Павел Матев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
| Ред 81: | Ред 81: | ||
{{СОРТКАТ:Матев, Павел}} |
{{СОРТКАТ:Матев, Павел}} |
||
[[Категория:Български поети]] |
[[Категория:Български поети]] |
||
[[Категория:Хора от Област Стара Загора]] |
|||
[[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]] |
[[Категория:Почетни граждани на Стара Загора]] |
||
[[Категория:Носители на орден Стара планина]] |
[[Категория:Носители на орден Стара планина]] |
||
Версия от 09:38, 22 април 2014
| Павел Матев | |
| Роден | 6 декември 1924 г. |
|---|---|
| Починал | 4 февруари 2006 г. (на 81 г.) |
| Професия | български поет и общественик |
| Националност |  България |
| Жанр | стихотворение |
Павел Христов Матев е български поет и общественик.
Биография
Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. и славянска филология в Софийския университет през 1949 г.
Обществената му кариера е впечатляваща:
- Работи в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951),
- редактор е в Комитета за кинематография (1951-1956),
- зам.-главен редактор е на сп. „Пламък“ (1956-1958; 1964-1965),
- гл. редактор е на сп. „Септември“ (1964-1966).
- заемал е най-високите постове в Комитета за изкуство и култура, отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на БКП, Комитета за българите в чужбина, Съюза на българските писатели.
Павел Матев ще остане един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната естрадна песен. Освен високо ценен лирик, Павел Матев е възприеман като един от най-фините и етични интелектуалци на България от втората половина на 20. век.
Умира на 4 февруари 2006 г. в София.[1]
Творчество
Публикува от 1946 г. Автор е на десетки стихосбирки, сред които:
- „В строя“ (1951),
- „Дълг“ (1955),
- „Време, родина, любов“ (1962),
- „Родословие“ (1963),
- „Прозрения. Избрана лирика“ (1965),
- „Чайките почиват на вълните“ (1965; 1967),
- „Стихотворения“ (1966),
- „100 стихотворения. Подбрани“ (1970),
- „Избрани стихотворения“ (1972),
- „Натрупани мълчания“ (1973; 1974; 1981),
- „Строго лято. Избрана поезия“ (1974),
- „Внезапни паузи“ (1976; 1980),
- „Рани и слънца. Избр. стихотворения“ (1978),
- „Когато птиците летят по-бавно“ (1979),
- „Предсказания. Изповеди. Избр. стихотворения. В 2 тома“ (1984),
- „Сърдечни затишия“ (1985),
- „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989).
Бележки
- ↑ „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“, Vesti.bg, 6 февруари 2006.
Източници
Външни препратки
- Намерете повече информация за Павел Матев, както и негови произведения в Своден Каталог НАБИС
- „Без изход“, стихотворение, сп. „Пламък“, брой 1&2, 2002 г.
- „Павел Матев: Щяхме да правим хармонични личности. Не успяхме“, интервю на Бойко Ламбовски, в. „Сега“, 7 декември 2004 г.
- Таньо Клисуров, „Нашият земляк Павел Матев“, в. „Дума“, бр. 184, 10 август 2013 г.