Мургаш (община Куманово): Разлика между версии
| Ред 29: | Ред 29: | ||
==История== |
==История== |
||
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово|Кратова]] от [[1618]]-[[1619]] година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.</ref> |
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Кратово|Кратова]] от [[1618]]-[[1619]] година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.</ref> |
||
Църквата „[[Света Параскева (Мургаш)|Света Параскева]]“ („Света Петка“) е от XVI - XVII век.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bitolamuseum.org/images/stories/zbornik_2012/Krstik_Slavica.pdf | заглавие = ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА) | достъп_дата = 14 април 2014 г | фамилно_име = Крстиќ | първо_име = Славица | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref> |
|||
В края на [[19 век]] Мургаш е българско село в [[Куманово|Кумановска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година Мургаш е село, населявано от 362 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_28.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 215.]</ref> |
В края на [[19 век]] Мургаш е българско село в [[Куманово|Кумановска каза]] на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година Мургаш е село, населявано от 362 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_28.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 215.]</ref> |
||
Версия от 20:03, 13 април 2014
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мургаш.
Мургаш (Шаблон:Lang-mk; Шаблон:Lang-sq) е село в Република Македония, в община Куманово.
География
Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на планината Манговица.
История
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 джизие ханета (домакинства).[1]
Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от XVI - XVII век.[2]
В края на 19 век Мургаш е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мургаш е село, населявано от 362 жители българи християни.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мургаш има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
Сръбският войвода Василие Тръбич, който през декември 1905 година води битка в землището на Мургаш със селяни от района, определя селото като българско.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 63 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 62 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
- Родени в Мургаш
- Шаблон:BGR-флаг Спасо Димитриев (? - 1913), кумановски войвода на ВМОРО, убит от сръбските окупационни власти при избухване на Междусъюзническата война.[7]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.
- ↑ Крстиќ, Славица. ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА) // Посетен на 14 април 2014 г.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 215.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.
- ↑ Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 72.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 47.
| |||||||||||
