Византийско владичество над българските земи: Разлика между версии
Ред 2: | Ред 2: | ||
== Завладяване == |
== Завладяване == |
||
[[Картинка:RizMap11.jpg|thumb|upright=1.1|200px|Епархии на Охридската архиепископия към 1020 година според [[Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия|Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия]](карта на [[Димитър Ризов]], 1917 г.<ref>''[[Българите в техните исторически, етнографически и политически граници]]'', [http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_10-19_bg.htm#11. карта 11]</ref>)]] |
|||
През средата на [[10 век]] [[Византия]] се съюзява с [[Киевска Рус]] и България трябвало да воюва сама срещу двете държави. Русите съумяват да превземат столицата [[Преслав]], с което България губи цялата източна част от териториите си. След това столицата е преместена и след 50-годишна война с Византия България започва да клони към неуспех. |
През средата на [[10 век]] [[Византия]] се съюзява с [[Киевска Рус]] и България трябвало да воюва сама срещу двете държави. Русите съумяват да превземат столицата [[Преслав]], с което България губи цялата източна част от териториите си. След това столицата е преместена и след 50-годишна война с Византия България започва да клони към неуспех. |
||
В последните години от войната, при [[Битка при Беласица|битката при Беласица]] през [[1014]] г., [[император]] [[Василий II]] пленява 15 000 български войници, ослепява ги и отново ги изпраща към България, като на всеки 100 оставя по един водач с едно око. Вследствие от ужасяващата гледка [[цар]] [[Самуил]] получава [[сърдечен удар]] и умира.Четири години по-късно, през [[1018]] г. след смъртта на [[Иван Владислав]], България пада под властта на Византия. Последното огнище на българската съпротива е планината [[Томор]] в [[историко-географска област|област]]та [[Кутмичевица]] (днешна южна [[Албания]]). |
В последните години от войната, при [[Битка при Беласица|битката при Беласица]] през [[1014]] г., [[император]] [[Василий II]] пленява 15 000 български войници, ослепява ги и отново ги изпраща към България, като на всеки 100 оставя по един водач с едно око. Вследствие от ужасяващата гледка [[цар]] [[Самуил]] получава [[сърдечен удар]] и умира.Четири години по-късно, през [[1018]] г. след смъртта на [[Иван Владислав]], България пада под властта на Византия. Последното огнище на българската съпротива е планината [[Томор]] в [[историко-географска област|област]]та [[Кутмичевица]] (днешна южна [[Албания]]). |
||
След завоеванието Българската патриаршия е деградирана в Автокефална българска [[Охридска архиепискапия]] и са и отнети епархиите в Тракия. |
|||
== Въстания срещу византийската власт == |
== Въстания срещу византийската власт == |
Версия от 02:38, 6 април 2014
Византийско владичество е термин, използван в българската историография, с който се означава почти двувековното владение от Византия на българските земи.
Завладяване
През средата на 10 век Византия се съюзява с Киевска Рус и България трябвало да воюва сама срещу двете държави. Русите съумяват да превземат столицата Преслав, с което България губи цялата източна част от териториите си. След това столицата е преместена и след 50-годишна война с Византия България започва да клони към неуспех.
В последните години от войната, при битката при Беласица през 1014 г., император Василий II пленява 15 000 български войници, ослепява ги и отново ги изпраща към България, като на всеки 100 оставя по един водач с едно око. Вследствие от ужасяващата гледка цар Самуил получава сърдечен удар и умира.Четири години по-късно, през 1018 г. след смъртта на Иван Владислав, България пада под властта на Византия. Последното огнище на българската съпротива е планината Томор в областта Кутмичевица (днешна южна Албания).
След завоеванието Българската патриаршия е деградирана в Автокефална българска Охридска архиепискапия и са и отнети епархиите в Тракия.
Въстания срещу византийската власт
Въстание на Петър Делян
Първият опит за освобождение е дело на Петър Делян, но той не успява. Конкретния повод за въстание е вдигането на налозите за населението и отмяната на запазения предходен режим и обществени отношения от Василий II в българските земи. Въстанието е обявено в Белград и обхваща западните български земи (Ниш, Скопие) включени в тема България. Вътрешни пререкания отслабват бунтовниците и те биват победени от нормански наемници на византийска служба. Водачът на въстанието е ослепен.
Въстание в Северна Тесалия през 1066 година
Въстание на Георги Войтех
През 1072 година, след битката при Манцикерт, скопският болярин Георги Войтех вдига въстание и в Призрен за български цар под името Петър III е прогласен Константин Бодин, като пряк потомък на комитопулите. И този опит за извоюване на независимост е неуспешен.
Въстание на Нестор
Бунт на Лека в Средец и Добромир в Месемврия през 1079 година
Въстание на Травъл в Тракия през 1084-1086 година
Освобождение
След загубата в битката при Мариокефалон във Византия назряват благоприятни вътрешно-политически процеси способстващи за подигане на българското народо-освободително движение. Асеневци сключват стратегически съюз за борба срещу Византия на Балканите с великия жупан Стефан Неманя.
През пролетта на 1185 година братята Асен и Петър решават да вдигнат въстание. За център избират Търново. Много люде се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на Димитровден. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията братята Асен и Петър пускат слуха, че Свети Димитър е напуснал Солун и иконата му се намира в построената от братята църква.
На 26 октомври 1185 година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в българските земи и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар Петър IV (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец Алексий Врана губи първите битки с въстаниците. През пролетта на 1187 г. самият император Исаак II Ангел обсажда Ловечката крепост, за да си върне контрола над Мизия. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който de jure признава възстановяването на българската независимост и държавност. Този акт бележи за историографията хронологически началото на второто българско царство.
Вижте също
|