Австро-Унгария: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 09:38, 17 април 2014

Австро-Унгария
Die im Reichsrat vertretenen Königreiche und Länder und die Länder der heiligen ungarischen Stephanskrone¹
A birodalmi tanácsban képviselt királyságok és országok és a magyar szent korona országai²

Знамена на Австро-Унгария
военен флаг	търговски флаг
Гербове
Тържествен герб на Австро-Унгария
Среден герб на Австро-Унгария
Герб на Австрийска империя (Цислейтания)	Герб на Кралство Унгария (Транслейтания)

Карти

Граници на Австро-Унгария (1913)

Статистически данни

Официални езици

В Цислейтания немски и малцинствени езици
В Транслейтания унгарски и латински

Държавна религия

Католицизъм

Държавен глава

Император на Австрия,
Крал на Унгария,
Крал на Бохемия и т.н.

676 615 км² (1910)

51 390 223 (1910)

Volkshymne (Народен химн)

Съществувала

от 1867 до 1918

(1)Официалното име на Австро-Унгария на немски

(2) Официалното име на Австро-Унгария на унгарски

Австро-Унгария (Шаблон:Lang-de, Шаблон:Lang-hu) е дуалистична монархия състояща се от две части – Цислейтания (западната част) и Транслейтания (източната част). Императорът на Австрия е и крал на Унгария. Просъществува от 1867 г., когато Унгария получава широка автономия в рамките на империята, до разпадането ѝ през 1918 г.

Австро-Унгария е втората по големина държава в Европа след Руската империя и трета по население след Руската и Германската империя.

История

Образуване на дуалистичната монархия

Австро-Унгария се появява през 1867 г. в резултат на реформата на Австрийската империя, която започва своята история през 14 век.

Населението на Австро-Унгария е ок. 40 млн. жители през 1890 година и достига до 50 млн. през 1914 г като средногодишият естествен прираст през този период е около 500 000 души годишно. Същевременно ежегодно емигрират около 250 000 души. ^[1]

В началото на 20 век Австро-Унгария внася и изнася най-много стоки от и към Германската империя и зависи икономически от нея. ^[1]

Във външнополитическо отношение Австро-Унгария е част от Съюз на тримата императори заедно с Германия и Русия. През 1914 г. влиза в състава на блока на Централните сили, където заедно с Германия, Турция и България влиза в Първата световна война.

Първа световна война

Австро-Унгария има една от най-силните сухопътни армии по време на войната. Мобилизирани са 9 000 000 души, като това е третата по численост мобилизация след Руската империя и Германия.

Австро-Унгария е в най-тежко положение от всички съюзници по време на войната, тъй като е принудена да води война на 4 фронта - Южен Балкански (Солунски), Румънски, Източен (руски) и Италиански фронт. Въпреки това Австро-Унгария постига редица победи във войната. През 1915 г., заедно с българската армия разгромява окончателно Сърбия, при което загиват около половин милион сърби и още толкова емигрират от страната. През 1916 г. Австро-Унгария разгромява Черна гора и налага договор на безусловна капитулация, по-късно същата година Австро-Унгария, заедно с България и Германия побеждават румънската армия и окупира 2/3 от територията на Румъния.

През 1917 г. австро-унгарската армия разгромява италианците при Капорето и разрушава италинския фронт, избити са няколко стотин хиляди италианци, пътищата към Милано и Рим са открити. Въпреки това Австрия не предприема решително настъпление, защото изпраща войски на Германия в помощ на западния фронт. През това време Австро-Унгария води редица преговори за излизане от войната, някои от които са почти успешни, но упорството на Италия да вземе най-голямото австрийско пристанище Триест, провалят почти завършилите мирни преговори.

Последици от войната и разпокъсването на империята

Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от Антантата (ноември 1918 г.). Главната причина за това е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата.

Поражението от войната е изключително трагично за империята. Някогашната славна държава е разпокасъната по безпринципен начин от окупаторските войски и от Сен-Жерменския договор.

Австрия

Австрия е превърната в малка немскоезична държава, с едва 40% от немците в империята и около 12% от територията и цялото население на империята. Около 8 млн. австрийци остават завинаги извън родината – 3,5 млн. в Чехословакия, 2 милиона в Унгария, 1 милион в Румъния, 600 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство, 500 000 в Полша, 200 000 в Италия.

Унгария

Същата съдба сполетява и Унгария. Около 3,5 милиона маджари остава извън пределите на родината – 2 милиона в Трансилвания (Румъния), 700 000 в Чехословакия, 500 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство и по-малки групи в Полша, Австрия и Италия. Унгария губи 2/3 от територията си, около 30% от унгарското население и около 60% от цялото население на бившото унгарско кралство. Кралят от династията на Хабсбургите е свален.

Бохемия, Моравия и Словакия

Земите на австрийските провинции Бохемия, Моравия и Словакия сформират Чехословакия – изкуствено създадена държава под натиска на Франция, не на национален принцип, а на принципа на изгодните граници, които биха помогнали максимално за изолацията на Германия и максималното смаляване на Австрия и Унгария, за да не могат никога да се съвземат. От 13 млн. души 6 млн. са чехи, 3,5 млн. са австрийци, 2 млн. са словаци, 700 000 са унгарци, 500 000 русини и други по-малки етнически групи.

Словенските, хърватски и босненски земи

Словенските, хърватските и босненските земи влизат в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. – Кралство Югославия), поради заплахата от Италия. Словения, Хърватско и Босна днес оценяват излизането от демократичната Хабсбургска империя като историческа грешка.

Краковската земя и Галиция стават част от новата държава – Полша.

Граници

На север Австро-Унгария граничи със Саксония, Прусия и Руската империя, на изток – с Румъния и Русия, на юг – с Румъния, Сърбия, Османската империя, Черна гора, Италия и Адриатическо море, а на запад – с Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Бавария. (С 1871 Саксония, Прусия и Бавария влизат в състава на Германската империя).

Административно деление

Империята в политическо отношение се дели на две половини – на Цислейтания, състояща се от земите на австрийската корона, управлявани с помощта на райхсрата, и на Транслейтания - включающи в себе земите на унгарската корона и подчиняващи се на унгарския парламент и правителство.

В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части (Земи на Короната) – Цислейтания (австрийска част), Транслейтания (унгарска част) и Босна и Херцеговина, която е подчинена и на двете:

**Земи на короната в състава на Цислейтания и техните столици**
Провинция	Столица
Кралство Бохемия	Праг (Прага)
Херцогство Буковина	Черновиц (Черновци)
Кралство Галиция и Лодомерия	Лемберг (Лвов)
Ерцхерцогство Горна Австрия	Линц
Кралство Далмация	Спалато (Сплит)
Ерцхерцогство Долна Австрия	Санкт Пьолтен
Херцогство Залцбург	Залцбург
Херцогство Каринтия	Клагенфурт
Херцогство Крайна	Лайбах (Любляна)
Маркграфство Моравия	Брюн (Бърно)
Херцогство Горна и Долна Силезия	Тропау (Опава)
Княжеско графство Тирол	Инсбрук
Провинция Форарлберг	Брегенц
Херцогство Щирия	Грац
Австрийско приморие	Триест

**Земи на короната в състава на Транслейтания и техните столици**
Провинция	Столица
Кралство Унгария	Будапеща
Кралство Хърватско и Славония	Аграм (Загреб)
Свободен град Фиуме	Фиуме (Фиуме)

**Земи на короната под общото управление**
Провинция	Столица
Босна и Херцеговина (от 1908)	Сараево

Владетели

Начело на Австро-Унгария стои австрийския император, който е и унгарски крал (Негово императорско и кралско величество; учрежденията се наричат Императорски и кралски). Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях - крал на Бохемия, или Чехия), отнасящи се към различни региони, държави или традиционни за династията на Хабсбургите.

Хабсбурги

Франц II (1804-1835), който едновременно е и унгарски крал под името Ференц I (1804-1835)
Фердинанд I (1835-1848), който едновременно е и унгарски крал под името Фердинанд V (1835-1848)
Франц Йосиф (1848-1916), който едновременно е и унгарски крал (де факто: 1849-1916, де юре: 1867-1916)
Карл I, който едновременно е и унгарски крал под името Карл IV (1916-1918)

Източници

↑ ^а ^б Keynes, John Maynard: The Economic Consequences of the Peace (1919), от Проект Гутенберг (глави 2.I и 2.II)

Шаблон:Link GA

[economicpeace-1] а ^б Keynes, John Maynard: The Economic Consequences of the Peace (1919), от Проект Гутенберг (глави 2.I и 2.II)

[1]

@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 | align="center" colSpan=2 | [[Файл:Wappen Österreich-Ungarn 1916 (Klein).png|155px]]<br /><small>Среден герб на Австро-Унгария</small>
 |-
-| align="center" | [[Файл:Wappen Kaisertum Österreich 1815 (Klein).png|100px]]<small><br />Герб на Австрийска Империя (Цислейтания)</small>
+| align="center" | [[Файл:Wappen Kaisertum Österreich 1815 (Klein).png|100px]]<small><br />Герб на Австрийска империя (Цислейтания)</small>
 | align="center" | [[Файл:Coa_Hungary_Country_History_med_(1915).svg|140px]]<small><br />Герб на Кралство Унгария (Транслейтания)</small>
 |-
@@ Ред 57: / Ред 57: @@
 |}
-'''Австро-Унгария''' ({{lang-de|Österreich-Ungarn}}, {{lang-hu|Osztrák-Magyar Monarchia}}) е [[Лична уния|дуалистична]] [[монархия]] състояща се от две части - [[Цислейтания]] (западната част) и [[Транслейтания]] (източната част). Императорът на [[Австрия]] е и крал на [[Унгария]]. Просъществува от [[1867]], когато [[Унгария]] получава широка автономия в рамките на империята, до разпадането и&#768; през [[1918]].
+'''Австро-Унгария''' ({{lang-de|Österreich-Ungarn}}, {{lang-hu|Osztrák-Magyar Monarchia}}) е [[Лична уния|дуалистична]] [[монархия]] състояща се от две части – [[Цислейтания]] (западната част) и [[Транслейтания]] (източната част). Императорът на [[Австрия]] е и крал на [[Унгария]]. Просъществува от [[1867]] г., когато [[Унгария]] получава широка автономия в рамките на империята, до разпадането и&#768; през [[1918]] г.
 Австро-Унгария е втората по големина държава в Европа след [[Руска империя|Руската империя]] и трета по население след Руската и [[Германска империя (1871-1918)|Германската империя]].
@@ Ред 65: / Ред 65: @@
 Австро-Унгария се появява през [[1867]] г. в резултат на реформата на [[Австрийска империя|Австрийската империя]], която започва своята история през [[14 век]].
-Населението на Австро-Унгария е ок. 40 млн. жители през 1890 година и се повишава до 50 млн. през 1914 година, като средногодишият естествен прираст през този период е около 500 000 души годишно. Същевременно около 250 000 души емигрират ежегодно. <ref name="economicpeace">[http://www.gutenberg.org/files/15776/15776-h/15776-h.htm '''Keynes, John Maynard:''' ''The Economic Consequences of the Peace''] (1919), от [[Проект Гутенберг]] (глави 2.I и 2.II)</ref>
+Населението на Австро-Унгария е ок. 40 млн. жители през 1890 година и достига до 50 млн. през 1914 г като средногодишият естествен прираст през този период е около 500 000 души годишно. Същевременно ежегодно емигрират около 250 000 души. <ref name="economicpeace">[http://www.gutenberg.org/files/15776/15776-h/15776-h.htm '''Keynes, John Maynard:''' ''The Economic Consequences of the Peace''] (1919), от [[Проект Гутенберг]] (глави 2.I и 2.II)</ref>
 В началото на [[20 век]] Австро-Унгария внася и изнася най-много стоки от и към Германската империя и зависи икономически от нея. <ref name="economicpeace" />
-Във външнополитическо отношение Австро-Унгария е част от [[Съюз на тримата императори]] заедно с Германия и Русия; През [[1914]] влиза в състава на блока на [[Централни сили|Централните сили]], където заедно с Германия, Турция и България влиза в [[Първа световна война|Първата световна война]].
+Във външнополитическо отношение Австро-Унгария е част от [[Съюз на тримата императори]] заедно с Германия и Русия. През [[1914]] г. влиза в състава на блока на [[Централни сили|Централните сили]], където заедно с Германия, Турция и България влиза в [[Първа световна война|Първата световна война]].
 === Първа световна война ===
@@ Ред 82: / Ред 82: @@
 [[Файл:Austria Hungary ethnic.svg|thumb|left|350px|[[Етнос]]и на територията на Австро-Унгария ([[1910]]) г.]]
-Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от [[Антанта]]та ([[ноември]] [[1918]] г.). Главната причина затова е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата.
+Едновременно с поражението във войната Австро-Унгария е насилствено разкъсана от [[Антанта]]та ([[ноември]] [[1918]] г.). Главната причина за това е страхът от бързо възстановяване на мощната държава и желанието за завземане на австрийските сфери на влияние от Антантата.
 Поражението от войната е изключително трагично за империята. Някогашната славна държава е разпокасъната по безпринципен начин от окупаторските войски и от [[Сен-Жерменски договор|Сен-Жерменския договор]].
 ==== Австрия ====
-[[Австрия]] е превърната в малка немскоезична държава, с едва 40% от немците в империята и около 12% от територията и цялото население на империята. Около 8 млн. австрийци остават завинаги извън родината - 3,5 млн. в [[Чехословакия]], 2 милиона в Унгария, 1 милион в Румъния, 600 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство, 500 000 в Полша, 200 000 в Италия.
+[[Австрия]] е превърната в малка немскоезична държава, с едва 40% от немците в империята и около 12% от територията и цялото население на империята. Около 8 млн. австрийци остават завинаги извън родината – 3,5 млн. в [[Чехословакия]], 2 милиона в Унгария, 1 милион в Румъния, 600 000 в Сърбо-хърватско-словенското кралство, 500 000 в Полша, 200 000 в Италия.
 ==== Унгария ====
-Същата съдба сполетява и [[Унгария]]. Около 3,5 милиона маджари остава извън пределите на родината - 2 милиона в [[Трансилвания]] ([[Румъния]]), 700 000 в [[Чехословакия]], 500 000 в [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Сърбо-хърватско-словенското кралство]] и по-малки групи в [[Полша]], [[Австрия]] и [[Италия]]. Унгария губи 2/3 от територията си, около 30% от унгарското население и около 60% от цялото население на бившото унгарско кралство. Кралят от династията на Хабсбургите е свален.
+Същата съдба сполетява и [[Унгария]]. Около 3,5 милиона маджари остава извън пределите на родината – 2 милиона в [[Трансилвания]] ([[Румъния]]), 700 000 в [[Чехословакия]], 500 000 в [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Сърбо-хърватско-словенското кралство]] и по-малки групи в [[Полша]], [[Австрия]] и [[Италия]]. Унгария губи 2/3 от територията си, около 30% от унгарското население и около 60% от цялото население на бившото унгарско кралство. Кралят от династията на Хабсбургите е свален.
 ==== Бохемия, Моравия и Словакия ====
-Земите на австрийските провинции [[Бохемия]], [[Моравия]] и Словакия сформират [[Чехословакия]] - изкуствено създадена държава под натиска на Франция, не на национален принцип, а на принципа на изгодните граници, които биха помогнали максимално за изолацията на Германия и максималното смаляване на Австрия и Унгария, за да не могат никога да се съвземат. От 13 млн. души 6 млн. са [[чехи]], 3,5 млн са [[австрийци]], 2 млн. са [[словаци]], 700 000 са [[унгарци]], 500 000 [[русини]] и други по-малки етнически групи.
+Земите на австрийските провинции [[Бохемия]], [[Моравия]] и Словакия сформират [[Чехословакия]] – изкуствено създадена държава под натиска на Франция, не на национален принцип, а на принципа на изгодните граници, които биха помогнали максимално за изолацията на Германия и максималното смаляване на Австрия и Унгария, за да не могат никога да се съвземат. От 13 млн. души 6 млн. са [[чехи]], 3,5 млн. са [[австрийци]], 2 млн. са [[словаци]], 700 000 са [[унгарци]], 500 000 [[русини]] и други по-малки етнически групи.
 ==== Словенските, хърватски и босненски земи ====
-Словенските, хърватски и босненски земи влизат в състава на [[Кралство на сърби, хървати и словенци]] (от 1929 г. — [[Кралство Югославия]]), поради заплахата от Италия. [[Словения]], [[Хърватско]] и [[Босна и Херцеговина|Босна]] днес оценяват излизането от демократичната Хабсбургска империя, като историческа грешка.
+Словенските, хърватските и босненските земи влизат в състава на [[Кралство на сърби, хървати и словенци]] (от 1929 г. – [[Кралство Югославия]]), поради заплахата от Италия. [[Словения]], [[Хърватско]] и [[Босна и Херцеговина|Босна]] днес оценяват излизането от демократичната Хабсбургска империя като историческа грешка.
-Краковската земя и [[Галиция]] стават част от новата държава — [[Полша]].
+Краковската земя и [[Галиция]] стават част от новата държава – [[Полша]].
 == Граници ==
-На север Австро-Унгария граничи със [[Саксония]], [[Прусия]] и [[Руска империя|Руската империя]], на изток - с Румъния и Русия, на юг - с Румъния, Сърбия, Османската империя, Черна гора, Италия и [[Адриатическо море]], а на запад - с Италия, [[Швейцария]], [[Лихтенщайн]] и [[Бавария]]. (С [[1871]] Саксония, Прусия и Бавария влизат в състава на [[Германска империя|Германската империя]]).
+На север Австро-Унгария граничи със [[Саксония]], [[Прусия]] и [[Руска империя|Руската империя]], на изток – с Румъния и Русия, на юг – с Румъния, Сърбия, Османската империя, Черна гора, Италия и [[Адриатическо море]], а на запад – с Италия, [[Швейцария]], [[Лихтенщайн]] и [[Бавария]]. (С [[1871]] Саксония, Прусия и Бавария влизат в състава на [[Германска империя|Германската империя]]).
 == Административно деление ==
-[[Файл:Austria-Hungary map.svg|thumb|right|450px|Карта на Австро-Унгария (от англ. уикипедия: 1. [[Бохемия]], 2. [[Буковина]], 3. [[Каринтия]], 4. [[Крайна (провинция)|Крайна]], 5. [[Далмация]], 6. [[Галиция|Галиция и Лодомерия]], 7. [[Австрийско приморие]], 8. [[Долна Австрия]], 9. [[Моравия]], 10. [[Залцбург]], 11. [[Силезия|Австрийска Силезия]], 12. [[Щирия]], 13. [[Тирол]], 14. [[Горна Австрия]], 15. [[Форарлберг]], 16. [[Кралство Унгария]], 17. [[Хърватско]] и [[Славония]], 18. [[Босна и Херцеговина]])]]
+[[Файл:Austria-Hungary map.svg|thumb|right|450px|Карта на Австро-Унгария (от англ. Уикипедия: 1. [[Бохемия]], 2. [[Буковина]], 3. [[Каринтия]], 4. [[Крайна (провинция)|Крайна]], 5. [[Далмация]], 6. [[Галиция|Галиция и Лодомерия]], 7. [[Австрийско приморие]], 8. [[Долна Австрия]], 9. [[Моравия]], 10. [[Залцбург]], 11. [[Силезия|Австрийска Силезия]], 12. [[Щирия]], 13. [[Тирол]], 14. [[Горна Австрия]], 15. [[Форарлберг]], 16. [[Кралство Унгария]], 17. [[Хърватско]] и [[Славония]], 18. [[Босна и Херцеговина]])]]
-[[Файл:Austria1914physical.jpg|thumb|right|450px|Австро-Унгария 1914]]
+[[Файл:Austria1914physical.jpg|thumb|right|450px|Австро-Унгария, 1914 г.]]
-[[Файл:Location Austria-Hungary.png|thumb|right|450px|Австро-Унгария на политическата карта на [[Европа]] - 1914 година]]
+[[Файл:Location Austria-Hungary.png|thumb|right|450px|Австро-Унгария на политическата карта на [[Европа]], 1914 г.]]
-Империята в политическо отношение се дели на две половини - на [[Цислейтания]], състояща се от земите на австрийската корона, управлявани с помощта на райхсрата, и на [[Транслейтания]] - включающи в себе земите на унгарската корона и подчиняващи се на унгарския парламент и правителство.
+Империята в политическо отношение се дели на две половини – на [[Цислейтания]], състояща се от земите на австрийската корона, управлявани с помощта на райхсрата, и на [[Транслейтания]] - включающи в себе земите на унгарската корона и подчиняващи се на унгарския парламент и правителство.
-В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части ([[Земи на Короната]]) - ''Цислейтания'' (австрийска част), ''Транслейтания'' (унгарска част) и ''Босна и Херцеговина'', която е подчинена и на двете:
+В административно отношение Австро-Унгария се дели на следните съставни части ([[Земи на Короната]]) – ''Цислейтания'' (австрийска част), ''Транслейтания'' (унгарска част) и ''Босна и Херцеговина'', която е подчинена и на двете:
 {| border=1
@@ Ред 166: / Ред 166: @@
 == Владетели ==
-Начело на Австро-Унгария стои австрийския император, който е и унгарски крал (''Негово Императорско и Кралско Величество''; учрежденията се наричат ''Императорски и Кралски''). Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях - ''крал на Бохемия'', или Чехия), отнасящи се към различни региони, държави или традиционни за династията на [[Хабсбурги]]те.
+Начело на Австро-Унгария стои австрийския император, който е и унгарски крал (''Негово императорско и кралско величество''; учрежденията се наричат ''Императорски и кралски''). Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях - ''крал на Бохемия'', или Чехия), отнасящи се към различни региони, държави или традиционни за династията на [[Хабсбурги]]те.
 Хабсбурги
-* [[Франц II]]  ([[1804]] – [[1835]]), който едновременно е и унгарски крал под името Ференц I ([[1804]] – [[1835]])
+* [[Франц II]] ([[1804]]-[[1835]]), който едновременно е и унгарски крал под името Ференц I ([[1804]]-[[1835]])
-* [[Фердинанд I (Австрийска империя)|Фердинанд I]] ([[1835]] – [[1848]]), който едновременно е и унгарски крал под името Фердинанд V ([[1835]] – [[1848]])
+* [[Фердинанд I (Австрийска империя)|Фердинанд I]] ([[1835]]-[[1848]]), който едновременно е и унгарски крал под името Фердинанд V ([[1835]]-[[1848]])
-* [[Франц Йосиф (Австро-Унгария)|Франц Йосиф]] ([[1848]] – [[1916]]), който едновременно е и унгарски крал (де факто: [[1849]] – [[1916]], де юре: [[1867]] – [[1916]])
+* [[Франц Йосиф (Австро-Унгария)|Франц Йосиф]] ([[1848]]-[[1916]]), който едновременно е и унгарски крал (де факто: [[1849]]-[[1916]], де юре: [[1867]]-[[1916]])
-* [[Карл I (Австро-Унгария)|Карл I]], който едновременно е и унгарски крал под името Карл IV ([[1916]] – [[1918]])
+* [[Карл I (Австро-Унгария)|Карл I]], който едновременно е и унгарски крал под името Карл IV ([[1916]]-[[1918]])
 == Източници ==