Обикновен повет: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Added translation of "Use" from the English page. |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
Обикновеният повет е лиана с разклонени и възлести [[стъбло|стъбла]]. Поветът се развива както в хоризонтално, така и във вертикално направление, използвайки най-близката естествена (храсти, дървета) или изкуствена (огради и пр.) структура като опора. Растението има силна [[корен]]ова система. [[Лист]]ата са сложни, нечифтоперести, разположени един срещу друг на дълги дръжки. Прикрепването на стъблата се подпомага от дългите листни дръжки - те се увиват около всяка подходяща опорна точка в заобикалящата ги среда. Цъфтежът е от края на май до началото на септември. Цветовете образуват метличести съцветия. Тичинките и плодниците са многобройни. Образуват се съплодия; червеникавокафяви плодчета ("орехчета"), всяко от които с разперено окосмено стълбче, наречено "хвърчилка". Хвърчилката дава възможност на отделните плодчета да се разпространяват с помощта на вятъра. |
Обикновеният повет е лиана с разклонени и възлести [[стъбло|стъбла]]. Поветът се развива както в хоризонтално, така и във вертикално направление, използвайки най-близката естествена (храсти, дървета) или изкуствена (огради и пр.) структура като опора. Растението има силна [[корен]]ова система. [[Лист]]ата са сложни, нечифтоперести, разположени един срещу друг на дълги дръжки. Прикрепването на стъблата се подпомага от дългите листни дръжки - те се увиват около всяка подходяща опорна точка в заобикалящата ги среда. Цъфтежът е от края на май до началото на септември. Цветовете образуват метличести съцветия. Тичинките и плодниците са многобройни. Образуват се съплодия; червеникавокафяви плодчета ("орехчета"), всяко от които с разперено окосмено стълбче, наречено "хвърчилка". Хвърчилката дава възможност на отделните плодчета да се разпространяват с помощта на вятъра. |
||
== Употреба == |
|||
''Clematis vitalba'' бива използван за направата на въжета в Швейцария през Каменната Ера. В Словения, стъблото на растението се използвало за плетене на кошници за лук и за връзване на снопи на различни култури. Особено полезно за връзване на снопи жито, защото гризачите не го прегризват. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
* ''Атлас по ботаника, Сл. Петров и Е. Паламарев, стр.126 - 127'' |
* ''Атлас по ботаника, Сл. Петров и Е. Паламарев, стр.126 - 127'' |
||
Версия от 08:01, 8 април 2014
| Обикновен повет | ||||||||||||||||||
 Clematis vitalba | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
| Обикновен повет в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Обикновен повет (Clematis vitalba) е растителен вид от семейство Лютикови. Тя е плевелно растение, което се среща и в България.
Местообитание
Видът се среща в различни части на страната до 2000 m н.в. Обикновеният повет предпочита влажни ареали - в гористите зони край реките, с наличие на по-ниски дървета и храсти. В селищата може да бъде видян върху огради, стълбове и запустели постройки. Поради своята приспособимост към разнообразни външни условия, растението е считано за инвазивно (т.е. "бурен") в някои части на света (Нова Зеландия), където се срещат местни представители на същия род.
Описание
Обикновеният повет е лиана с разклонени и възлести стъбла. Поветът се развива както в хоризонтално, така и във вертикално направление, използвайки най-близката естествена (храсти, дървета) или изкуствена (огради и пр.) структура като опора. Растението има силна коренова система. Листата са сложни, нечифтоперести, разположени един срещу друг на дълги дръжки. Прикрепването на стъблата се подпомага от дългите листни дръжки - те се увиват около всяка подходяща опорна точка в заобикалящата ги среда. Цъфтежът е от края на май до началото на септември. Цветовете образуват метличести съцветия. Тичинките и плодниците са многобройни. Образуват се съплодия; червеникавокафяви плодчета ("орехчета"), всяко от които с разперено окосмено стълбче, наречено "хвърчилка". Хвърчилката дава възможност на отделните плодчета да се разпространяват с помощта на вятъра.
Употреба
Clematis vitalba бива използван за направата на въжета в Швейцария през Каменната Ера. В Словения, стъблото на растението се използвало за плетене на кошници за лук и за връзване на снопи на различни култури. Особено полезно за връзване на снопи жито, защото гризачите не го прегризват.
Източници
- Атлас по ботаника, Сл. Петров и Е. Паламарев, стр.126 - 127
