Христо Макриев: Разлика между версии
| Ред 11: | Ред 11: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1841 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Христо също са зографи - [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Христо е най-големият от братята и учи при [[Дичо Зограф]]. След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в [[Охрид]], [[Дойранско]], [[Солунско]], [[Серско]], [[Драмско]], в селата [[Белица]] и [[Илинден (село)|Либяхово]] и други. Братята изписват фреските и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1871 година. След това работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят. Христо изписва църквата „Света Богородица“ в [[Сараево]] и стига до [[Босна (област)|Босна]]. След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година. Христо заедно с Исай и Кузман рисува в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и по околните села. Работят в църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]], Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. |
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1841 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Христо също са зографи - [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Христо е най-големият от братята и учи при [[Дичо Зограф]]. След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в [[Охрид]], [[Дойранско]], [[Солунско]], [[Серско]], [[Драмско]], в селата [[Белица]] и [[Илинден (село)|Либяхово]] и други. Братята изписват фреските и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1871 година. След това работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят. Христо изписва църквата „Света Богородица“ в [[Сараево]] и стига до [[Босна (област)|Босна]]. След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година, а към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]]. Христо заедно с Нестор, Исай и Кузман рисува в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и по околните села.<ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василев |first=Асен |authorlink=Асен Василев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=222|url= |accessdate=}}</ref> Работят в църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]], Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. С Нестор творят и в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в [[Карлово]] в 1891 година, както и в [[Калофер]], [[Сопот]] и околните села.<ref name="eiib">{{ЕИИБ|том=2|стр=22}}</ref><ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василев |first=Асен |authorlink=Асен Василев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217|url= |accessdate=}}</ref> Христо работи и в селата [[Медвен]], [[Ичера]], [[Градец (Област Сливен)|Градец]] и [[Жеравна]], където умира в 1893 година.<ref>{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|isbn= |pages= 2681|url= |accessdate=}}</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 09:44, 11 април 2014
| Христо Макриев | |
| зограф от Дебърската художествена школа | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Христо Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Биография
Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1841 година. Син е на резбаря и зограф Макрий Негриев. Тримата братя на Христо също са зографи - Исай Макриев (1843 - 1881), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[1] Христо е най-големият от братята и учи при Дичо Зограф. След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в Охрид, Дойранско, Солунско, Серско, Драмско, в селата Белица и Либяхово и други. Братята изписват фреските и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Петрич в 1871 година. След това работят в 1872 година в църквата „Свети Георги “ в Струга, а по-късно из Вранско, след което се разделят. Христо изписва църквата „Света Богородица“ в Сараево и стига до Босна. След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година, а към тях по това време се присъединява Нестор Траянов. Христо заедно с Нестор, Исай и Кузман рисува в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и по околните села.[2] Работят в църквите в Куклен и Катуница, Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в Стара планина. С Нестор творят и в църквата „Свети Никола“ в Карлово в 1891 година, както и в Калофер, Сопот и околните села.[3][4] Христо работи и в селата Медвен, Ичера, Градец и Жеравна, където умира в 1893 година.[5]
Бележки
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.
- ↑ Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 222.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
- ↑ Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 217.
- ↑ Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.
