Клаус Барби: Разлика между версии
Drzewianin (беседа | приноси) малки |
→Биография: м. |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
След като през ноември 1942 г. [[Вермахт]]а окупира и територията под контрола на [[режим на Виши|режима на Виши]], Барби става началник на Гестапо поемайки ръководството на IV секция на полицията и службата за сигурност. |
След като през ноември 1942 г. [[Вермахт]]а окупира и територията под контрола на [[режим на Виши|режима на Виши]], Барби става началник на Гестапо поемайки ръководството на IV секция на полицията и службата за сигурност. |
||
След войната Барби е обвинен, че в периода от края на 1942 до август 1944 г. е отговорен за убийството на членове на френската съпротива сред които и [[Жан Мулен]]. Според обвинението от 1987 г. жестоко пребил Жан Мулен като лидер на френската съпротива, понеже бил избран от [[Шарл дьо Гол]] да обедини антифашистките сили в страната. Мулен умира в затворнически влак. Други свидетелстват, че Барби не само е измъчвал жертвите си, но и лично ги обезглавявал. На Барби са приписани и инкриминирани много военновременни престъпления извършени крайно жестоко и хладнокръвно, като масови убийства Сен Жени Лавал, депортация на евреи, както и масов разстрел в затвора Монлюк. |
След войната Барби е обвинен, че в периода от края на 1942 до август 1944 г. е отговорен за убийството на членове на френската съпротива сред които и [[Жан Мулен]]. Според обвинението от 1987 г. жестоко пребил Жан Мулен като лидер на френската съпротива, понеже бил избран от [[Шарл дьо Гол]] да обедини антифашистките сили в страната. Мулен умира в затворнически влак. Други свидетелстват, че Барби не само е измъчвал жертвите си, но и лично ги обезглавявал. На Барби са приписани и инкриминирани много военновременни престъпления извършени крайно жестоко и хладнокръвно, като масови убийства в Сен Жени Лавал, депортация на евреи, както и масов разстрел в затвора Монлюк. |
||
След Втората световна война Клаус Барби се завръща в Германия. В 1947 г. т.нар. [[Висш съд по правосъдието]] във Франция го осъжда на смърт, обаче Барби започва да сътрудничи на американската тайна служба [[CIC]]<ref>{{Cite web|last=Wolfe|first=Robert|title=Analysis of the Investigative Records Repository file of Klaus Barbie|url=http://www.archives.gov/iwg/research-papers/barbie-irr-file.html|publisher=Interagency Working Group|date=19 September 2001|accessdate=1 May 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/68i36KN6r|archivedate=2012-06-26}}</ref>. С помощта на американците и като техен агент, Барби емигрира в 1951 г. в [[Боливия]], където заживява под името ''Клаус Алтман'', сдобивайки се с боливийско гражданство. Според някои сведения работел за боливийските властти в борбата им срещу партизаните на [[Че Гевара]]. <ref>{{cite web |
След Втората световна война Клаус Барби се завръща в Германия. В 1947 г. т.нар. [[Висш съд по правосъдието]] във Франция го осъжда на смърт, обаче Барби започва да сътрудничи на американската тайна служба [[CIC]]<ref>{{Cite web|last=Wolfe|first=Robert|title=Analysis of the Investigative Records Repository file of Klaus Barbie|url=http://www.archives.gov/iwg/research-papers/barbie-irr-file.html|publisher=Interagency Working Group|date=19 September 2001|accessdate=1 May 2009|archiveurl=http://www.webcitation.org/68i36KN6r|archivedate=2012-06-26}}</ref>. С помощта на американците и като техен агент, Барби емигрира в 1951 г. в [[Боливия]], където заживява под името ''Клаус Алтман'', сдобивайки се с боливийско гражданство. Според някои сведения работел за боливийските властти в борбата им срещу партизаните на [[Че Гевара]]. <ref>{{cite web |
||
Версия от 10:10, 7 април 2014
Шаблон:Инфокутия Военно лице Кла́ус Ба́рби (Шаблон:Lang-de) е офицер от СД и Гестапо служил по време на Втората световна война в Лион. Осъждан на три пъти задочно във Франция в 1947, 1952 и 1954, като последното му осъждане е от 1987 г.
Биография
Завършва училище в Трир. В 1934 се присъединява към СС където достига звание хауптштурмфюрер. В 1937 г. постъпва в редовете на НСДАП. В годините 1941-42 е член на отдела по еврейския въпрос в Хага, а за малко и в Белгия.
След като през ноември 1942 г. Вермахта окупира и територията под контрола на режима на Виши, Барби става началник на Гестапо поемайки ръководството на IV секция на полицията и службата за сигурност.
След войната Барби е обвинен, че в периода от края на 1942 до август 1944 г. е отговорен за убийството на членове на френската съпротива сред които и Жан Мулен. Според обвинението от 1987 г. жестоко пребил Жан Мулен като лидер на френската съпротива, понеже бил избран от Шарл дьо Гол да обедини антифашистките сили в страната. Мулен умира в затворнически влак. Други свидетелстват, че Барби не само е измъчвал жертвите си, но и лично ги обезглавявал. На Барби са приписани и инкриминирани много военновременни престъпления извършени крайно жестоко и хладнокръвно, като масови убийства в Сен Жени Лавал, депортация на евреи, както и масов разстрел в затвора Монлюк.
След Втората световна война Клаус Барби се завръща в Германия. В 1947 г. т.нар. Висш съд по правосъдието във Франция го осъжда на смърт, обаче Барби започва да сътрудничи на американската тайна служба CIC[1]. С помощта на американците и като техен агент, Барби емигрира в 1951 г. в Боливия, където заживява под името Клаус Алтман, сдобивайки се с боливийско гражданство. Според някои сведения работел за боливийските властти в борбата им срещу партизаните на Че Гевара. [2][3].
В годините 1980-1981 е съветник по сигурността на президента на Боливия Луис Гарсиа Меса, като играе важна роля по време на установения по това време в страната неофашистки режим.[4][5].
Издирен е в Боливия от "ловците на нацисти" — френският журналист от еврейски произход Серж Кларсфелд и германската му съпруга Беате Кларсфелд.
Процес срещу Барби
В 1983 г. Клаус Барби е предаден от боливийските власти на Франция, където е изправен пред показен публичен процес започнал на 11 май 1987 г. Барби е осъден за престъпления срещу човечеството на доживотен затвор и умира на 25 септември 1991 г. във френски затвор.
Източници
- ↑ Wolfe, Robert. Analysis of the Investigative Records Repository file of Klaus Barbie // Interagency Working Group, 19 September 2001. Архивиран от оригинала на 2012-06-26. Посетен на 1 May 2009.
- ↑ Barbie 'boasted of hunting down Che' // The Guardian. Архивиран от оригинала на 2013-08-17. Посетен на 2013-08-06. (на английски)
- ↑ Klaus Barbie // olokaustos.org. Архивиран от оригинала на 2013-08-17. Посетен на 2013-08-06. (на италиански)
- ↑ Bolivia. Transition to Democracy Rex A. Hudson and Dennis M. Hanratty, editors. Bolivia: A Country Study. Washington: GPO for the Library of Congress, 1989.
- ↑ When it rains it pours: Klaus Barbie was behind a coup in Bolivia in 1980
Вижте също
Литература
- Richard J. Golsan (Hg.) Memory, the Holocaust, and French Justice. The Bousquet and Touvier Affairs Dartmouth College: University Press of New England