Гръцка литература

Виж още статията за старогръцка литература.

Гръцката литература е литература писана на гръцки (или старогръцки) език от 8 век пр.Хр. до наши дни. Тази литература се развива като затворена литература без особени външни влияния до Ерата на Елинизма (4-1 век пр.Хр.) и има значителен рефлекс, отражение върху цялата по-сетнешна Европейска литература.

Старогръцка литература - ранен, атически и хеленически период

I. Старогръцка лирика

Исторически предпоставки

През VII-VI в. пр. н. е. полисът окончателно се обособява като административна единица, което е предпоставка за появата на отделния гражданин. По същото време търговията и занаятчийството разцъвтяват, така се създава делението межди класите. Полисния гражданин се интерисува повече от настоящето отколкото от миналото. Лириката и фигурата на поета отразяват тези вълнения. Поставя се и началото на античната философия (Талес, Питагор, Хераклит).

Същност на лириката

Названието лирика, с което означаваме днес един от трите литературни рода, е възникнало в Древна Гърци. Етимологията на думата "лирика" се открива в думата "лира", но този термин се появява чак в средата на III в. пр. н. е., за да се обединят в едно понятие нейните разнообразни проявления. Първичното название е мелика (от мелос, което означава песен). Самото название лирика е условно - не всички лирически видове са се изпълнявали под съпровод на струнен инструмент, използвана е била и флейта; някои видове са се изпълнявали без музикален съпровод. Лириката представя вътрешния свят на героя.

Представители

• Архилох - изпълнител на декламационна лирика
• Тиртей - спартански войн, автор на патриотични стихотворения
• Алкей - солова поезия
• Пиндар - хорова лирика
• Сафо (наричана десетата муза) - любовна лирика
• Езоп - създател на първите басни

II. Старогръцка драма

Исторически предпоставки

Историческите предпоставки за възникването на драмата са Гръко-персийските войни (V в. пр. н. е.). появява се нужда да се представят победите на гръцката армия.

Митологична основа

За древните елини театралните представления са били равносилни на обредни игри появява се нужда ритуалът да бъде представян пред публика. След като е разбран той става обществено достояние. Според Аристотел началото на драмата трябва да се търси в дитирамбите (песни в чест на бог Дионис), които имат две проявления - тържествено и пародийно.

На старогръцки драма означава действие. Драмата е синкретичен жанр, предназначен за изпълнение пред публика, който представя едновременно и вътрешния, и външния свят.

Основни елементи

Основните елементи на старогръцката драма са действие, актьор, монолог, диалог, мимчески жестове, хор

Видове драма

Има три вида драма: трагедия, комедия и сатирична драма. Трагедия - винаги се изпълнява в три части Комедия - предсавя се винаги самостоятелно. Та произлиза от пародийното проявление на дитирамбите. Сатировска драма - стои на финала на трилогия и има за цел да пародира драмата

Представители

Известни са имената на около стотина автори на трагедии и на около петдесетина на комедии, но са запазени цели само тези на:

• Есхил - 7 трагедии
• Софокъл - 7 трагедии
• Еврипид - 18 трагедии
• Аристофан - 11 комедии

Трагедия

• Произход - според Аристотел - от тържественото проявлениа на дитирамбите.
• Наименование - буквално означава песен на козлите(козли, защото последователите на бог Дионис са били сатири и вакханки. Вакханките са били красиви жени, а сатирите - полу хора полу-козли.

• Структора - развитието на действието в отделните части става в строга последователност.

1. Пролог - не се изпълняват песни. В таи част се открива трагедията. Странично лице или някой от

актьорите представя действащите лица и конфликтът, който ще се разглежда.

1. Парод - хорът заема мястото си на орхестрата с маршова стъпка, изпълнявайки песен. Тази част играе роля на повествавателно встъплене.
2. Епизод - В старогръцките трагедий епизодите са най-малко три. В тях се наблюдава развитието на

драматичното действие чрез диалогични и монологични части.

1. Стазим - това са части изпълнявани от хора, състоящи се от две части - строфа и анти строфа.
2. Екзод - хорът напуско орхестрата с песен и маршова стъпка

Гръкоромански период

Този период продължава от 2 век пр.Хр. до 4 век сл.Хр., дефакто за негово начало се определя победата на Рим над Гърция през 146г пр.Хр. Ранните преводачи на Новият завет употребявали различни видове койнѐ (на гръцки koine означава "обикновен") за разлика от атическо-йонийския диалект употребяван през елиническия период и от писателите атицисти като Лукиан. Романът се развил към 2 век пр.Хр., а стоическата школа се представя с текстовете на Епиктет и Марк Аврелий, сред неоплатонистите се отличил Плотин.

Модерна гръцка литература

20 век

Ранен 20 век

Късен 20 век