Лесковдол: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 45: | Ред 45: | ||
===Име=== |
===Име=== |
||
Мнозина смятат, че [[име]]то на Лесковдол идва от [[Леска|лешниковите]] дървета, които растат в |
Мнозина смятат, че [[име]]то на Лесковдол идва от [[Леска|лешниковите]] дървета, които растат в изобилие в [[Долина|дол]]а на [[река]] Селска и в околните гори. Според местни хора обаче, днешното име е производно на оригиналното ''Лисков дол'', което се корени в геолого-географска особеност, характерна само за този регион от [[Стара планина]] - т. нар. лиска. Този седиментен камък е типичен за селото и рязко го отличава от останалата част от Балкана. |
||
Има три варианта на изписване: ''Лесков дол'', ''Лесковдол'' или ''Лесков Дол'', като последният е използван при [[Грамотност|изписването]] на името на селото в старите статистически [[документ]]и от преброяванията.<ref>http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=/Fullt/extpages/SNM_23_1893_1894/SNM_23_1893_1894_P*.pdf&from=6&to=102&index=/Fullt/extpages/SNM_23_1893_1894/SNM_23_1893_1894_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8</ref> Слетият вариант е приет в официалните документи. <ref>http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57572&ezik=bul&e=99981</ref> |
Има три варианта на изписване: ''Лесков дол'', ''Лесковдол'' или ''Лесков Дол'', като последният е използван при [[Грамотност|изписването]] на името на селото в старите статистически [[документ]]и от преброяванията.<ref>http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=/Fullt/extpages/SNM_23_1893_1894/SNM_23_1893_1894_P*.pdf&from=6&to=102&index=/Fullt/extpages/SNM_23_1893_1894/SNM_23_1893_1894_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8</ref> Слетият вариант е приет в официалните документи. <ref>http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57572&ezik=bul&e=99981</ref> |
Версия от 06:54, 12 май 2014
Лесковдол | |
Лесковдол погледнат от вр. Високата чукла | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 114 души[1] (15 март 2024 г.) 4,37 души/km² |
Землище | 26,21 km² |
Надм. височина | 900 m |
Пощ. код | 2268 |
Тел. код | - |
МПС код | СО |
ЕКАТТЕ | 43390 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Софийска |
Община – кмет | Своге Емил Иванов (Движение „Напред, България“; 2015) |
Лесковдол в Общомедия |
Лесковдол е село в Западна България. Намира се в Община Своге, Софийска област.
География
Лесковдол се намира в Голема планина, част от Западна Стара планина. Разположено е между 700 и 1300 метра надморска височина и е съставено от десетки махали пръснати по планинските склонове.[2] Най-високо разположената махала е Ливада,като разстоянието от последната къща в нея до връх Издремец е около 4-5 километра.
Почви
Почвите са предимно кафяви горски.
Хидрография и климат
Землището на селото е прорязано от десетки, главно пресъхнали планински потоци, които образуват малки долове. Главните реки са Рединска и Селска.
В река Рединска се вливат всички потоци. Самата Рединска води началото си от склоновете над махала Размерица, а завършва в река Искър. Местните често я наричат Лесковска, тъй като през по-голямата си част Рединска тече през територията на Лесковдол. Другата главна река - Селска - започва от склоновете между махалите Ливада и Падината. Преминава покрай училището и църквата, а малко преди кметството се влива в река Рединска. Нарича се Селска, тъй като протича през местността Село. Територията на Лесковдол е богата на подпочвени води.
Климатът е умереноконтинентален. В по-ниските части често се образуват мъгли. Снежната покривка често се задържа до средата на март. Зимата е студена със средни януарски температури около −2°C градуса. Пролетта е по-често прохладна и слънчева с малко превалявания,за разлика от есенния период,когато валежите са интензивни, а температурите рязко намаляват.[3] Лятото е задушно и често сухо. Средните юлски температури на въздуха са 20°C, а максималните понякога достигат около и над 30 градуса, поради местоположението на селото в малка долина.
Флора
Горите съставляват голяма част от територията на селото. Преди ливадите и пасищата са доминирали, но с намаляване на населението вече е нямало кой да се грижи за пасищата и горите са се разпространили бързо. От иглолистните видове доминират борът, смърчът и елата, а от широколистните бук, бреза, орех, дъб, габър и овошки - ябълкови, сливови, черешови, джанкови и по-рядко прасковени, вишневи и крушови дръвчета. Често срещани са и малиновите, къпиновите и шипковите храсти, както и дивата ягода. Боровинки растат по голите била над селото.
Залесявания
От 1939 до 1952 година е имало организирано залесяване в Свогенската община. Залесяването обхваща и Лесковдол. Засадени са най-вече иглолистни фиданки - бор, смърч и ела, а от широколистните преобладавали акация, орех, липа, бреза, ясен, бук.[4]
Животновъдство
Животните, типични за Стара планина, се срещат и тук. Местните отглеждат и много домашни животни като прасета, магарета, крави, говеда, кози, овце. В отделни части на селото е развито и пчеларството.
Натура 2000
Северната, северозападната и североизточната части от землището на селото са защитена зона, по критерия за местообитанията[5], на Натура 2000.[6] [7] [8] Тази защитена зона обхваща и части от някои махали, като например Размерица, Ливада, Кокелени бабки и други.[9]
История
Според някои легенди селото е основано по време или след строежа на манастир Седемте престола, от преселници от Бесарабия.[10] Като цяло няма официално пазена информация за произхода или основаването на селото.
Име
Мнозина смятат, че името на Лесковдол идва от лешниковите дървета, които растат в изобилие в дола на река Селска и в околните гори. Според местни хора обаче, днешното име е производно на оригиналното Лисков дол, което се корени в геолого-географска особеност, характерна само за този регион от Стара планина - т. нар. лиска. Този седиментен камък е типичен за селото и рязко го отличава от останалата част от Балкана.
Има три варианта на изписване: Лесков дол, Лесковдол или Лесков Дол, като последният е използван при изписването на името на селото в старите статистически документи от преброяванията.[11] Слетият вариант е приет в официалните документи. [12]
При преброяванията след Освобождението всички населени места, чието име е било съставено от две части, са били изписвани с тире помежду им.[13] При преброяванията след идването на комунизма тирето отпада и в повечето случаи се приема слято изписване.[14][15]
Местност Село
Като първоначално място на заселване се посочва местността Село, която се намира в дола между махалите Ливада, Черногор и Селището. С времето хората се разселват от там и заселват/основават останалите махали на селото. Местното гробище бива изоставено, като днес там все още могат да бъдат видени надгробни плочи. В местността има и курбан на Св. Св. Кирил и Методий.
Население
Постоянното население е около 110 души по данни от февруари 2012 и е разпределено в безброй малки махали.
Махали
- Горна локва
- Долна локва
- Добролево бърдо
- Кокелени бабки
- Радова ливада
- Селището
- Котлене
- Черногор
- Драганов ток
- Ключ
- Баба Гуна
- Равна ливада
- Свинове
- Попов кладенец
- Ладомерица
- Равнището
- Падината
- Дабето
- Старца
- Размерица
- Ливада
- Бальова сеч
- Могилата
По-голяма част от жителите е съсредоточена в махалите Размерица, Попов кладенец, Добролево бърдо и Кокелени бабки. До къщите в повечето махали се стига по черни пътища, а някои дори са достижими само пеша. Средната гъстота на населението е 4,1 души/км²
Местности
Освен на махали, Лесковдол се дели и на местности, в които попадат отделни къщи от селото, и земите към тях. Местностите не са отделни махали, а се числят като част от най-близката махала, до която се намират. Някои от местностите са Лопатица, Село, Арто, Осичено бърдо, Червената вода и други.
Статистика за населението
Лесковдол | ||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1881 | 1893 | 1900 | 1905 | 1910 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 |
население | 387 | 475 | 515 | 548 | 644 | 623 | 706 | 822 | 783 | 790 | 523 | 324 | 204 | 204 | 173 | 114 |
Източници: Национален статистически институт[16]
|
Преброяване от 2001 година
По данни от преброяването през 2001 година в селото има 747 сгради, като 619 от тях са вили, постройки за временно обитаване или селскостопански постройки, а 128 са местни къщи, като 102 са обитаеми, а останалите 26 са изоставени. 173-мата жители на селото са били разпределени в 47 семейства и 102 домакинства.
Инфраструктура
Асфалтовият път отклоняващ се от главното шосе за Мездра свършва в махала Кокелени бабки. Всички останали пътища в Лесковдол са или черни, или коларски. В селото няма канализация. Има обаче ток и водоснабдяване. Водата в Лесковдол се доставя по тръби от карстови местности над селото. Често обаче, през летните месеци водата не достига до всички части на селото. В махала Попов кладенец има ретранслатор и клетка на мобилните оператори. Няма телефонна мрежа. Пенсиите и пощата се доставят до кметството.
До кметството се намира смесен магазин, който работи във вторник, в четвъртък и в събота. В махала Попов кладенец има затворен магазин и бивш пункт за изкупуване на мляко.
Преброяване на сградния фонд
Лесковдол | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1893 | 1900 | 1905 | 1910 | 1920 | 1926 | 1934 | ||||||
постройки | 80 | 91 | 97 | 96 | 95 | 107 | 139 | ||||||
Източници: Национален статистически институт[17]
|
Религия
В селото има една единствена църква, която е кръстена на Свети Илия. На една от стените на църквата е поставена паметна плоча, посветена на 20-те жертви от войните между 1912-1918 години. Самата църква е построена в периода между двете световни войни, като преди това на мястото ѝ е имало малък параклис. До 70-те години има местни свещеници. Църквата не е изографисана и няма икони. Голяма част от инвентара е разграбен през годините, а самата църква отдавна не се поддържа. Намира се в местността Арто, част от махала Селището.
Селото има четири гробища, три от които функциониращи. Едното се намира до църквата, в махала Селището, а другото е на метри от кметството, на 6-ия километър от асфалтовия път от Своге. В двора му е изградена малка сграда, приемаща хората след погребение. Третото функциониращо гробище се намира в махала Дабето. В двора му също има подобна сграда, а също така и малко клепало. Изоставеното гробище е в местността Село [18], на 10 минути пеша от махала Селището.
Образование
В Лесковдол е имало две училища, от които до днес е запазено само едно. Старото училище е било начално и се е намирало на брега на река Рединска, в близост до днешното кметство, но през Втората световна война е разрушено. През 50-те години на 20-и век вече съществуваща сграда в махала Селището, служила дотогава за кметство, била преустроена в училище. Този път то било основно, носещо името "Христо Ботев". Намира се в местността Арто, част от махала Селището, недалеч от църквата. Днес то не функционира, тъй като сградата е опасна, а и жителите под 18-годишна възраст в селото са под десет.[19]
Администрация
Селото започва след спирка "Лозето", като къщите преди това са в землището на село Редина. Кметството се намира на главния път за селото, приблизително на 5-ия километър. В лятото на 1999-а година кметството в селото официално затваря заради намаляващия брой жители.[20] Оттогава насам селото се обслужва от кмета на Своге. Все пак Лесковдол има свой кметски наместник.
Административна принадлежност в миналото
При преброяването през 1881 година Лесковдол е отбелязан към тогавашната община Лакатник. При следващите преброявания, тези от 1893 до 1926, селото е числено към община Редина. През 30-те години на 20 век Лесковдол преминава към община Своге.
Култура
Преди години в селото е имало малка група самодейци, които са изпълнявали народни песни и танци на празници в Своге. Кметството е служило като читалище, където групата е репетирала. За тях има няколко статии в свогенски вестници.
Транспорт
Всеки делничен ден до Своге към селото пътуват по две маршрутки - една сутрин и една следобед. Изключение прави четвъртък, когато има три автобусчета - по едно сутрин,преди обяд и следобед. В събота и неделя маршрутките са сутрин и в късния следобед.[21] Маршрутките се движат само до края на асфалтовия път.
Забележителности
От Лесковдол има удобна пътека към манастира „Седемте престола“ - пътеката започва от последната спирка на маршрутката Своге - Лесковдол, през махала Кокелени бабки, местността „Червена вода“, вдясно от подножието на връх Издремец (1492 м). Излиза на хребета на Стара планина (по туристическия маршрут Ком - Емине) и се спуска през стара букова гора право пред портите на манастира. От Кокелени бабки до манастира е около 4 часа пеша.
Като забележителност може да се считат и останките от стара крепост, намирала се над селото. Днес от нея са останали само ниски каменни стени и голям брой камъни разпръснати по билата над Лесковдол. Името ѝ е било Ветрилова воденица и според исторически източници е възстановена по времето на хан Крум заедно с други крепости в околността при похода му към Сердика.[22]
Връх Издремец и Лакатнишките скали също се намират недалеч от селото.
Редовни събития
В селото няма редовни събития. Църквата се отваря за курбани. Из селото и по билата над него са пръснати оброчни кръстове, около които са построени заслони. Всеки кръст е кръстен на някой светец и съотвено на деня от годината, когато се чества паметта на дадения светец, хората от селото изнасяли курбан в негова чест.
Други
-
Малка колиба в махала Падината
-
Къща в селото
-
Маршрутка за Лесковдол
-
Селото от махала Радова ливада
-
Изоставена къща - махала Могилата
Външни препратки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ http://wikimapia.org/#lat=42.9799744&lon=23.4320354&z=14&l=11&m=b Лесковдол с всичките си махали
- ↑ http://www.fallingrain.com/world/BU/58/Leskov_Dol.html Ежеседмична прогноза за % валежи и облачна покривка за Лесковдол
- ↑ http://bov.bg/2010.htm
- ↑ http://www2.moew.government.bg/recent_doc/legislation/natural_prot/bg/directives/92-43-EIO-BG.pdf
- ↑ http://www.nmnhs.com/butterfly_areas_bg/area_bg.php?q=10_iskar_g
- ↑ http://www.svoge.bg/wp-content/uploads/2012/08/Plan.pdf Информация относно картиране на зоните от Натура 2000 на територията на община Своге
- ↑ http://www3.moew.government.bg/files/file/Nature/Natura%202000/Registers/SCI_all.pdf Карта на защитените зони в България по Натура 2000
- ↑ http://natura2000bg.org/natura/UserFiles/File/pdf_files/BG0001042_Iskarski%20prolom%20Rjana_A3_BG.pdf Карта на защитената зона "Искърски пролом - Ржана"
- ↑ История на селата около манастир "Седемте престола"
- ↑ http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=/Fullt/extpages/SNM_23_1893_1894/SNM_23_1893_1894_P*.pdf&from=6&to=102&index=/Fullt/extpages/SNM_23_1893_1894/SNM_23_1893_1894_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8
- ↑ http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57572&ezik=bul&e=99981
- ↑ http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=/Fullt/extpages/SNM_23_1881_1885/SNM_23_1881_1885_P*.pdf&from=1&to=126&index=&cont=/Fullt/extpages/SNM_23_1881_1885/SNM_23_1881_1885_content.pdf&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8
- ↑ http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57572&ezik=bul&e=8093
- ↑ http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=/Fullt/extpages/SNM_23_1992_1992/SNM_23_1992_1992_P*.pdf&from=1&to=432&index=&cont=/Fullt/extpages/SNM_23_1992_1992/SNM_23_1992_1992_content.pdf&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8 Класификатор на населените места в България, издание от 1992 г.
- ↑ http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=8&s=1&date=11.10.1987&e=1&s1=4&c1=1&a1=3&c=2
- ↑ http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?f=10&ezik=bul
- ↑ http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%BB#.D0.9C.D0.B5.D1.81.D1.82.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82_.D0.A1.D0.B5.D0.BB.D0.BE
- ↑ http://www.grao.bg/tna/naselenie_21-06-2011.html Население на Лесковдол към 21.06.2011 година
- ↑ http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20002473&ezik=bul&e=20011938 Заповед за затваряне на кметството в селото
- ↑ http://svoge.eu/viewpage.php?page_id=9 Разписание на автобусите за Лесковдол
- ↑ http://www.kroraina.com/knigi/giliev/bov/bov_1_2.htm
|