Върховен съд (Франция): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 10:09, 7 април 2014

Висшият съд по правосъдието (Шаблон:Lang-fr) е извънреден съд (трибунал) заседаващ след френската революция като оръдие на революционния терор.

Конституционно уреден е едва с член 68 от последната конституция на петата френска република от 4 октомври 1958 г. и е компетентен да се произнася по въпроса за отговорността на държавния глава и за държавна измяна. Според действащата френска конституция се съставя поравно от членове на Националното събрание и Сената, т.е. от двете камери на парламента.

Първото практическо приложение на този висш съд след революцията е наказването на колаборационистите във Франция от привържениците на генерал Шарл де Гол (в периода юли - септември 1944 година като "предатели на френския народ" са екзекутирани приблизително 20 000 колаборационисти). След войната извънредния Висш съд по правосъдието (Haute Cour de Justice) издадава до 1951 г. 6 500 смъртни присъди за държавна измяна в т. ч. на маршал Петен и на четирикратният министър-председател на Франция Пиер Лавал, който е екзекутиран на 15 октомври 1945 г. От издадените смъртни присъди са изпълнени общо 751. Трибунала приключва работата си едва през април 1961 г., въпреки че продължава разглеждането на дела срещу Клаус Барби (1987), Пол Тувие (1994) и Морис Папон (1997-1998) - последно.

Подсъдими на изданието на трибунала с извънредна Наредба-закон от 18 ноември 1944 г. са френските управници и сътрудници на Третия Райх от т.нар. режим на Виши в периода от 17 юни 1940 до август 1944 г. Наредбата-закон за създаването и правомощията на трибунала е с обратна сила.

Благодарение на този извънреден трибунал, Франция се нарежда след Втората световна война на масата на страните-велики сили победителки от световния военен конфликт, а в Париж е подписан в стила на предходната Версайската система от договори и Парижки мирен договор на 10 февруари 1947 г.

Източници

Вижте също

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 '''Висшият съд по правосъдието''' ({{lang-fr|Haute Cour de Justice}}) е [[извънреден съд]] (трибунал) заседаващ след [[френската революция]] като оръдие на [[Революционен терор|революционния терор]].
-Конституционно уреден е едва с [[:fr:Article 68 de la Constitution de la Cinquième République française|член 68]] от последната [[конституция]] на [[Република Франция|петата френска република]] от 4 октомври 1958 г. и е компетентен да се произнася по въпроса за отговорността на държавния глава и за [[държавна измяна]]. Според действащата френска конституция се съставя поравно от членове на Националното събрания и сената, т.е. от двете камери на парламента.
+Конституционно уреден е едва с [[:fr:Article 68 de la Constitution de la Cinquième République française|член 68]] от последната [[конституция]] на [[Република Франция|петата френска република]] от 4 октомври 1958 г. и е компетентен да се произнася по въпроса за отговорността на държавния глава и за [[държавна измяна]]. Според действащата френска конституция се съставя поравно от членове на Националното събрание и Сената, т.е. от двете камери на парламента.
 Първото практическо приложение на този висш съд след революцията е наказването на [[Колаборационизъм|колаборационистите във Франция]] от привържениците на генерал [[Шарл де Гол]] (в периода юли - септември 1944 година като "предатели на френския народ" са екзекутирани приблизително 20&nbsp;000 колаборационисти). След войната извънредния Висш съд по правосъдието (''Haute Cour de Justice'') издадава до 1951 г. 6 500 смъртни присъди за държавна измяна в т.&nbsp;ч. на маршал [[Петен]] и на четирикратният министър-председател на Франция [[Пиер Лавал]], който е екзекутиран на 15 октомври 1945 г. От издадените смъртни присъди са изпълнени общо 751. Трибунала приключва работата си едва през април 1961 г., въпреки че продължава разглеждането на дела срещу [[Клаус Барби]] (1987), [[Пол Тувие]] (1994) и [[Морис Папон]] (1997-1998) - последно.