Фелицитата и Перпетуя: Разлика между версии
| Ред 47: | Ред 47: | ||
Когато Перпетуя разказала за това видение на своите сподвижници, всички те го разбрали като предсказание за своя страдалчески подвиг. Оттогава те изцяло се отрекли от земните привързаности и съсредоточили всичките си мисли върху вечността. |
Когато Перпетуя разказала за това видение на своите сподвижници, всички те го разбрали като предсказание за своя страдалчески подвиг. Оттогава те изцяло се отрекли от земните привързаности и съсредоточили всичките си мисли върху вечността. |
||
[[Image:Emblematanit.jpg|мини|260п|[[Вексилум]]ът на [[Пунически Картаген]]: диск във формата на луна/рог (''[[Рогатият бог]]''), носи света.]] |
[[Image:Emblematanit.jpg|мини|260п|[[Вексилум]]ът на [[Пунически Картаген]]: диск във формата на луна/рог (''[[Рогатият бог]]''), носи света.]] |
||
=== Мъченическата смърт === |
|||
Епизодът с Перпетуя и нейната слугиня Фелицитата осъдени на смърт по времето на римски Картаген предава [[гонения на християните|гоненията на християните]]. По време на тези гонения, много юноши били хвърляни заради изповядваното от тях християнство на дивите зверове в цирка, а особеното и символичното в случая с Перпетуя и Фелицитата било, че срещу тях пуснали бясна биволица, за да ги убие с рогата си. Но зверовете не успели да ги разкъсат, поради което те били посечени с мечове и ножове, като предание даже разказва, че ръката на палача не могла да попадне в гърлото на Перпетуя и тя сама доближила меча му до шията си, за да загине геройски в името на Христа.<ref>[http://catherine.spb.ru/index.php/comments/7_march Святые мученицы Перпетуя и Фелицитата] Приход святой Екатерины Александрийской.</ref> |
Епизодът с Перпетуя и нейната слугиня Фелицитата осъдени на смърт по времето на римски Картаген предава [[гонения на християните|гоненията на християните]]. По време на тези гонения, много юноши били хвърляни заради изповядваното от тях християнство на дивите зверове в цирка, а особеното и символичното в случая с Перпетуя и Фелицитата било, че срещу тях пуснали бясна биволица, за да ги убие с рогата си. Но зверовете не успели да ги разкъсат, поради което те били посечени с мечове и ножове, като предание даже разказва, че ръката на палача не могла да попадне в гърлото на Перпетуя и тя сама доближила меча му до шията си, за да загине геройски в името на Христа.<ref>[http://catherine.spb.ru/index.php/comments/7_march Святые мученицы Перпетуя и Фелицитата] Приход святой Екатерины Александрийской.</ref> |
||
[[Константин Победоносцев]] предава в изследването си ''"История на православната църква до началото на разделението на църквата"'' раннохристиянска легенда, че бащата на Перпетуя я посъветвал да пожертва по стар пунически обичай първородната си мъжка рожба за императора, но тя отказала по християнски и по майчински (майка ѝ била християнка). В тъмницата родила и момиченце. <ref>[http://books.google.bg/books?id=byn6AgAAQBAJ&pg=PA47&lpg=PA47&dq=%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%83%D1%8F+%D0%B8+%D1%84%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0&source=bl&ots=fOAp6sM4Dt&sig=cVYdUmTUJSP33fdIz-dmSQbj-Z0&hl=bg&sa=X&ei=089HU6yCEObGyQOboYGACg&ved=0CFMQ6AEwBDgK#v=onepage&q=%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%83%D1%8F%20%D0%B8%20%D1%84%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0&f=false История православной Церкви до начала разделения церквей от К.П. Победоносцев] Пето обновено и допълнено издание.</ref> |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 11:33, 11 април 2014
| Светите Фелицитата и Перпетуя | |
.jpg) Светите Фелицитата и Перпетуя са по-скоро християнските покровителки на целия римски Запад - мозайка в Света Богородица (Париж) от 19 век | |
| Светите Първомъченички за вярата | |
|---|---|
| Роден | |
| Починал | 203 |
| Празник | 7 март (нов стил), 14 февруари (стар стил) |
| Покровителство | Западната Римска империя във финикийско-пуническото ѝ наследство |
| Светите Фелицитата и Перпетуя в Общомедия | |
Фелицитата и Перпетуя са мъченици за християнската вяра от времето на римски Картаген. Двете, заедно с последователите си, били посечени на форума в Картаген в емблематичната за римската история 203 г.
Фелицитата и Перпатуя са приети за християнски закрилнички и патронки на античен Картаген.
Семантика
За техния арест, затвор и мъченичество разказват «Страстите на Света Перпетуя, Фелицитата и пострадалите с тях» — един от първите подобни документи в историята на християнската църква. Действието се развива по време на управлението на първия страстен гонител на християните - император Септимий Север, който е потомствен наследник на романизирана либо-финикийска или пуническа фамилия [1] - факт, който никак не пропуска да демонстрира като владетел: издига статуя на Ханибал Барка в Рим и никога не прикрива африканския си акцент, а родната му сестра дори не знае латински, а владее само пунически език.
Мъченическата история
Перпетуя произхождала от знатен род (източниците не сочат какъв - римски или пунически) и живеела в римски Картаген. Тя приела свето кръщение тайно от своя баща езичник и въпреки молбите, сълзите и увещанията му, останала непоколебима в истинната вяра. На двадесет и две години от рождението си тя овдовяла, имайки на ръцете си кърмаче, което гледала сама. По примера ѝ нейния брат Сатир, слугинята ѝ Фелицитата и Ревокат (също слуга), Саторнил и Секунд (от благороден произход) също се готвели да приемат светото кръщение. Всички те, воглаве с Перпетуя, били задържани от езическите картагенски съдии и хвърлени в тясна тъмница. По време на задържането ѝ бащата на Перпетуя я навестил като се стремял да разколебае твърдостта на вярата ѝ, събуждайки у нея майчината любов към малкото ѝ дете, като я уверявал в името на бъдещето на детето си да се откаже от вярата, обаче любовта ѝ към Христа била по-силна от всяка земна привързаност.
Видението на Перпетуя
Преди страданието си за вярата Перпетуя описала свое видение, намирайки се в тъмницата:
| „ | Видях златна стълба, извънредно висока, която стигаше от земята до небето. Тя беше толкова тясна, че по нея едва можеше да се изкачи един човек, а от двете ѝ страни бяха забити остри мечове, ножове, копия, кинжали, гвоздеи, куки, и други подобни предмети. В долния край на стълбата се намирше страшен змей, готов да се нахвърли върху тези, които се опитваха да се изкачат. Без да обръща внимание на змея, Сатир без страх пръв се изкачи по стълбата. Като стигна благополучно до последното стъпало, той се обърнал към мене с думите:
- Перпетуя! Чакам те, но се пази да не те погълне змеят. - Аз не се боя от него - отговорила му Перпетуя. |
“ |
След което се решила в името на Господа да се изкатери по стълбата. Когато се приближила към стълбата, като първо стъпало тя настъпила главата на змията. И когато се изкачила на върха на стълбата, видяла прекрасно райско селение край зелена поляна на която добрият пастир пасял стадото си овце. Добрият пастир подал ръцете на Перпетуя да слезе от стълбата изричайки "Амин". В горния свят Перпетуя видяла изцелен погиналия ѝ от обезобразяваща го болест млад некръстен брат, който вече бил приел Божието благоволение. Също така Перпетуя победила дивия египтянин (вероятно символизиращ хиксосите), което ѝ съновидение се тълкувало постфактум като победа над дявола.
Когато Перпетуя разказала за това видение на своите сподвижници, всички те го разбрали като предсказание за своя страдалчески подвиг. Оттогава те изцяло се отрекли от земните привързаности и съсредоточили всичките си мисли върху вечността.
Мъченическата смърт
Епизодът с Перпетуя и нейната слугиня Фелицитата осъдени на смърт по времето на римски Картаген предава гоненията на християните. По време на тези гонения, много юноши били хвърляни заради изповядваното от тях християнство на дивите зверове в цирка, а особеното и символичното в случая с Перпетуя и Фелицитата било, че срещу тях пуснали бясна биволица, за да ги убие с рогата си. Но зверовете не успели да ги разкъсат, поради което те били посечени с мечове и ножове, като предание даже разказва, че ръката на палача не могла да попадне в гърлото на Перпетуя и тя сама доближила меча му до шията си, за да загине геройски в името на Христа.[2]
Константин Победоносцев предава в изследването си "История на православната църква до началото на разделението на църквата" раннохристиянска легенда, че бащата на Перпетуя я посъветвал да пожертва по стар пунически обичай първородната си мъжка рожба за императора, но тя отказала по християнски и по майчински (майка ѝ била християнка). В тъмницата родила и момиченце. [3]
Източници
- ↑ Anthony Birley, стр.216–217
- ↑ Святые мученицы Перпетуя и Фелицитата Приход святой Екатерины Александрийской.
- ↑ История православной Церкви до начала разделения церквей от К.П. Победоносцев Пето обновено и допълнено издание.