Сонет: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Сонет'''<ref>„Речник на съвременните литературни термини“ — [[Роджър Фаулър]], изд. Наука и изкуство — София, 1993</ref> е музикален термин, извлечен от [[прованс]]алската дума ''sonet'' и [[Италиански език|италианската]] ''sonetto'', и двете означаващи малка [[песен]]. През |
'''Сонет'''<ref>„Речник на съвременните литературни термини“ — [[Роджър Фаулър]], изд. Наука и изкуство — София, 1993</ref> е музикален [[термин]], извлечен от [[прованс]]алската [[дума]] ''sonet'' и [[Италиански език|италианската]] ''sonetto'', и двете означаващи малка [[песен]]. През [[13 век]] той е обозначавал [[поема]] от четиринадесет писани реда със стриктна [[рима]] и [[Логика|логическа]] структура. Конвенциите, асоциирани със сонета, се изменят през неговата история. |
||
Римата не преминава през цялото стихотворение, а изгражда 3 четиристишия, с кръстосани рими, и заключително двустишие (със съседни рими). Схемата на сонета е: abab cdcd efef gg. Тя е нещо забранено и дори считано за глупаво по време на революцията. |
Римата не преминава през цялото стихотворение, а изгражда 3 [[четиристишие|четиристишия]], с [[кръстосани рими]], и заключително [[двустишие]] (със съседни рими). Схемата на сонета е: abab cdcd efef gg. Тя е нещо забранено и дори считано за глупаво по време на революцията. |
||
Технически определянето на сонета не е проблем: 14 [[стих]]а, разделени (обикновено) чрез римата и тезата в единства от по 8 стиха (октава) и 6 стиха (секстина). Метриката е обичайно използваната в конкретния език: в английския това е петостъпният [[ямб]], във френския — [[александрин]]ът, а в италиански — езикът, на който за пръв път се създава sonetto („песничка“) — единадесетосричният стих. |
Технически определянето на сонета не е проблем: 14 [[стих]]а, разделени (обикновено) чрез римата и тезата в единства от по 8 стиха ([[октава]]) и 6 стиха ([[секстина]]). [[Метрика|Метриката]] е обичайно използваната в конкретния език: в [[Английски език|английския]] това е петостъпният [[ямб]], във [[Френски език|френския]] — [[александрин]]ът, а в [[Италиански език|италиански]] — езикът, на който за пръв път се създава sonetto („песничка“) — единадесетосричният стих. |
||
Първият виден представител на сонета е [[Петрарка]] (1304 — 1374)- ''„Лаура“''. Схемата на римуването на Петрарка (abba, abba, cde, cde или cdc, dcd) е доста по-различна от тази у [[Шекспир]] (abba, cdcd, efef, gg). |
Първият виден представител на сонета е [[Петрарка]] ([[1304]] — [[1374]] г.)- ''„Лаура“''. Схемата на римуването на Петрарка (abba, abba, cde, cde или cdc, dcd) е доста по-различна от тази у [[Шекспир]] (abba, cdcd, efef, gg). |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 04:13, 2 май 2014
Сонет[1] е музикален термин, извлечен от провансалската дума sonet и италианската sonetto, и двете означаващи малка песен. През 13 век той е обозначавал поема от четиринадесет писани реда със стриктна рима и логическа структура. Конвенциите, асоциирани със сонета, се изменят през неговата история.
Римата не преминава през цялото стихотворение, а изгражда 3 четиристишия, с кръстосани рими, и заключително двустишие (със съседни рими). Схемата на сонета е: abab cdcd efef gg. Тя е нещо забранено и дори считано за глупаво по време на революцията.
Технически определянето на сонета не е проблем: 14 стиха, разделени (обикновено) чрез римата и тезата в единства от по 8 стиха (октава) и 6 стиха (секстина). Метриката е обичайно използваната в конкретния език: в английския това е петостъпният ямб, във френския — александринът, а в италиански — езикът, на който за пръв път се създава sonetto („песничка“) — единадесетосричният стих.
Първият виден представител на сонета е Петрарка (1304 — 1374 г.)- „Лаура“. Схемата на римуването на Петрарка (abba, abba, cde, cde или cdc, dcd) е доста по-различна от тази у Шекспир (abba, cdcd, efef, gg).
Източници
- ↑ „Речник на съвременните литературни термини“ — Роджър Фаулър, изд. Наука и изкуство — София, 1993