Лъв VI Философ

Лъв VI
византийски император
Фолис на Лъв VI с надпис на гръцки BASILEVS ROMEON, Василевс на Ромеите.
Управление	29 август 886 - 11 май 912
Наследил	Василий I Македонец
Наследник	Александър
Лични данни
Роден	19 септември 866
Починал	11 май 912 Константинопол
Семейство
Династия	Македонска династия
Баща	Василий I Македонец, Михаил III?
Майка	Евдокия Ингерина , Евдокия Декаполитиса?
Бракове	Теофания Зоя Зауцена Евдокия Баяна Зоя Карбонопсина
Лъв VI в Общомедия

Лъв VI Философ (Мъдри) (на гръцки Λέων ΣΤ' ο Σοφός; 19 септември 866 — 11 май 912) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 886 г. до смъртта си в 912 година.

Лъв VI е вторият представител на Македонската династия. Приема се че е син на Василий I Македонец, въпреки сериозните основания да се смята че баща му всъщност е Михаил ІІІ.

След смъртта на Константин, първородния син на император Василий I Македонец, Лъв е обявен за наследник (879 г.), но като такъв той не се ползва с благоволението на Василий I, който веднъж дори заповядва да го арестуват по подозрение в заговор и едва е разубеден от съветниците си да не го ослепи.

Управление

Макар образован, Лъв VI е апатичен и суетен владетел, който след смъртта си оставя управляващата Македонска династия в несигурно положение. Според легендата нощем обикалял дегизиран из столицата (подобно на Харун ал-Рашид). Твърдяло се също че бил астролог и можел да предсказва бъдещето (в едно от писмата си до него българския владетел Симеон I го осмива за този слух).

С идването си на трона Лъв VI извършва редица държавни промени — засилва самодържавието, ограничава ролята на сената и димите, премахва градското самоуправление. Променя и доразвива дворцовия церемониал. Реформира и допълва административната и правна уредба на Византия. Издава сборник със закони наречен „Василики“, състоящ се от 60 книги. При неговото управление Византия преживява културен и духовен разцвет. Самият император подпомага писането и издаването на книги, занимава се с философия, наука, военна теория, автор е на редица произведения.

Граници на Ромейската империя ок. 910 г.

Вътрешна политика

Вътрешната политика на Лъв VI до голяма степен минава под знака на неговата обвързаност с една или друга придворна партия, както и с неговите опити да установи контрола си над православната църква в лицето на константинополската патриаршия. Императора принуждава патриарх Фотий да се оттегли през декември 886 г. и го заменя със своя 19-годишен брат Стефан. Впоследствие, след неговата кончина през 893 г., император Лъв VI избира и налага на патриаршеския трон Антоний II Калека, а по-късно Николай I Мистик (от 901 г. до 907 г.), накрая свален и заменен с Евтимий I Синкел.

Действията на императора са подкрепени от столичната администрация и в частност от влиятелното семейство Зауца, които добиват все по-определяща роля в управлението, благодарение на връзката между императора и придворната фаворитка Зоя Зауцена. Нейният баща се издига до поста на пръв министър и дори получава новосъздадената титла василеопатор („баща на императора“). След оттеглянето на първата си съпруга Теофания в 893 г. и нейната смърт през 898 г., Лъв VI официално се оженва за Зоя Зауцена, но тя умира не след дълго (899 г.), окончателно довеждайки до изпадането на клана Зауца в немилост. През 900 г. императора сключва трети брак - с Евдокия Баяна, макар този брак да противоречал на църковните закони. Назначеният по предложение на Зауца патриарх, дава своето разрешение за това, но през 901 г. третата съпруга на Лъв VI също умира. През същата година умира и патриарха, сменен от Николай I Мистик - завърнал се от изгнание бивш противник на императора, издигнат до поста мистик (личен секретар).

По време на управлението на Лъв VI е издадена най-голямата законова сбирка на гръцки език "Василики", в която има и регистър Типукейтос за изчезнали книги. С "Новелите" се отменят старите права на гражданските съвети и сената, като цялата власт се съсредоточава в ръцете на императора и бюрократичния апарат. Създават се нови длъжности: ректор, протопозит, церемониал майстор, простратор ( отговаря за конюшните), логотетът на Дрома- пръв министър, сакелар - министър на финансите. Утвърждава се новото администратично деление на теми, управлявани от стратези с военна и административна власт (обединяване на властите и нарушаване на Юстиниано - Константиновите принципи). Организация на търговците в еснафи.

Война с България

Поражението на византийците при Булгарофигон (896 г.), миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

При Лъв VI е нарушен мирният договор с България, по повод на неразрешени спорове относно търговските права между двете държави. Това довежда до началото на военни действия в Тракия. Междувременно византийците подкупват маджарите да предприемат нахлуване в България от север през 894 г., което причинява сериозни опустошения на българските земи около Дунав. С цената на големи жертви маджарите са победени, но остават в Панония, която е изгубена за българите.

Българо-византийската война продължава и през 896 г., когато ромеите претърпяват решително поражение при Булгарофигон срещу българските войски водени от княз Симеон I. След унизителната загуба в тази битка пленените хазарски наемници от императорската гвардия са скопени и изпратени на василевса в Константинопол. Лъв VI сключва примирие и получава ок. 120 хиляди пленени ромейски поданици, в замяна на годишен данък.

По-късно управление

През 900-902 г. империята води успешна война срещу арабските емири в Анадола и Армения. В този период империята изживява няколко вътрешни и външни сътресения: арабски пирати превземат и разграбват Солун (904) г., а Византия губи последните си владения в Сицилия, докато Константинопол е атакуван от флот на Киевска Рус. С русите е сключен мир през 911 година.

Лъв VI на колене пред Христос Пантократор, детайл от мозайката в катедралата "Св. София" в Константинопол, Истанбул

Опитите на Лъв VI да контролира амбициите на висшите аристократични родове, довежда до засилена опозиция от тяхна страна, особено след като засяга интересите на знатните фамилии Дука и Фока. През 903 г. е направен неуспешен опит императорът да бъде убит, а през 905 г. избухва бунт, воден от Андроник Дука.

Все по-индиферентен към управлението, Лъв VI предизвиква нов дворцов скандал след четвъртия си брак със своята любовница Зоя Карбонопсина - майка на бъдещия император Константин Багренородни. Това е и причината за отлъчването на императора от патриарх Николай Мистик (901-907;912-925), който обвинява Лъв в прелюбодеяние. В отговор на това патриарха е свален по заповед на василевса и е заточен през 907 година.

След смъртта на Лъв VI през 912 г., той е наследен от брат си Александър, заедно с Константин Багренородни, малолетния син на Лъв VI и Зоя Карбонопсина, коронован като съимператор и наследник през 908 г., въпреки неодобрението на голяма част от обществото.

Литература

• S. Tougher, The Reign of Leo VI (886-912): Politics and People, Leiden: Brill, 1997.

Източници и препратки

• биография
• Leo VI, Taktika
• V. LEO THE WISE AND THE ISSUE OF THE FOUR MARRIAGES

• Портал „Македония“