Персийски коридор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 1 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:Q2002800
м Добавяне на Категория:Помощ using HotCat
Ред 34: Ред 34:
[[Категория:Външна политика на Иран]]
[[Категория:Външна политика на Иран]]
[[Категория:История на Иран]]
[[Категория:История на Иран]]
[[Категория:Помощ]]

Версия от 14:55, 25 април 2014

Ешалон по маршрута
Карта на маршрута

Персийският коридор (Шаблон:Lang-en) е южният маршрут за доставки към и на СССР от САЩ и Великобритания по време на Втората световна война. Доставките са правени в рамките на програмата ленд-лийз.

Предистория

В периода април-май 1941 г. в резултат от извършен военен преврат в Ирак (1941) страната влиза в орбитата на Оста. Чърчил е изключително притеснен и подига индийските корпуси и посредством британски десант в Басра успява да свали пронацисткото иракско правителство. До 14 юли 1941 г. е загубена и битката за Сирия от френските сили с което в дългосрочен план интересите на Оста са сериозно засегнати.

Геостратегическата инициатива

С цел подсигуряване на бъдещи доставки към стратегическият за съдбата на западните съюзници СССР, в хода на ВСВ се провежда операция "Съгласие". Преценя се, че арктическите конвои няма да са сигурни и след началото на операция Барбароса изненадващо за ОКВ и лично за Хитлер, СССР и Великобритания отнемат съвместно суверенитета на Иран, окупирайки страната.[1]

Целият западно-съветски план по окупацията на Иран е иницииран и осмислен от едно съществено обстоятелство - през 1939 г. Иран осъществява пряка ж.п. връзка между Шапур на Персийския залив в близост до Бушер и Басра с Бендер-Шах на Каспийско море, което изиграва изключително важна и съществена роля както за успеха на начинанието, така и за мотивацията и ползата от окупацията на Иран за съюзниците.

Превози и доразвитие

От началото на август 1941 г. ежемесечно към СССР потичат 10 000 тона доставки предимно на снаряжение. С цел да се увеличи обема на тези доставки се налага извършването на мащабна модернизация на транспортната система Иран и по-специално на пристанищата в Персийския залив и на иранските железници.

До октомври 1942 г. обемът на съюзническите и предимно американски доставки е повишен до 30 000 т., а към май 1943 г. до към 100 000 тона месечно. След разтоварването на стоките на иранските морски пристанища Бушер и Басра в залива и транспортирането им по ж.п. мрежата, те са превозвани с кораби Каспийската флотилия която до края на 1942 г. била подложена на активни бомбардировки от Луфтвафе. [2]

Съпътстващи експлоатацията на коридора геополитически събития

В края на 1943 г. се провежда първата среща на върха на Съюзниците именно в столицата на Иран с оглед значението на персийския коридор за спечелването на ВСВ. Предходно, през октомври 1943 г. на подготвителната Московска конференция СССР припознава и се привключва към формулировката от конференцията в Казабланка за "безусловна капитулация" на противника. От края на 1943 г. започват и унищожителните бомбардировки на западните съюзници на България и на рафинериите под немски контрол в Плоещ, благодарение на заетия плацдарм който ги позволява - Сицилия и южна Италия.

Източници

Вижте също