Лъв III Исавър: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Лъв III |
| име = Лъв III |
||
| описание = византийски император |
| описание = византийски император |
||
| изображение за личността = [[File:Leo III solidus 641320.jpg| |
| изображение за личността = [[File:Leo III solidus 641320.jpg|265п]] |
||
| описание на изображението = |
| описание на изображението = Номизма с изображение на Лъв III |
||
| управление = [[717]] – [[741]] |
| управление = [[717]] – [[741]] |
||
| коронация = |
| коронация = |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
| герб = |
| герб = |
||
}} |
}} |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | '''Лъв III Исавър''' или '''Лъв Сириец''' ({{lang-gr|Λέων Γ' ο Ίσαυρος}}; {{lang-la|Leon III. ho Isaurós‚ Leon der Isaurier, Leo III.}}; * ок. [[680 |
||
| ⚫ | Лъв е женен за [[Мария (съпруга на Лъв III)|Мария]] <ref> B. J. Jansen:[http://www.berndjosefjansen.de/daten2/daten2-00032.htm#BM25715 Лъв III. ]</ref>, с която има четири деца: син [[Константин V]] и дъщерите [[Анна (съпруга на Артавазд)|Анна]], [[Козма]] и [[Ирене]]. <ref>[http://en.wikipedia.org/wiki/Maria,_wife_of_Leo_III Лъв III.]</ref> |
||
| ⚫ | |||
==Произход и възкачване== |
|||
Истинското му име вероятно е ''Конон''. Още като дете е преселен с фамилията си [[695]] г. от [[Юстиниан II]] в [[Месембрия]], [[Тракия]]. Лъв получава военно образование. |
|||
Истинското име на Лъв Сириец вероятно е ''Конон''. По народност е [[Исаврия|исавриец]] от скромен селски произход. Родом е от [[Германикея]], (дн. [[Кахраманмараш|Мараш]] в [[Турция]]), област [[Комагена]] в северна [[Сирия]], на границата между Византийската империя и Арабският халифат. Още като дете той е преселен с фамилията си от [[Юстиниан II]] в [[Месембрия]], [[Тракия]] (695 г.), като част от имперската политика на заселване на обезлюдените балкански провинции. |
|||
| ⚫ | Лъв е женен за [[Мария (съпруга на Лъв III)|Мария]] <ref> B. J. Jansen:[http://www.berndjosefjansen.de/daten2/daten2-00032.htm#BM25715 Лъв III. ]</ref>, с която има четири деца: син [[Константин V]] и дъщерите [[Анна (съпруга на Артавазд)|Анна]], [[Козма]] и [[Ирене]]. <ref>[http://en.wikipedia.org/wiki/Maria,_wife_of_Leo_III Лъв III.]</ref> |
||
Младия Лъв е пастир заедно с баща си, когато детронираният император Юстиниан II пътува към Константинопол (705 г.) за обратното вземане на трона с българска помощ. Лъв му подарява 500 овци като провиант за войските му. От благодарност Юстиниан го произвежда на [[спатарий]] (Spatharios), офицер в императорската гвардия. Така той отрано започва военна кариера. След мисии в ''северен Кавказ'' под [[Анастасий II]] Лъв става [[стратег]] през ([[713]]- [[715]]) <ref>[http://www.bbkl.de/l/Leon_III.shtml BBKL],</ref> или военно-административен началник на 15 000-та източна войска в ''тема Анатоликон.'' |
|||
През 717 г. Лъв заговорничи заедно с генерал [[Артавазд]] срещу император [[Теодосий III]], когото детронират и изпращат в манастир. |
През 717 г. Лъв заговорничи заедно с генерал [[Артавазд]] срещу император [[Теодосий III]], когото детронират и изпращат в манастир. |
||
Версия от 11:59, 23 април 2014
| Лъв III | |
| византийски император | |
 Номизма с изображение на Лъв III | |
| Управление | 717 – 741 |
|---|---|
| Наследник | Константин V |
| Лични данни | |
| Роден |
Германикея, северна Сирия |
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Исаврийска династия |
| Брак | Мария |
| Потомци | Константин V Анна Козма Ирене |
| Лъв III в Общомедия | |
Лъв III Исавър или Лъв Сириец (Шаблон:Lang-gr; Шаблон:Lang-la; * ок. 680, † 18 юни 741) е византийски император от 717 до смъртта си в 741 година.
Основател на Исаврийската (наричана още Сирийска) династия, Лъв III е един от най-важни византийски владетели, извел империята от периода на анархия, справил се с арабската заплаха и наложил новата църковна доктрина на иконоборството.
Лъв е женен за Мария [1], с която има четири деца: син Константин V и дъщерите Анна, Козма и Ирене. [2]
Произход и възкачване
Истинското име на Лъв Сириец вероятно е Конон. По народност е исавриец от скромен селски произход. Родом е от Германикея, (дн. Мараш в Турция), област Комагена в северна Сирия, на границата между Византийската империя и Арабският халифат. Още като дете той е преселен с фамилията си от Юстиниан II в Месембрия, Тракия (695 г.), като част от имперската политика на заселване на обезлюдените балкански провинции.
Младия Лъв е пастир заедно с баща си, когато детронираният император Юстиниан II пътува към Константинопол (705 г.) за обратното вземане на трона с българска помощ. Лъв му подарява 500 овци като провиант за войските му. От благодарност Юстиниан го произвежда на спатарий (Spatharios), офицер в императорската гвардия. Така той отрано започва военна кариера. След мисии в северен Кавказ под Анастасий II Лъв става стратег през (713- 715) [3] или военно-административен началник на 15 000-та източна войска в тема Анатоликон.
През 717 г. Лъв заговорничи заедно с генерал Артавазд срещу император Теодосий III, когото детронират и изпращат в манастир.
Външна политика
Обсадата на Константинопол и война с арабите
На 25 март 717 г. Лъв III е коронован в Света София (Hagia Sophia) след абдикацията на Теодосий III. По това време империята се намира в тежко положение, губейки войната с арабите, които обсаждат столицата в продължение на година. Обграден от всички страни, градът е на ръба на падението. Арабските сили в даден момент наброявали над 100 хиляди души, но в арабския лагер, както и в обсадената византийска столица, се появява глад. С българска помощ от страна на хана-кесар Тервел, императора отблъсква (717 – 718) обсаждащите Константинопол араби. В резултат на битката Византийската империя е спасена от разгром, а Югоизточна Европа запазена от арабското нашествие в следващите векове. Това е едно от най-важните и решаващи сражения в историята на Византия.
Политическо стабилизиране на империята
След въздигането на император Лъв Сириец и неговата династия, приключва периода на междуособици и остра политическа нестабилност обхванал Византийската империя в предишните две десетилетия. През 718 г. е потушен бунта в Сицилия, а през 719 г. е осуетен опита на бившият император Анастасий II Артемий да се върне на трона.
През управлението на Лъв III империята изживява нов период на политическа стабилизация и постига успехи във войните с арабите. Сключени са съюзи с българите, хазарите и грузинците срещу Арабския халифат. Привлечени са славянски заселници в опустелите погранични райони на империята.
Нахлуващите араби са победени от войските на Лъв през 726 г. в Мала Азия. През 740 г. той отново им нанася поражение във Битка при Акронион, Фригия.
Вътрешна политика
Като бивш стратег на Анатоликон, император Лъв III оставал представител на военно-поземлената аристокрация и до края на управлението си защитава нейните интереси. С цел засилване на императорската власт извършва множество реформи, въдворява ред в държавната администрация и финанси. Издава нов сборник със закони „Еклога“. Ограничава прилагането на смъртно наказание и забранява робството във Византия. Въвежда нова данъчна и съдебна система в полза на дребните собственици.
Начало на иконоборството
Лъв III Сирийски слага началото на иконоборството (от 726 г.), като принуждава църквата да обяви почитането на икони и свещени реликви за ерес и идолопоклонничество, но тези мерки срещат съпротива сред повечето християни. Въпреки това императора издава едикти срещу иконопочитанието и назначава иконоборски патриарси на мястото на Герман I, който е несъгласен и политиката му и се оттегля.
По времето на Лъв III и неговия син Константин V иконите в цялата империя систематично се премахват или унищожават, често по насилствен начин. Вместо това на обществените места се поставят кръстове. Оформено под влияние на ислямската идея, че изображенията на хора и животни не могат да бъдат свещени, иконоборството във Византия е реакция срещу прекомерното разрастване на монашеството и манастирите, които се превръщат в стопанска тежест на държавата и конкурент на нейната власт.
Римският папа анатемосва иконоборството. В отговор на това Лъв III отнема областта Илирик, както и Калабрия и Сицилия от юрисдикцията на западната църква и я предоставя на църквата в Константинопол. Това допълнително влошава отношенията с папския институт, който решава да търси покровител на запад и обръща гръб на Византийската империя. През 727 г. в Равена, Италия избухва бунт против императора-иконоборец. Изпратеният от него флот потъва в буря и това води до загубата на останките от т.нар. Равенски екзархат.
През юни 741 г. Лъв III умира от воднянка. Наследен е от сина си Константин V.
Вижте още
Външни препратки:
- BYZANTIUM 395 -1057 Лъв III. (717-741) от " Визания, Генеалогия 395 г. - 1057 г."
- Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL), Църковен речник.
- Bronwen Neil: Научна биография (англ.) от De Imperatoribus Romanis
Източници
| Теодосий III Адрамит | → | император на Византийската империя (717 – 741) | → | Константин V Копроним |