Свети Димитър (Пловдив): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29: Ред 29:
Преди последното възстановяване на черквата, в началото на XIX век, тя представлявала малка постройка, в която се черкували и българите от [[Каршияка]] и [[Мараша (Пловдив)|Мараша]]. "Вехтото здание по пример на тая черква не било някое великолепно..."<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, [http://svetidimitar.com/moravenov.html 153].</ref>Строежът на нова църковна сграда започнал в 1830 г., както сочи гръцки надпис над прозореца на абсидата отвън:
Преди последното възстановяване на черквата, в началото на XIX век, тя представлявала малка постройка, в която се черкували и българите от [[Каршияка]] и [[Мараша (Пловдив)|Мараша]]. "Вехтото здание по пример на тая черква не било някое великолепно..."<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, [http://svetidimitar.com/moravenov.html 153].</ref>Строежът на нова църковна сграда започнал в 1830 г., както сочи гръцки надпис над прозореца на абсидата отвън:


{{цитат|„С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основи. 1830 март 15.”|}}<ref>Гръцки текст: [[Козма Апостолидис|Μ. Αποστολίδης]], Δύο έγγραφα εκ Φιλιππουπόλεως από των αρχών του 19ου αιώνος. – Θρακικά, 2, 1929, 349.</ref>
{{цитат|„С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основи. 1830 март 15.”<ref>Гръцки текст: [[Козма Апостолидис|Μ. Αποστολίδης]], Δύο έγγραφα εκ Φιλιππουπόλεως από των αρχών του 19ου αιώνος. – Θρακικά, 2, 1929, 349.</ref>|}}


Запазената сметка за възлезлите общо на 264 270 [[грош]]а разходи по строежа носи дата 18 януари 1838 г. (може би тогава, на празника на св. [[Атанасий Велики|Атанасий]], е станало и освещаването). Главен дарител, със сума от 10 000 гроша, е митрополит [[Никифор Пловдивски|Никифор]], следван от [[Вълко Чалъков|Вълко Тодоров Чалъков-Големия]] и други българи и гърци.<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров, И.]] Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 387-388.</ref> Дарения за обзавеждането на храма прави и търгуващият в [[Москва]] пловдивчанин Антоний П. Комизопулос.<ref>[[Козма Апостолидис|Апостолидис, К.]] История на град Пловдив от най-дълбока древност до наши дни. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, [http://svetidimitar.com/images/gravyura.JPG 3], 67-68.</ref>
Запазената сметка за възлезлите общо на 264 270 [[грош]]а разходи по строежа носи дата 18 януари 1838 г. (може би тогава, на празника на св. [[Атанасий Велики|Атанасий]], е станало и освещаването). Главен дарител, със сума от 10 000 гроша, е митрополит [[Никифор Пловдивски|Никифор]], следван от [[Вълко Чалъков|Вълко Тодоров Чалъков-Големия]] и други българи и гърци.<ref>[[Иван Снегаров|Снегаров, И.]] Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 387-388.</ref> Дарения за обзавеждането на храма прави и търгуващият в [[Москва]] пловдивчанин Антоний П. Комизопулос.<ref>[[Козма Апостолидис|Апостолидис, К.]] История на град Пловдив от най-дълбока древност до наши дни. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, [http://svetidimitar.com/images/gravyura.JPG 3], 67-68.</ref>

Версия от 14:06, 23 април 2014

Шаблон:Храм инфо

Иконостас
Мраморен амвон
Църквата

„Свети Димитър Солунски“ е православна църква в град Пловдив, намираща се в Старинния град. Сегашната нейна сграда е осветена на 18 януари 1838 година.

История

"Може да се приеме, че основите на черквата "Свети Димитър" в Пловдив са положени във времето на Иван Асен II, след Клокотнишката битка в 1230 година".[1] По-нататъшната ѝ история не е точно известна. Най-вероятно е многократно разрушавана и изграждана в трудните векове на турското робство. Едва през 1578 г. Стефан Герлах споменава за съществуването на църква "Св. Димитър" в града.[2]

Преди последното възстановяване на черквата, в началото на XIX век, тя представлявала малка постройка, в която се черкували и българите от Каршияка и Мараша. "Вехтото здание по пример на тая черква не било някое великолепно..."[3]Строежът на нова църковна сграда започнал в 1830 г., както сочи гръцки надпис над прозореца на абсидата отвън:

„С благочестивата ревност на енориашите се изгради отново из основи. 1830 март 15.”[4]

Запазената сметка за възлезлите общо на 264 270 гроша разходи по строежа носи дата 18 януари 1838 г. (може би тогава, на празника на св. Атанасий, е станало и освещаването). Главен дарител, със сума от 10 000 гроша, е митрополит Никифор, следван от Вълко Тодоров Чалъков-Големия и други българи и гърци.[5] Дарения за обзавеждането на храма прави и търгуващият в Москва пловдивчанин Антоний П. Комизопулос.[6]

По време на антигръцките вълнения през 1906 г. пловдивските българи превземат храма и го прехвърлят от ведомството на Цариградската патриаршия в това на Българската екзархия. От 1922 до 1964 г. той е отдаден за ползване на Руската православна църква и там се черкуват живеещите в Пловдив белоемигранти. През следващите десетилетия стои заключен и в него се служи само на храмовия празник Димитровден. След основен ремонт (2004-2007) е наново открит за редовни богослужения на Димитровден, 26 октомври 2007 година.

Владишкият трон
Владишкият трон - елемент

Архитектура

Храмът е трикорабна базилика с размери 28 x 19 x 11,5 м., с петостенна отвън абсида и с 12 обли гранитни колони, които разделят корабите отвътре. Средният кораб е висок 11 м., а страничните - 8.80 м. Сводестите тавани и на трите кораба са под седловидния общ покрив, без кубета. Под балкона (първоначално предназначен за жените-богомолци) се намира обширен притвор (нартика) с четири мраморни колони на западната страна. Под плочите на притвора е разположена костница. Притворът и самият храм са с по три входни врати.

В Светия олтар има три св. престола - централен, посветен на св. вмч. Димитър, северен - на св. Атанасий и южен - на св. Харалампий. Към северозападния ъгъл на храма е пристроена двуетажна камбанария с кубе, издигната през 80-те години на XIX в. по проект на архитекта Йосиф Шнитер.[7]

Стените отвън са оживени на места с изрисувани колонки и др. По приолтарните ъгли има изрязана в камъка релефна украса: св. Димитър на кон, двуглав орел (герб на Вселенската патриаршия), кръстове (поотделно или с цветя), класове, птици, някои пророци и др.

Иконостасът, архиерейският трон и амвонът са изящни произведения от бял, сив и цветен мрамор. Два гръцки надписа под олтарните икони на св. Димитър и св. Богородица гласят:

„Това светло темпло [иконостас] е издигнато с дарението на благодетеля Йоан Георгиу Политис за вечно възпоменание в лето Господне 1869." „Дело на А. Калуменос.“
Част от мраморния иконостас

Различни изследователи на пловдивските църкви предполагат, че Калуменос е работил в Москва, Пловдив или Цариград.[8] Според доклад на английския вицеконсул в Одрин Блънт от 1867 г. иконостасът и амвонът били поръчани в Атина за 2200 лири.[9]

Наличието на три Св. престола в олтара определя тектониката на иконостаса. Той има три дървени царски двери (по една пред всеки престол) и две входни врати - южна и северна. Дължината му е 14 метра. Разпределен е на сектори за иконите, дверите и вратите от 14 мраморни колонки. Дъговидният фронтон над централния престол е висок 7,5 м. и завършва с разпятие, под което се намира пояс от 11 малки икони. Над южния престол иконостасът е висок 3.7 м. и завършва с потир и кръст, а над северния - също 3,7 м., с кръст и двата Мойсееви скрижала на върха. Царските двери са с позлатена дърворезба.

В същия стил са изработени архиерейският трон (висок 4,5 м., вкл. короната и широк 86 x 86 см.) и амвонът, издигнат на третата колона от север.

В храма няма друга стенопис освен 12 медальона над капителите на колоните с образи на 12-те апостоли. На балкона е изографисано Успение Богородично. Върху мраморното облегало на архиерейския трон е изписан Иисус Христос Велик Архиерей, като в десния долен ъгъл на този образ откриваме годината 1870, а в ляво е имало име или подпис, които сега са нечетливи. Неизвестният зограф е рисувал на място, след монтирането на трона. На петостенния амвон върху мрамора има пет образа: в центъра е изрисуван Иисус Христос с разтворено евангелие, а отстрани - четиримата евангелисти. На централния сектор на иконостаса, на фронтона, пак върху мрамора, е изрисувана Тайната вечеря. Над южната храмова врата под външния навес са нарисувани образите на св. Димитър (вдясно) и на св. Харалампий (вляво). Всички тези образи са еднакви по стил и изпълнение и явно са рисувани от зографа, изписал архиерейския трон през 1870 г.

Дворът не е много голям, покрит със сотирски плочи, с наклон на запад. От западната страна на храмовата сграда се намира малък параклис, посветен на св. св. Кирик и Юлита, в който има аязмо и се служи веднъж в годината, в празника на тези двама светии. Параклисът е долепен до западната прицърковна къща, предназначена за енорийския свещеник. В югоизточния ъгъл на църковния двор се намира клисарница. Високият каменен зид, който обгражда целия комплекс, създава впечатлението за един малък манастир.

Икони

Храмовата икона на св. Димитър е с подновена през 2007 г. живопис и покрита с релефен сребърен обков.

В кораба се намират големи икони на св. Николай (1857) и на Рождеството на св. Йоан Предтеча (1852), подписани от прочутия зограф Никола Одринчанин.

Иконата на св. Антоний Велики (1855) е рисувана в Русия и дарена на църквата от търговеца Антоний П. Комизопулос.

Двете рамки на иконите "Рождество на св. Йоан" (1852) и "Св. Димитър" (2007) са в дървена резба, изящно разработена в отделните мотиви. Тези рамки или са останали от старата черква, в която вероятно имало дървени иконостас, или са били подарени ведно с иконите. На височина те достигат 3,5 метра. Поставките в основата наподобяват митологично животно с дълги пръсти, подобни на човешки, и с широки нокти. Те са като подпора на горната плоскост, на която е поставена иконата.

Внушителна е обкованата в сребро икона на св. Мина: в едната ръка светецът държи кръст, а в другата - меч. Красиви са и иконите "Св. Харалампий", цялата в сребърна обковка, "Св. Мина" (1814) и "Св. Атанасий" (1831).[10]

Днешните иконостасни икони са рисувани през 2007 г. Техните предшественици, почистени и освободени от сребърните си украшения към 2014 г., са окачени сега в притвора на храма. На тях са изобразени, вероятно през XVII в., Христос Вседържител (Пантократор), Св. Богородица "Вратарница" ("Портаитиса"), св. Йоан Предтеча и св. Георги "Кападокиец" ("Кападокевс").[11]


Бележки

  1. Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", „Летера“, Пловдив, 2000 г.
  2. Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, 516, ср. превод.
  3. Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 153.
  4. Гръцки текст: Μ. Αποστολίδης, Δύο έγγραφα εκ Φιλιππουπόλεως από των αρχών του 19ου αιώνος. – Θρακικά, 2, 1929, 349.
  5. Снегаров, И. Гръцки кодекс на Пловдивската митрополия. – Сборник на БАН, Клон историко-филологически, 21, 1946, 387-388.
  6. Апостолидис, К. История на град Пловдив от най-дълбока древност до наши дни. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, 3, 67-68.
  7. Пижев, А., К. Линков, Св. Димитър Солунски: духовно средище на три различни етноса в Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, 122.
  8. Дойков, Т. Летописна книга на черквата Св. Димитър в град Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, 39.
  9. Vice-Consul Blunt to Lord Lyons, Adrianople, April 2, 1867. – In: Accounts and Papers of the House of Commons, 37, 1867, vol. 75, 40.
  10. Алваджиев Н., "Старинни черкви в Пловдив", Летера, Пловдив, 2000 г.
  11. Тотева, П. Икони от пловдивския край. С., 1975, 8-9, [56]; Москова, С. Старите икони на храма "Св. Димитър" в Пловдив. – В: Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008, 91-93, 123-135.

Литература

  • К. Моравенов, Паметник на Пловдивското население, Пловдив, 1984
  • Н. Алваджиев, Пловдивска хроника, Пловдив, 1984
  • В. Пеев, Град Пловдив, минало и настояще, Пловдив, 1941
  • Ст. Шишков, Пловдив в своето минало и настояще, Пловдив, 1926
  • Драговитийски еп. Харитон, Принос към историята на Пловдивските храмове, - Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим, София, 1931
  • К. Възвъзова-Каратеодорова, Непресъхващи извори, Пловдив, 1975
  • Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 127-128, фиг. 65, прил. 51-53
  • Наръчник на Пловдивската епархия към нейното описание, съчинено от преподобния и малограмотен господин Константин иконом, свещеник пловдивски, и издадено с разноските на Негово високопреосвещенство пловдивския митрополит Г-н Паисий във Виена, 1819; преведе от гръцкия оригинал д-р Мирт. Апостолидис.- В: Известия на Българското географско дружество, III, 1935, сс. 188-206
  • Храм Свети Великомъченик Димитър в Старинен Пловдив. Пловдив, 2008

Външни препратки