Петър и Боян: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
След тежкият удар върху българската държава нанесен от руският княз [[Светослав]] в 971 г. византийците временно овладяват [[Преслав]], но само 5 години по-късно началото на [[976]] г., когато умира византийският император [[Йоан Цимисхий]]. Възползвайки се от сътресенията във Византия, предизвикани от бунта на управителя на [[Месопотамия]] - [[Варда Склир]], против младия ощи император [[Василий ІІ Българоубиец|Василий ІІ]], българите започват настъпление в балканските провинции на империята.<br />
След тежкият удар върху българската държава нанесен от руският княз [[Светослав]] в 971 г. византийците временно овладяват [[Преслав]], но само 5 години по-късно началото на [[976]] г., когато умира византийският император [[Йоан Цимисхий]]. Възползвайки се от сътресенията във Византия, предизвикани от бунта на управителя на [[Месопотамия]] - [[Варда Склир]], против младия ощи император [[Василий ІІ Българоубиец|Василий ІІ]], българите започват настъпление в балканските провинции на империята.<br />
След кончината на Цимисхий, населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт.<ref>Божилов И., Гюзелев В., История на средновековна България VII-XIV в., Анубис, София, 1999, с.314-315</ref><ref>В. Златарски, История на българската държава през следните векове, т. I, ч. 2, с. 611-613</ref> Бунтът е воден от местни аристократи Петър и Боян <ref>П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.</ref><ref>Божидар ДИМИТРОВ, При Самуил България стига до Адриатика, Стандарт 5 Април 2004</ref>, които са връзката на [[комитопули]]те с останалите български земи.<ref>Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550</ref> В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на [[комитопули]]те братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които тогава съвместно управляват България.<br />
След кончината на Цимисхий, населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт.<ref>Божилов И., Гюзелев В., История на средновековна България VII-XIV в., Анубис, София, 1999, с.314-315</ref><ref>В. Златарски, История на българската държава през следните векове, т. I, ч. 2, с. 611-613</ref> Бунтът е воден от местни аристократи Петър и Боян <ref>П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.</ref><ref>Божидар ДИМИТРОВ, При Самуил България стига до Адриатика, Стандарт 5 Април 2004</ref>, които са връзката на [[комитопули]]те с останалите български земи.<ref>Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550</ref> В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на [[комитопули]]те братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които тогава съвместно управляват България.<br />
Така след 976 г. североизточна България заедно с отвъддунавските области е освободена от Петър и Боян и е под скиптъра на цар Самуил.<br />
Така след 976 г. североизточна България заедно с отвъддунавските области е освободена от Петър и Боян и е под скиптъра на цар [[Самуил]].<br />
"Записките на Готския топарх" от 1003г. описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното Причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]], който след като споделя, ''“че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”'' също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302. </ref>
"Записките на Готския топарх" от 1003г. описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното Причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]], който след като споделя, ''“че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”'' също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302. </ref>


Версия от 00:23, 10 май 2014

Петър и Боян са български боляри от края на Х век в североизточните български земи засвидетелствани в Annales seu cronicae incliti Regni Poloniae на Ян Длугош където той пише за успехите им над Византия: "Двама български военачалници — Петър и Боян, започнали война срещу гърците и като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонстантиновата държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена".

След тежкият удар върху българската държава нанесен от руският княз Светослав в 971 г. византийците временно овладяват Преслав, но само 5 години по-късно началото на 976 г., когато умира византийският император Йоан Цимисхий. Възползвайки се от сътресенията във Византия, предизвикани от бунта на управителя на Месопотамия - Варда Склир, против младия ощи император Василий ІІ, българите започват настъпление в балканските провинции на империята.
След кончината на Цимисхий, населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт.[1][2] Бунтът е воден от местни аристократи Петър и Боян [3][4], които са връзката на комитопулите с останалите български земи.[5] В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на комитопулите братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които тогава съвместно управляват България.
Така след 976 г. североизточна България заедно с отвъддунавските области е освободена от Петър и Боян и е под скиптъра на цар Самуил.
"Записките на Готския топарх" от 1003г. описание на събития от византийският началник на областта Готия в Северното Причерноморие, между Крим и днешна Одеса, който след като споделя, “че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях” също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.[6]

Дали този Боян да е князът Боян Магесник, Баян или Боян Мага, известен и с християнското си име Венеамин, сина на Цар Симеон Велики от втория му брак с Мария Сурсувул (Мариам Сурсопал), не може със сигурност да се установи, но това е малко възможно защото чичото на царете Борис II и Роман е роден още към 910 г.

Източници

  1. ↑ Божилов И., Гюзелев В., История на средновековна България VII-XIV в., Анубис, София, 1999, с.314-315
  2. ↑ В. Златарски, История на българската държава през следните векове, т. I, ч. 2, с. 611-613
  3. ↑ П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.
  4. ↑ Божидар ДИМИТРОВ, При Самуил България стига до Адриатика, Стандарт 5 Април 2004
  5. ↑ Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550
  6. ↑ Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_и_Боян&oldid=6141516“.