Четници на Коста Пекянец: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м.
м.
Ред 7: Ред 7:
Четническото крило на Коста Пекянец се официализира символично в столицата на [[Шумадия]] - [[Крагуевац]] на 28 юни 1941 г. ([[Видовден]]) непосредствено след началото на [[операция Барбароса]].<ref>{{cite web|url=http://istorijanisa.wikidot.com/prvi-oruzani-odredi-nediceve-vlade-narodnog-spasa |title=Milorad Kozić: Prvi Oruzani Odredi Nediceve Vlade Narodnog Spasa |publisher=Istorijanisa.wikidot.com |date = 1. 7. 2010. |accessdate = 1. 4. 2013.}}</ref> За разлика от виждането на Дража Михайлович, Коста Пекянец не вярва в съветската и съюзническата победа над [[Оста|силите на Оста]] във войната. До края на 1942 г. цялото четническо крило на Пекянец се влива в жандармерийските части на правителството на националното спасение. <ref name=autogenerated1>{{cite web|url=http://www.znaci.net/00001/4_14_1_3.htm |title=ZBORNIK DOKUMENATA VOJNOISTORIJSKOG INSTITUTA: TOM XIV - DOKUMENTI ČETNIČKOG POKRETA DRAŽE MIHAILOVIĆA - KNJIGA 1 |publisher=Znaci.net |date= |accessdate = 1. 4. 2013.}}</ref> Броят на четниците на Пекянец варира по различни оценки от 6 500 до 15 000 в не повече от 80 формации.
Четническото крило на Коста Пекянец се официализира символично в столицата на [[Шумадия]] - [[Крагуевац]] на 28 юни 1941 г. ([[Видовден]]) непосредствено след началото на [[операция Барбароса]].<ref>{{cite web|url=http://istorijanisa.wikidot.com/prvi-oruzani-odredi-nediceve-vlade-narodnog-spasa |title=Milorad Kozić: Prvi Oruzani Odredi Nediceve Vlade Narodnog Spasa |publisher=Istorijanisa.wikidot.com |date = 1. 7. 2010. |accessdate = 1. 4. 2013.}}</ref> За разлика от виждането на Дража Михайлович, Коста Пекянец не вярва в съветската и съюзническата победа над [[Оста|силите на Оста]] във войната. До края на 1942 г. цялото четническо крило на Пекянец се влива в жандармерийските части на правителството на националното спасение. <ref name=autogenerated1>{{cite web|url=http://www.znaci.net/00001/4_14_1_3.htm |title=ZBORNIK DOKUMENATA VOJNOISTORIJSKOG INSTITUTA: TOM XIV - DOKUMENTI ČETNIČKOG POKRETA DRAŽE MIHAILOVIĆA - KNJIGA 1 |publisher=Znaci.net |date= |accessdate = 1. 4. 2013.}}</ref> Броят на четниците на Пекянец варира по различни оценки от 6 500 до 15 000 в не повече от 80 формации.


Следвоенната казионна югославска [[марксическа историография]] намира четниците на Пекянец за колаборционисти пресъздавайки среща на четническия командир с [[райхсмаршал]] [[Херман Гьоринг]] на 10 февруари 1941 г. в [[Врана (дворец)|двореца Врана]] в присъствието на цар [[Борис III]], на която четническият войвода още от Първата световна война тържествено обещава да сътрудничи за установяването на [[нов ред]] в [[югоизточна Европа]] срещу логистична германска подкрепа в т.ч. и финансова. <ref>{{cite web|url=http://istorijanisa.wikidot.com/nemci-obecavaju-200-000-nemackih-maraka |title=Milorad Kozić: Nemci Obecavaju 200.000 Nemackih Maraka |publisher=Istorijanisa.wikidot.com |date = 1. 7. 2010. |accessdate = 1. 4. 2013.}}</ref> В периода 1943/44 г. четниците на Пекянец се противопоставят на албанското партизанско движение по време на Втората световна война. <ref>Arhiv Kosova, Arhiv Pokrajinskog komiteta KPJ za Kosovo i Metohiju u Prištini, card no. 5, reg. no. 220</ref><ref>Zbornik dokumenata i podataka o NOR-u i revoluciji, I&19, dok. br. 3</ref><ref>Pavle Jovićević, Kosovo i Metohija i odluke II zasedanja AVNOJ-a, Sloboda, novembar, 1944.</ref>
Следвоенната казионна югославска [[марксическа историография]] намира четниците на Пекянец за [[Колаборационизъм|колаборационисти]] пресъздавайки среща на четническия командир с [[райхсмаршал]] [[Херман Гьоринг]] на 10 февруари 1941 г. в [[Врана (дворец)|двореца Врана]] в присъствието на цар [[Борис III]], на която четническият войвода още от Първата световна война тържествено обещава да сътрудничи за установяването на [[нов ред]] в [[югоизточна Европа]] срещу логистична германска подкрепа в т.ч. и финансова. <ref>{{cite web|url=http://istorijanisa.wikidot.com/nemci-obecavaju-200-000-nemackih-maraka |title=Milorad Kozić: Nemci Obecavaju 200.000 Nemackih Maraka |publisher=Istorijanisa.wikidot.com |date = 1. 7. 2010. |accessdate = 1. 4. 2013.}}</ref> В периода 1943/44 г. четниците на Пекянец се противопоставят на албанското партизанско движение по време на Втората световна война. <ref>Arhiv Kosova, Arhiv Pokrajinskog komiteta KPJ za Kosovo i Metohiju u Prištini, card no. 5, reg. no. 220</ref><ref>Zbornik dokumenata i podataka o NOR-u i revoluciji, I&19, dok. br. 3</ref><ref>Pavle Jovićević, Kosovo i Metohija i odluke II zasedanja AVNOJ-a, Sloboda, novembar, 1944.</ref>


Коста Пекянец е заклан по заповед на Дража Михайлович на 25 май 1944 година в село [[Николинац]] от четническа наказателна тройка в състав Бранимир Петрович, Тилко Динич и Будимир Митрович.
Коста Пекянец е заклан по заповед на Дража Михайлович на 25 май 1944 година в село [[Николинац]] от четническа наказателна тройка в състав Бранимир Петрович, Тилко Динич и Будимир Митрович.

Версия от 10:00, 7 април 2014

Прокламацията на Коста Пекянец с която призовава на борба с партизаните.
Коста Пекянец и Джафер Дева с офицер от Вермахта на 20 октомври 1941 г. в Подуево.

Четниците на Коста Пекянец по време на Втората световна война, известни още като черни четници, легални четници и правителствени четници, са едното от общо двете четнически крила от формации (другото е на Дража Михайлович), което остава лоялно към правителството на националното спасение и политиката му в т.ч. и към Вермахта и българската армия - която поема контрола над по-голяма част от територията на остатъчна Сърбия след края на Кралска Югославия.

Четниците на Коста Пекянец са легализирани и абсорбирани в жандармерийските части за борба срещу югославските партизани.

Четническото крило на Коста Пекянец се официализира символично в столицата на Шумадия - Крагуевац на 28 юни 1941 г. (Видовден) непосредствено след началото на операция Барбароса.[1] За разлика от виждането на Дража Михайлович, Коста Пекянец не вярва в съветската и съюзническата победа над силите на Оста във войната. До края на 1942 г. цялото четническо крило на Пекянец се влива в жандармерийските части на правителството на националното спасение. [2] Броят на четниците на Пекянец варира по различни оценки от 6 500 до 15 000 в не повече от 80 формации.

Следвоенната казионна югославска марксическа историография намира четниците на Пекянец за колаборационисти пресъздавайки среща на четническия командир с райхсмаршал Херман Гьоринг на 10 февруари 1941 г. в двореца Врана в присъствието на цар Борис III, на която четническият войвода още от Първата световна война тържествено обещава да сътрудничи за установяването на нов ред в югоизточна Европа срещу логистична германска подкрепа в т.ч. и финансова. [3] В периода 1943/44 г. четниците на Пекянец се противопоставят на албанското партизанско движение по време на Втората световна война. [4][5][6]

Коста Пекянец е заклан по заповед на Дража Михайлович на 25 май 1944 година в село Николинац от четническа наказателна тройка в състав Бранимир Петрович, Тилко Динич и Будимир Митрович.

Източници

  1. ↑ Milorad Kozić: Prvi Oruzani Odredi Nediceve Vlade Narodnog Spasa // Istorijanisa.wikidot.com, 1. 7. 2010. Посетен на 1. 4. 2013.
  2. ↑ ZBORNIK DOKUMENATA VOJNOISTORIJSKOG INSTITUTA: TOM XIV - DOKUMENTI ČETNIČKOG POKRETA DRAŽE MIHAILOVIĆA - KNJIGA 1 // Znaci.net. Посетен на 1. 4. 2013.
  3. ↑ Milorad Kozić: Nemci Obecavaju 200.000 Nemackih Maraka // Istorijanisa.wikidot.com, 1. 7. 2010. Посетен на 1. 4. 2013.
  4. ↑ Arhiv Kosova, Arhiv Pokrajinskog komiteta KPJ za Kosovo i Metohiju u Prištini, card no. 5, reg. no. 220
  5. ↑ Zbornik dokumenata i podataka o NOR-u i revoluciji, I&19, dok. br. 3
  6. ↑ Pavle Jovićević, Kosovo i Metohija i odluke II zasedanja AVNOJ-a, Sloboda, novembar, 1944.

Вижте също

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Четници_на_Коста_Пекянец&oldid=6106138“.