Иван Буров: Разлика между версии
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
VanHelsing (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
| роден-дата = {{Дата на раждане|1873|5|2|1}} |
| роден-дата = {{Дата на раждане|1873|5|2|1}} |
||
| роден-място = [[Горна Оряховица]],<br/>[[Османска империя]] |
| роден-място = [[Горна Оряховица]],<br/>[[Османска империя]] |
||
| починал-дата = |
| починал-дата = {{дата на смърт и години|1939|12|9|1873|5|2}} |
||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
| починал-години = |
| починал-години = |
||
}} |
}} |
||
Версия от 05:44, 24 април 2014
| Иван Буров | |
| български банкер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 9 декември 1939 г. (на 66 г.)
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Буров |
Иван Димитров Буров е български банкер, един от водещите финансисти в страната през първата половина на 20 век.
Иван Буров е роден на 2 май 1873 година в Горна Оряховица в семейството на видния търговец Димитър Буров. Негов по-малък брат е видният политик Атанас Буров. Завършва търговска академия във Виена, след което работи в клона на Креди Лионе в Марсилия и на Българска търговска банка в Свищов. През 1909 година се премества в София и става член на Управителния съвет на банката.[1]
Иван Буров наследява основните дялове в предприятията на баща си и участва в управлението на Българска търговска банка, Застрахователно дружество „България“, Съединени тютюневи фабрики, Гранитоид и други финансови и промишлени компании. Той е дългогодишен председател на Съюза на българските индустриалци и Съюза на акционерните дружества.[2]
Любител на нумизматиката, Буров е един от основателите на Българския археологически институт.[2]
Иван Буров си отива на 9 декември 1939 година в София.
Бележки
- ↑ За Атанас Буров. Биография // burov.org. Фондация „Атанас Буров“, 2012. Посетен на 2012-11-22.
- ↑ а б Иванов, Мартин. Митът за изедника богаташ // forbesbulgaria.bg. Атика Медия България, 2011. Посетен на 2012-11-22.