясно от кръста) е индивидуална характеристика на самолета, често изписвана в цвета на ескадрилата. Последната черна буква указва подразделението в рамките на ескадрата, към което е включен самолетът. Обикновено тези букви и цифра са изписани в черно отдолу на крилата.

Германските изтребители от поделенията, включени в отбраната на Райха, имат от 1944 г. широки 90 cm цветни ленти около тялото — зелени, сини, червени, бели, жълти, черни или комбинации от тези цветове.

В предната част на тялото или под пилотската кабина се нанася емблемата на поделението, а в някои случаи личната емблема на пилота.

Трябва да се споменат и малките маркировки, с които се отбелязват постигнатите въздушни победи. Германците отбелязват на вертикалното кормила победите си с вертикални бели ленти („Abschussbalken“), над които са изписани малки кокарди^[9] или петолъчни звездички в зависимост от това, от каква националност са свалените самолети.

От началото на 1945 г. на германските самолети е забранено изобразяването на всякакви емблеми, както и на маркировки за въздушни победи.

Що се отнася до камуфлажа на самолетите на Луфтвафе, той представлява до началото на войната редуващи се зони в зелени тонове — чернозелено и тъмнозелено („Schwarzgrün“ и „Dunkelgrün“) — върху горните повърхности и светлосиньо върху долните. Скоро германците установяват, че сивото е полезен неутрален цвят и го добавят към зелените тонове. По-късно светлозелените и сиви странични повърхности на тялото и вертикалните кормилни плоскости са изпъстрени с тъмнозелени петна. Повърхностите на самолетите, действащи в Северна Африка, са оцветени в пясъчно жълто („Sandgelb“), като в много случаи са изпъстрени с маслиненозелени петна. През зимните месеци самолетите на Източния фронт обикновено са боядисвани бели с водоразтворими бои, за да бъдат по-добре маскирани в зимната обстановка. На самолетите, действащи през нощта, долните повърхности са оцветени черно и белите елементи на маркировките са замазани с черна боя.

Други опознавателни знаци на Луфтвафе

Oпознавателен знак на Луфтвафе
(1935-1945)
По-ранна версия на кормилна маркировка (1935-1939)
По-късна версия на кормилна маркировка (1939-1945)

Самолетите на Луфтвафе

Изтребители

Основна статия: Изтребител

По време на гражданската война Испания се превръща в „изпитателен полигон“ за самолетите на Луфтвафе, които вземат участие на страната на националистите на генерал Франко. Там някои самолетни модели се утвърждават, а други се провалят.

В Испания са изпратени 17 изтребителя Хайнкел He 112. Те имат същия двигател Jumo 210 с мощност 640 к.с. като Messerschmitt Bf 109A, но са по-бързи и по-тежко въоръжени — имат две 20-mm оръдия в крилете и две леки картечници над двигателя. Те обаче се оказват трудни за производство и затова струват значително по-скъпо от конкурента си. Повърхностната им охладителна система е много чувствителна към пробиви от снаряди. Поради тази причина производството им е прекратено, след като са произведени 30 бройки, част от които са продадени на румънските ВВС.

През 1937 г. в Испания са изпратени три ескадрили изтребители Bf 109B (по името на фирмата-производител Bayerische Flugzeugwerke. Година по-късно фирмата е преименувана на Messerschmitt A.G.). Тези изтребители са сравнително бавни и са въоръжени само с три леки картечници. Но през следващите години те са усъвършенствани и Bf 109E е самолетът, от който Луфтвафе се нуждае, за да си осигури господство във въздуха в началото на Втората световна война. Германските пилоти постигат с този изключително маневрен изтребител забележителни успехи.

По време на войната Bf 109 e непрекъснато усъвършенстван. Повишава се мощността на двигателя, усилват се броневата защита и въоръжението. Мощността на двигателя DB 605A е 1500 к.с. и с него Bf 109G достига скорост 635 km/h на височина 7000 m. Но този усложнен двигател трябва да се вмести в пространството, предвидено в Bf 109B за по-малкия двигател Jumo, което създава големи технически проблеми. Освен това, монтажът на двете тежки картечници над двигателя налага да се оформят две големи „бузи“. В края на войната машините от модела Bf 109K имат едно 30-mm оръдие в оста на витлото. През 1944 г. се появява по-остъкленият фанар, разработен от лайпцигската фирма Erla, която произвежда лицензно Bf 109. Общо през войната в заводи в Германия, Чехия, Унгария, Румъния и Испания са произведени близо 40,000 изтребители Bf 109, над 14,000 от тях от моделите G (произодството на малък брой модификации продължава и след войната в Чехия и Испания).

Прототипът на изтребителя Focke Wulf Fw 190 лети за първи път оъ 1 юни 1939 г. Той е пуснат през 1941 г. в масово производство без особени проблеми и става може би най-добрият германски универсален изтребител и щурмовик през Втората световна война. Най-разпространеният модел Fw 19А-8 е въоръжен с четири 20-mm оръдия в крилете и две 13-mm картечници над двигателя. От повече от 20,000 Fw 190, произведени до края на войната, най-малко една трета са използвани като щурмовици на Източния фронт с различно бомбено въоръжение. През 1944 г. се появява удълженият с 120 cm вариант Fw 190D с редови двигател с повишена мощност.

Тъй като Fw 190 се оказва неефективен като прехващач на големи височини, през 1942 г. заводите Focke-Wulf започват работа по изтребителя Ta 152, кръстен на главния конструктор Курт Танк. Предвижда се той да може да лети на височина 14,500 m със скорост 725 km/h. До края на войната са построени малък брой машини, но те не вземат участие във военните действия.

Двумоторният нощен изтребител Та 154 е с дървена конструкция, подобно на британския De Havilland "Mosquito". Но за разлика от него, вместо да се появи през 1941 г., той за първи път участва в бойни действия в последния месец на войната. Има мощно оръдейно въоръжение и е снабден с радар.

Друг закъснял самолет е двумоторният Хайнкел He 219, който е два пъти по-тежък от Та 154. Той е много тромав и се изкачва много бавно. Първите машини са доставени на Луфтвафе през януари 1945 г. и не се проявяват в бойните действия.

Може би най-интересният германски изтребител с бутални двигатели от времето на Втората световна война е Дорнир Do 335. С комбинация от теглещо и тласкащо витло, този самолет притежаващ уникални кръстовидни опашни плоскости, тежко въоръжение и полетна маса над 10 тона достига максимална скорост 760 km/h. Той полита за първи път през ноември 1943 г. Поради липса на подкрепа „отгоре“, както и поради непрекъснато предяваваните нови изисквания, които налагат постоянно преработки, в края на войната Do 335 все още е на етап опитен стадий и в заводите има няколко десетки недовършени машини.