Андроник I Комнин: Разлика между версии

Андроник I Комнин
	Андроник I Комнин
византийски император
	Монетно изображение на Андроник I
Управление	1183 - 1185
Наследил	Алексий II Комнин
Наследник	Исак II Ангел
Лични данни
Роден	ок. 1118 Константинопол
Починал	12 септември 1185 Константинопол
Семейство
Династия	Комнини
Баща	Исак Комнин
Брак	Агнес ; Евдокия Комнина ; Филипа Антиохийска ; Теодора Комнина
	Андроник I Комнин в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:54, 16 април 2014

Андроник I Комнин (Шаблон:Lang-el) (1118 – септември 1185) е византийски император от 1183 до 1185 година. Андроник I, чието кратко царуване се отличава с безпрецедентна деспотичност е последният василевс от династията на Комнините управлявал в Константинопол.

Андроник I произхожда от знатен императорски род - баща му е кесар и севастократор Исак Комнин, трети син на византийския император Алексий I Комнин. Исак прави два неуспешни опита да узурпира трона - в 1130 г. срещу брат си Йоан II Комнин и в 1147 г. срещу сина на брат си Мануил I Комнин, преди да приключи живота си манастир.

Самият Андроник, който е внук, племенник, братовчед и чичо на императори, също е обзет от амбицията за власт. Той притежава забележителни способности съчетани с крайно енергичен и безскрупулен характер. Андроник участва в заговор против братовчед си император Мануил I Комнин (1143 - 1180), но е разкрит и арестуван (1153 г.). След години успява да избяга от затвора (1165 г.) и посещава множество европейски, кръстоносни и мюсюлмански дворове, придобивайки романтичната слава на авантюрист, прелъстител на принцеси, участник в дворцови интриги.

Възкачване

След смъртта на император Мануил I Комнин през 1180 г. престола е наследен от непълнолетния му син Алексий II Комнин. От негово име управлява майка му Мария Антиохийска, начело на регентски съвет. Виждайки възможност за преврат, Андроник се връща във Византия начело на армия от турски наемници. В резултат от борбата за влияние между дворцовите партии в столицата избухват поредица от бунтове, които улесняват издигането на Андроник до трона. С умела демагогия той използва народното недоволство против прекомерното влияние на латините във управлението и устройва невиждан погром в квартала на латините в Константинопол (1181 г.), в които загиват ок. 80 хил. души. Тази жестокост окончателно настройва католическите владетели против Византия.

През 1182 г. Андроник сваля от регентския пост майката на Алексий II Комнин - Мария Антиохийска, принуждава сина и да подпише нейната смъртна присъда и я убива скоро след това. Отровени са Мария Комнина Порфирогенита и съпругът и кесаря Райнер Монфератски - хората които са му помогнали да се възкачи на византийския трон.

Заграбвайки регентския пост, Андроник остава без противници и се обявява за съимператор на Алексий II, а един ден след това бил коронясан за старши съимператор. Така цялата власт се съсредоточила в ръцете на Андроник I.

Император на Византия

През 1183 година Алексий II е удушен от поддръжници на неговият съимператор Андроник Комнин. Тялото му е подритнато от Андроник и след това хвърлено в морето. След това 65 годишният Андроник изнасилва 12 годишната Агнес и се омъжва за нея. Скоро новият император ужасява благородниците със своята развратност и арогантност, както и с терора който упражнява спрямо тях.

През краткото си управление като император Андроник I Комнин води политика на ограничаване на властта на своеволните западни олигарси, които имали цели армии и не се подчинявали на централната власт в Константинопол. Стреми се да укрепи бюрокрацията, бори се срещу корупцията. Неговите мерки обаче са твърде сурови и това му спечелва много врагове сред знатните.

Усещайки, че губи контрол над безмитната търговия Андроник разтрогнал договора начрен Златната була, който изсмуквал последните запаси на империята. За кратко той конфискувал всички чужди предприятия, но това настроило силните Венеция и Генуа срещу Византия.

През 1185 година Андроник I Комнин се отправя на поход към нахлулите в Епир нормани от Сицилия. След като войната се развива неблагоприятно за императора, се налага той да се завърне безславно в Константинопол. През това време там избухва бунт начело с избягалият от затвора Исак II Ангел, който освобождава арестуваните по политически причини и бързо събира привърженици. Разбирайки че губи властта в столицата, Андроник се опитва да избяга с кораб от там, но корабът се натъква на буря и се връща в пристанището. Бившият василевс е заловен и въпреки че произнася пламенно слово в своя защита, той е осъден, линчуван, подложен на изтезания, осакатен и жестоко убит от освирепялата тълпа.

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Андроник I Комнин.

Алексий II Комнин

→

Византийски император (1183 – 1185)

→

Исак II Ангел

Шаблон:Link FA

Шаблон:Link GA Шаблон:Link GA

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 | име=Андроник I Комнин
 | описание=византийски император
-| изображение за личността=[[Image:ByzantineBillonTrachy (cropped enhanced) AndronikosI.jpg|100px]]
+| изображение за личността=[[Image:ByzantineBillonTrachy.jpg|260px]]
 | описание на изображението=Монетно изображение на Андроник I
 | управление= [[1183]] - [[1185]]
-| коронация=[[1183]]
+| коронация=
 | пълно име=
 | други титли=
@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 | герб =
 }}
-'''Андроник I Комнин''' ({{lang-el|Ανδρόνικος Α’ Κομνηνός}}) (ок. 1120 – септември [[1185]]) е византийски император от [[1183]] г. до [[1185]]. Той е последният император в Константинопол от династията на Комнините.
+'''Андроник I Комнин''' ({{lang-el|Ανδρόνικος Α’ Κομνηνός}}) ([[1118]] – септември [[1185]]) е византийски император от [[1183]] до [[1185]] година. Андроник I, чието кратко царуване се отличава с безпрецедентна деспотичност е последният [[василевс]] от династията на [[Комнини]]те управлявал в Константинопол.
+Андроник I произхожда от знатен императорски род - баща му е [[кесар]] и [[севастократор]] [[Исак Комнин (син на Алексий I Комнин)|Исак Комнин]], трети син на византийския император [[Алексий I Комнин]]. Исак прави два неуспешни опита да узурпира трона - в 1130 г. срещу брат си [[Йоан II Комнин]] и в 1147 г. срещу сина на брат си [[Мануил I Комнин]], преди да приключи живота си манастир.
-Участва в заговор против братовчед си император [[Мануил I Комнин]] ([[1143]] - [[1180]]) и бил изпратен в изгнание през [[1153]] г.. След години успява да избяга от затвора ([[1165]]) и посещава множество европейски, кръстоносни и мюсюлмански дворове, придобивайки романтичната слава на авантюрист, прелъстител на принцеси, участник в дворцови интриги.
+Самият Андроник, който е внук, племенник, братовчед и чичо на императори, също е обзет от амбицията за власт. Той притежава забележителни способности съчетани с крайно енергичен и безскрупулен характер. Андроник участва в заговор против братовчед си император [[Мануил I Комнин]] ([[1143]] - [[1180]]), но е разкрит и арестуван ([[1153]] г.). След години успява да избяга от затвора ([[1165]] г.) и посещава множество европейски, кръстоносни и мюсюлмански дворове, придобивайки романтичната слава на авантюрист, прелъстител на принцеси, участник в дворцови интриги.
 == Възкачване ==
-След смъртта на император [[Мануил I Комнин]] през 1180 г. престола е наследен от непълнолетния му син [[Алексий II Комнин]]. От негово име управлява майка му [[Мария Антиохийска]], начело на [[регент]]ски съвет. Виждайки възможност за преврат, Андроник се връща във Византия начело на армия от наемници. В резултат от борбата за влияние между дворцовите партии в столицата избухват поредица от бунтове, които улесняват издигането на Андроник до трона. С умела демагогия той използва народното недоволство против прекомерното влияние на латините във управлението и устройва невиждан погром в квартала на латините в Константинопол ([[1181]] г.), в които загиват ок. 80 хил. души. Тази жестокост окончателно настройва католическите владетели против Византия.
+След смъртта на император [[Мануил I Комнин]] през 1180 г. престола е наследен от непълнолетния му син [[Алексий II Комнин]]. От негово име управлява майка му [[Мария Антиохийска]], начело на [[регент]]ски съвет. Виждайки възможност за преврат, Андроник се връща във Византия начело на армия от турски наемници. В резултат от борбата за влияние между дворцовите партии в столицата избухват поредица от бунтове, които улесняват издигането на Андроник до трона. С умела демагогия той използва народното недоволство против прекомерното влияние на латините във управлението и устройва невиждан погром в квартала на латините в Константинопол ([[1181]] г.), в които загиват ок. 80 хил. души. Тази жестокост окончателно настройва католическите владетели против Византия.
-През [[1182]] г. Андроник сваля от [[регент]]ския пост майката на [[Алексий II Комнин]] - [[Мария Антиохийска]], принуждава сина и да подпише нейната смъртна присъда и я убива скоро след това. Отровени са [[Мария Комнина Порфирогенита]] и съпругът и [[Райнер Монфератски]] - хората които са му помогнали да се възкачи на [[Византийски императори|византийския трон]].
+През [[1182]] г. Андроник сваля от [[регент]]ския пост майката на [[Алексий II Комнин]] - [[Мария Антиохийска]], принуждава сина и да подпише нейната смъртна присъда и я убива скоро след това. Отровени са [[Мария Комнина Порфирогенита]] и съпругът и кесаря [[Райнер Монфератски]] - хората които са му помогнали да се възкачи на византийския трон.
 Заграбвайки регентския пост, Андроник остава без противници и се обявява за съимператор на Алексий II, а един ден след това бил коронясан за старши съимператор. Така цялата власт се съсредоточила в ръцете на Андроник I.
+[[Image:Andronik 1.jpg|thumb|220px|ляво|Андроник I, средновековна европейска миниатюра]]
 == Император на Византия ==
-През 1183 година Алексий II е убит от поддръжници на неговият съимператор Андроник Комнин. Тялото му е подритнато от Андроник и след това хвърлено в морето. След това 65 годишният Андроник изнасилва 12 годишната Агнес и се омъжва за нея. Скоро новият император ужасява благородниците със своята развратност и арогантност, както и с терора който упражнява спрямо тях.
+През 1183 година Алексий II е удушен от поддръжници на неговият съимператор Андроник Комнин. Тялото му е подритнато от Андроник и след това хвърлено в морето. След това 65 годишният Андроник изнасилва 12 годишната Агнес и се омъжва за нея. Скоро новият император ужасява благородниците със своята развратност и арогантност, както и с терора който упражнява спрямо тях.
-През краткото си управление като император Андроник I Комнин води политика на ограничаване на властта на своеволните западни олигарси, които имали цели армии и не се подчинявали на централната власт в Константинопол. Стреми се да укрепява бюрокрацията, бори се срещу корупцията. Неговите мерки обаче са твърде сурови и това му спечелва много врагове сред знатните.
+През краткото си управление като император Андроник I Комнин води политика на ограничаване на властта на своеволните западни олигарси, които имали цели армии и не се подчинявали на централната власт в Константинопол. Стреми се да укрепи бюрокрацията, бори се срещу корупцията. Неговите мерки обаче са твърде сурови и това му спечелва много врагове сред знатните.
 Усещайки, че губи контрол над безмитната търговия Андроник разтрогнал договора начрен [[Златна була|Златната була]], който изсмуквал последните запаси на [[Византийска империя|империята]]. За кратко той конфискувал всички чужди предприятия, но това настроило силните [[Венецианска република|Венеция]] и [[република Генуа|Генуа]] срещу Византия.
-През 1185 година Андроник I Комнин се отправя на поход към нахлулите в [[Епир]] [[нормани]] от [[Сицилианско кралство|Сицилия]]. След като войната се развива неблагоприятно за императора, се налага той да се завърне безславно в [[Константинопол]]. През това време там избухва бунт начело с избягалият от затвора [[Исак II Ангел]], който бързо събира привърженици. Разбирайки че губи властта в столицата, Андроник се опитва да избяга с кораб от там, но корабът се натъква на буря и се връща в пристанището. Бившият василевс е заловен и, въпреки, че произнася пламенно слово в своя защита, той е осъден, линчуван, подложен на изтезания и жестоко убит от освирепялата тълпа.
+През 1185 година Андроник I Комнин се отправя на поход към нахлулите в [[Епир]] [[нормани]] от [[Сицилианско кралство|Сицилия]]. След като войната се развива неблагоприятно за императора, се налага той да се завърне безславно в [[Константинопол]]. През това време там избухва бунт начело с избягалият от затвора [[Исак II Ангел]], който освобождава арестуваните по политически причини и бързо събира привърженици. Разбирайки че губи властта в столицата, Андроник се опитва да избяга с кораб от там, но корабът се натъква на буря и се връща в пристанището. Бившият василевс е заловен и въпреки че произнася пламенно слово в своя защита, той е осъден, линчуван, подложен на изтезания, осакатен и жестоко убит от освирепялата тълпа.
 == Външни препратки ==
+{{commonscat|Andronikos I Komnenos}}
-* {{ru икона}} [http://hronos.km.ru/biograf/bio_a/andronik1k.html Биография на Андроник I Комнин]
-* {{en икона}} [http://home.vicnet.net.au/~byzaus/conferences/16th2010/andronicus.html Andronicus - Australian Association for Byzantine Studies]
+* {{en икона}} [http://www.luc.edu/roman-emperors/andycomn.htm Andronicus I Comnenus(A.D. 1183-1185)]
-* {{en икона}} [http://www.1911encyclopedia.org/Andronicus_I_%28Comnenus%29 Andronicus I (Comnenus)]
+* {{en икона}} [http://en.wikisource.org/wiki/1911_Encyclop%C3%A6dia_Britannica/Andronicus_I 1911 Encyclopædia Britannica/Andronicus I]