Аркадий

Аркадий
Император на Източната Римска империя
Бюст на Аркадий
Управление	януари 383 — 395 (август при баща си); 395 — 1 май 408 (император на изток)
Наследил	Теодосий I
Наследник	Теодосий II
Лични данни
Роден	377/8 ? Испания
Починал	1 май 408 Константинопол
Семейство
Династия	Теодосиева
Баща	Теодосий I
Майка	Елия Флацила
Брак	Елия Евдоксия
Потомци	Флацила (397) Елия Пулхерия (399) Аркадия (400) Теодосий II (401) Марина (403)
Аркадий в Общомедия

За името Аркадий виж Аркадий (име).

Флавий Аркадий (Шаблон:Lang-la) (377/378–1 май 408) е император на източната половина на Римската империя от 395 до 408 година. В някои исторически изследвания, Аркадий е приеман за първият византийски император.

Аркадий е по-големият син на Теодосий I и Елия Флацила. Роден в Испания, малко преди възкачването на Теодосий на трона, Аркадий получава титлата август от баща си през януари 383 г. и става негов съимператор и наследник. По-малкият му брат Хонорий също е обявен за август през 393 г. След като Теодосий І Велики умира през януари 395 г. Римската империя е разделена окончателно и за последен път - Аркадий получава източната част на империята, а Хонорий западната.

Управление

Малолетния Хонорий е манипулиран от римския magister militum с вандалски произход – Флавий Стилихон, докато Аркадий попада под влиянието на един от своите министри — гало-римският благородник Руфин. Безволев и слаботелесен, Аркадий почти не напускал императорския дворец и прекарвал повечето време в удоволствия и развлечения.

Въстание на готите

Притискани от хуните на североизток, готските федерати в Мизия и Панония подновяват агресията си срещу Римската империя. През 395-400 г. един от вестготските предводители, Аларих, вдига въстание на федератите срещу империята и няколко години плячкосва Тракия, Илирик и Гърция, след което се насочва на запад към Италия. Изправен пред тази заплаха Руфин отказва военно съдействие със западният регент Стилихон, опасявайки се от неговите амбиции да контролира и двамата императори. Въпреки това Стилихон отбранява успешно империята и през 397 г. постига временно надмощие над Аларих, след няколко години на военни действия в Илирия.

По нареждане на Руфин войските на Източната империя са отзовани в Константинопол, вместо да се бият с врага, но това ги настройва зле и води до свалянето и убийството на сановника от готските наемници на Гаинас през ноември 395 година. Във всеки случай новият съветник на Аркадий — дворцовия евнух Евтропий, просто заема мястото на Руфин като скритата зад източния трон сила. Той дори става командващ армията (magister militum) и получава длъжността консул — нещо недопустимо дотогава за един евнух, но опитите му да усмири вилнеещите готи са напразни и те няколко пъти обсаждат столицата.

Същевременно, Гаинас успява да осигури подкрепата на повечето готски войски и застава начело на нов бунт срещу императора (396 г.). Обединените сили на няколко остготски и вестготски главатари опустошават Тракия и околностите на Константинопол и дори за известно време преминават в Мала Азия. От тогава датират първите документирани набези на хуните в римска територия - ок. 397-8 г. в Тракия и Мизия.

В крайна сметка, император Аркадий е принуден да приеме готите в Константинопол и да обяви Гаинас за новия magister militum през 399 г., след като отстранява станалият непопулярен евнух Евтропий. Присъствието на варварите-ариани в столицата обаче скоро предизвиква масов народен бунт, в който са убити около 7 хиляди готски наемници по заповед на Аркадий. В размириците е подпален императорският дворец. Тогава, с помощта на друг готски военачалник — Фравита, Гаинас и неговите войници са изгонени от града в началото на 400 година. На следващата година останките от готската бунтовническа армия са унищожени в Мизия от хуните, които сключват съюз с източната империя.

След избавлението от готската заплаха, в Константинопол е започнат строежа на нов форум (Форум на Аркадий) с триумфална колона в чест на императора, въпреки че те не са завършени до края на управлението му.

Солид с изображение на Аркадий, държащ лабарум, побеждаващ врага

По-късно управление

Аркадий след това е повлиян от своята съпруга Елия Евдоксия, която през 399 г. убеждава мъжа си да уволни Евтропий. Евдоксия среща силна съпротива в лицето на Йоан Златоуст, патриарх на Константинопол, който усеща, че тя използва богаството на семейството си, за да упражни контрол върху императора. Евдоксия използва своето влияние, за да свали Йоан Златоуст от патриаршеския престол през 404 г., но самата тя умира по-късно същата година.

През останалата част от своето управление Аркадий е под влиянието на Антемий, преториански префект, който сключва примирие със Стилихон на запад. Самият Аркадий не се проявявал почти с нищо и бил по-ангажиран с това да изглежда набожен християнин, отколкото с политическите и военни въпроси. Когато умира през 408, той само номинално е начело на империята.

Дн. гр. Люлебургаз в европейска Турция е носел името Аркадиополис в чест на император Аркадий.

Външни препратки

• Laws of Arcadius, извлечено от Юстиниановия Corpus Iuris Civilis
• Watts, Edward, "the motifs of Imperrial authority in the bust of Arcadius"
• Arcadius (395-408 A.D.) An Online Encyclopedia of Roman Emperors
• Arcadius livius.org
• Flavius Arcadius

Литература

• A. Cameron and J. Long. 1993. Barbarians and Politics at the Court of Arcadius (Berkeley/Oxford)
• Thomas S. Burns: Barbarians within the gates of Rome. A study of Roman military policy and the barbarians, ca. 375–425 AD. Bloomington 1994
• David Buck: The reign of Arcadius in Eunapius' Histories, Byzantion 68, 1998, p. 15–46.
• Peter J. Heather: The Fall of the Roman Empire: A new history. London 2005
• John H. W. G. Liebeschuetz: Barbarians and Bishops. Army, Church, and State in the Age of Arcadius and Chrysostom. Clarendon Press, Oxford 1990
• Wolfgang Hagl: Arcadius Apis imperator: Synesios von Kyrene und sein Beitrag zum Herrscherideal der Spätantike. Stuttgart 1997