Макрий Негриев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 20: Ред 20:
През 1829 - 1835 г. Макрий Негриев работи по резбата на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]]. Впоследствие се отделя от резбарската тайфа на Филипов и работи самостоятелно. Негово дело е иконостасът на църквата „[[Свети Никола (Прищина)|Свети Никола]]“ в [[Прищина]].
През 1829 - 1835 г. Макрий Негриев работи по резбата на [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]]. Впоследствие се отделя от резбарската тайфа на Филипов и работи самостоятелно. Негово дело е иконостасът на църквата „[[Свети Никола (Прищина)|Свети Никола]]“ в [[Прищина]].


Няма точни сведения за живота на Негриев през следващите около 30 години, но се предполага, че се е занимавал с украса на [[капител]]и на църковни колони. Около [[1856]] г. Макрий Негриев украсява капителите на колоните в преддверието на [[София|софийската]] църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]] със специална смес от вар, памук и зехтин, наречена ''кюлюм''. Предполага се, че негово дело са капителите и иконостаса на пазарджишката църква „[[Успение Богородично (Пазарджик)|Успение на Пресвета Богородица]]“ и пловдивската „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“, както и украсата на някои турски сгради.<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref>
Няма точни сведения за живота на Негриев през следващите около 30 години, но се предполага, че се е занимавал с украса на [[капител]]и на църковни колони. Около [[1856]] г. Макрий Негриев украсява капителите на колоните в преддверието на [[София|софийската]] църква [[Света Неделя (София)|„Света Неделя“]] със специална смес от вар, памук и зехтин, наречена ''кюлюм''. Предполага се, че негово дело са капителите и иконостаса на пазарджишката църква „[[Успение Богородично (Пазарджик)|Успение на Пресвета Богородица]]“ и пловдивската „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“, както и украсата на някои турски сгради.<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref> Макрий и братята му [[Гюрчин Негриев|Гюрчин]] и [[Траян Негриев|Траян]] са автори на иконостаса в пловдивската „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“.<ref>{{cite book |title= Очерци из историята на Пловдив, част 1 |last= Шивачев|first= Стефан|authorlink= |coauthors= Александър Пишев|year= |publisher= Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив|location= Пловдив|isbn= |pages= 18|url= |accessdate=}}</ref> Те са изпълнители и на релефната украса на капителите – тънка художествена работа, наричана по онова време „кюлюмджиийство”.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.plovdivskamitropolia.bg/hramove/692-hram-sveta-nedelya-gr-plovdiv.html | заглавие = Храм “Света Неделя” гр. Пловдив | достъп_дата = 10 април 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = www.plovdivskamitropolia.bg | език = | цитат = }}</ref>


Различните източници посочват различни години на смъртта на Негриев - 1859 година,<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.450.</ref><ref name="eb" /> след 1862 година<ref name="eiib" /> или през 1863 година. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ в Пазарджик.<ref>{{cite book |title= Панорама на възрожденските приложни изкуства |last= Ангелов |first= Валентин Ангелов |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= |pages=34 |url= |accessdate=}}</ref> Четиримата му синове са зографи - [[Христо Макриев]] (1841 - 1893), [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref>
Различните източници посочват различни години на смъртта на Негриев - 1859 година,<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.450.</ref><ref name="eb" /> след 1862 година<ref name="eiib" /> или през 1863 година. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ в Пазарджик.<ref>{{cite book |title= Панорама на възрожденските приложни изкуства |last= Ангелов |first= Валентин Ангелов |authorlink= |coauthors= |year=1998 |publisher= Академично издателство „Проф. Марин Дринов“|location= София|isbn= |pages=34 |url= |accessdate=}}</ref> Четиримата му синове са зографи - [[Христо Макриев]] (1841 - 1893), [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref>

Версия от 14:47, 10 април 2014

Макрий Негриев
Макариј Негриев Фрчковски
дърворезбар и зограф от Дебърската художествена школа
Роден
около 1800
Починал

Макрий (Макрия) Негриев Блажев, известен като Фръчковски,[1] е дърворезбар и зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.

Биография

Роден е в голямата мияшка паланка Галичник. Син е на резбаря Негрий Блажев (Негрия Блажев), при когото се обучава и развива дарбата си. Изпод ръцете на Макрий Негриев са излезли много църковни иконостаси в Централна Македония.[2]

Първоначално Негриев работи като помощник на Петър Филипович - Гарката, чийто зет е. През 1824-25 година под негово ръководство той взема участие в резбоването на иконостаса на църквата „Свети Спас“ в Скопие. Сред стилизираната растителност на иконостаса майсторите Гарка, Макрия и Марко от Гари издълбават свои автопортрети и под тях има надпис.[2]

„ Перви майстор Петре Филипович от Гари, Макриа от Галичник, Марко[3] от Гари, Дебрани от Мала река 1825.[4] “

По същото време Негриев работи таванска дърворезба в конака на Хамзи паша в село Бардовци, Скопско. Доволен от изпълнението на поръчката, пашата награждава Негриев и му възлага резбата и на Чарши джамия в Пазарджик.[5]

През 1829 - 1835 г. Макрий Негриев работи по резбата на Бигорския манастир. Впоследствие се отделя от резбарската тайфа на Филипов и работи самостоятелно. Негово дело е иконостасът на църквата „Свети Никола“ в Прищина.

Няма точни сведения за живота на Негриев през следващите около 30 години, но се предполага, че се е занимавал с украса на капители на църковни колони. Около 1856 г. Макрий Негриев украсява капителите на колоните в преддверието на софийската църква „Света Неделя“ със специална смес от вар, памук и зехтин, наречена кюлюм. Предполага се, че негово дело са капителите и иконостаса на пазарджишката църква „Успение на Пресвета Богородица“ и пловдивската „Света Неделя“, както и украсата на някои турски сгради.[6] Макрий и братята му Гюрчин и Траян са автори на иконостаса в пловдивската „Света Неделя“.[7] Те са изпълнители и на релефната украса на капителите – тънка художествена работа, наричана по онова време „кюлюмджиийство”.[8]

Различните източници посочват различни години на смъртта на Негриев - 1859 година,[9][5] след 1862 година[6] или през 1863 година. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ в Пазарджик.[10] Четиримата му синове са зографи - Христо Макриев (1841 - 1893), Исай Макриев (1843 - 1881), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[11]

Бележки

  1. ↑ Фръча е диалектна дума за четка: Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр.39
  2. ↑ а б „Трем на Българското възраждане“, Асен Василиев, София 1936, стр. 29.
  3. ↑ Марко е брат на Петре
  4. ↑ Василев, Ас. и Божинов, Ник., „Резбите от иконостаса на църквата Св.Спас - Скопие“ стр. 13 Библиотека "Български старини в Македония" - София 1942
  5. ↑ а б Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.
  6. ↑ а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987
  7. ↑ Шивачев, Стефан и др. Очерци из историята на Пловдив, част 1. Пловдив, Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив. с. 18.
  8. ↑ Храм “Света Неделя” гр. Пловдив // www.plovdivskamitropolia.bg. Посетен на 10 април 2014 г.
  9. ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.450.
  10. ↑ Ангелов, Валентин Ангелов. Панорама на възрожденските приложни изкуства. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 34.
  11. ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Макрий_Негриев&oldid=6109556“.