Квакери: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
През следващите векове квакерството се разпространява и в други страни, най-вече в [[Съединените американски щати]], [[Кения]] и [[Боливия]]. Днес броят на квакерите е сравнително малък, приблизително 600 000 души. |
През следващите векове квакерството се разпространява и в други страни, най-вече в [[Съединените американски щати]], [[Кения]] и [[Боливия]]. Днес броят на квакерите е сравнително малък, приблизително 600 000 души. |
||
В основата на вярата им е убеждението, че във всеки човек има част от Бог, тя само трябва да се изяви. Вярват, че в общуването с Божественото човек няма нужда от посредници. |
|||
Богослужебните има срещи преминават в мълчание и молитва. Споделя се с думи само най-важното. Богослужение, според квакерите, е целият живот. |
|||
Наричат Приятелите "действащите вярващи". Следват примера на Христос в "любовта на дело". |
|||
През 1656 г. Джордж Фокс се обръща към Приятелите с 42 "Съвети и въпроси". Първият от тях е "Доверете се, скъпи приятели, на пламъчетата любов и истина във вашите сърца, защото това са сигнали на Господа, чиято Светлина ни показва нашите тъмни страни и ни води към нов живот". |
|||
Чрез връзките си с държавни и други институции квакерите прокарват идеите си за ограничаване на насилието, конфликтите, войните. Конфликтите според тях не се решават чрез спор. Дискусията само изтощава участниците в нея. Насочвайки любовта и разбирането си към човека с друго мнение, вероятността да се стигне до една позиция е по-голяма. Толерантни са към всяка вяра и всеки избор, като смятат, че всеки човек има свой специфичен път към Духовността, който непрекъснато се развива. |
|||
| ⚫ | Квакерите, представени от [[Квакерски страж на мира и обществото|„Квакерски страж на мира и обществото“]] ([[Лондон]]) и [[Американски благотворителен комитет на приятелите|„Американски благотворителен комитет на приятелите“]] ([[Вашингтон (град)|Вашингтон]]), са носители на [[Нобелова награда за мир]] за [[1947]] г. |
||
| ⚫ | Квакерите, представени от [[Квакерски страж на мира и обществото|„Квакерски страж на мира и обществото“]] ([[Лондон]]) и [[Американски благотворителен комитет на приятелите|„Американски благотворителен комитет на приятелите“]] ([[Вашингтон (град)|Вашингтон]]), са носители на [[Нобелова награда за мир]] за [[1947]] г. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 08:36, 3 май 2014
Квакерите, означавани още като „Общество на приятелите“, са християнска група от анабаптисткия клон на протестантството.
Основана е в Англия от Джордж Фокс през 1650 г. Името „квакери“ по всяка вероятност идва английската дума quaker — „треперещ“, и от идеята, че привържениците на тази общност са толкова завладени от Светия дух, че целите треперят. Квакерите са силно социално ангажирани. Те са пацифисти. Убедени са в личното познаване на Бога и отхвърлят тайнствата на християнството.
През следващите векове квакерството се разпространява и в други страни, най-вече в Съединените американски щати, Кения и Боливия. Днес броят на квакерите е сравнително малък, приблизително 600 000 души. В основата на вярата им е убеждението, че във всеки човек има част от Бог, тя само трябва да се изяви. Вярват, че в общуването с Божественото човек няма нужда от посредници. Богослужебните има срещи преминават в мълчание и молитва. Споделя се с думи само най-важното. Богослужение, според квакерите, е целият живот. Наричат Приятелите "действащите вярващи". Следват примера на Христос в "любовта на дело". През 1656 г. Джордж Фокс се обръща към Приятелите с 42 "Съвети и въпроси". Първият от тях е "Доверете се, скъпи приятели, на пламъчетата любов и истина във вашите сърца, защото това са сигнали на Господа, чиято Светлина ни показва нашите тъмни страни и ни води към нов живот". Чрез връзките си с държавни и други институции квакерите прокарват идеите си за ограничаване на насилието, конфликтите, войните. Конфликтите според тях не се решават чрез спор. Дискусията само изтощава участниците в нея. Насочвайки любовта и разбирането си към човека с друго мнение, вероятността да се стигне до една позиция е по-голяма. Толерантни са към всяка вяра и всеки избор, като смятат, че всеки човек има свой специфичен път към Духовността, който непрекъснато се развива. Квакерите, представени от „Квакерски страж на мира и обществото“ (Лондон) и „Американски благотворителен комитет на приятелите“ (Вашингтон), са носители на Нобелова награда за мир за 1947 г.
Външни препратки
- България на Балканите и Европа: минало, настояще и бъдеще, Никола Аврейски, т. I, С., УНСС, 2007, с.120-152
- Шаблон:En икона Американски благотворителен комитет на приятелите
- Шаблон:En икона Квакерски страж на мира и обществото Лондон
- Шаблон:En икона Quaker United Nations Office
- Шаблон:En икона Нобелова награда за мир 1947 на Квакерите