Лесковдол: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 45: Ред 45:


===Име===
===Име===
Мнозина смятат, че [[име]]то на Лесковдол идва от [[Леска|лешниковите]] дървета, които растат в изобили в [[Долина|дол]]а на [[река]] Селска и в околните гори. Според местни хора обаче, днешното име е производно на оригиналното ''Лисков дол'', което се корени в геолого-географска особеност, характерна само за този регион от [[Стара планина]] - т. нар. лиска. Този седиментен камък е типичен за селото и рязко го отличава от останалата част от Балкана.
Мнозина смятат, че [[име]]то на Лесковдол идва от [[Леска|лешниковите]] дървета, които растат в изобилие в [[Долина|дол]]а на [[река]] Селска и в околните гори. Според местни хора обаче, днешното име е производно на оригиналното ''Лисков дол'', което се корени в геолого-географска особеност, характерна само за този регион от [[Стара планина]] - т. нар. лиска. Този седиментен камък е типичен за селото и рязко го отличава от останалата част от Балкана.


Има три варианта на изписване: ''Лесков дол'', ''Лесковдол'' или ''Лесков Дол'', като последният е използван при [[Грамотност|изписването]] на името на селото в старите статистически [[документ]]и от преброяванията.<ref>http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=/Fullt/extpages/SNM_23_1893_1894/SNM_23_1893_1894_P*.pdf&from=6&to=102&index=/Fullt/extpages/SNM_23_1893_1894/SNM_23_1893_1894_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8</ref> Слетият вариант е приет в официалните документи. <ref>http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57572&ezik=bul&e=99981</ref>
Има три варианта на изписване: ''Лесков дол'', ''Лесковдол'' или ''Лесков Дол'', като последният е използван при [[Грамотност|изписването]] на името на селото в старите статистически [[документ]]и от преброяванията.<ref>http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=/Fullt/extpages/SNM_23_1893_1894/SNM_23_1893_1894_P*.pdf&from=6&to=102&index=/Fullt/extpages/SNM_23_1893_1894/SNM_23_1893_1894_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8</ref> Слетият вариант е приет в официалните документи. <ref>http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57572&ezik=bul&e=99981</ref>

Версия от 06:54, 12 май 2014

Лесковдол
Лесковдол погледнат от вр. Високата чукла
Лесковдол погледнат от вр. Високата чукла
Общи данни
Население114 души[1] (15 март 2024 г.)
4,37 души/km²
Землище26,21 km²
Надм. височина900 m
Пощ. код2268
Тел. код-
МПС кодСО
ЕКАТТЕ43390
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Своге
Емил Иванов
(Движение „Напред, България“; 2015)
Лесковдол в Общомедия

Лесковдол е село в Западна България. Намира се в Община Своге, Софийска област.

География

Лесковдол се намира в Голема планина, част от Западна Стара планина. Разположено е между 700 и 1300 метра надморска височина и е съставено от десетки махали пръснати по планинските склонове.[2] Най-високо разположената махала е Ливада,като разстоянието от последната къща в нея до връх Издремец е около 4-5 километра.

Почви

Почвите са предимно кафяви горски.

Хидрография и климат

Землището на селото е прорязано от десетки, главно пресъхнали планински потоци, които образуват малки долове. Главните реки са Рединска и Селска.

Борова гора в селото

В река Рединска се вливат всички потоци. Самата Рединска води началото си от склоновете над махала Размерица, а завършва в река Искър. Местните често я наричат Лесковска, тъй като през по-голямата си част Рединска тече през територията на Лесковдол. Другата главна река - Селска - започва от склоновете между махалите Ливада и Падината. Преминава покрай училището и църквата, а малко преди кметството се влива в река Рединска. Нарича се Селска, тъй като протича през местността Село. Територията на Лесковдол е богата на подпочвени води.

Климатът е умереноконтинентален. В по-ниските части често се образуват мъгли. Снежната покривка често се задържа до средата на март. Зимата е студена със средни януарски температури около −2°C градуса. Пролетта е по-често прохладна и слънчева с малко превалявания,за разлика от есенния период,когато валежите са интензивни, а температурите рязко намаляват.[3] Лятото е задушно и често сухо. Средните юлски температури на въздуха са 20°C, а максималните понякога достигат около и над 30 градуса, поради местоположението на селото в малка долина.

Флора

Рединска река

Горите съставляват голяма част от територията на селото. Преди ливадите и пасищата са доминирали, но с намаляване на населението вече е нямало кой да се грижи за пасищата и горите са се разпространили бързо. От иглолистните видове доминират борът, смърчът и елата, а от широколистните бук, бреза, орех, дъб, габър и овошки - ябълкови, сливови, черешови, джанкови и по-рядко прасковени, вишневи и крушови дръвчета. Често срещани са и малиновите, къпиновите и шипковите храсти, както и дивата ягода. Боровинки растат по голите била над селото.

Залесявания

От 1939 до 1952 година е имало организирано залесяване в Свогенската община. Залесяването обхваща и Лесковдол. Засадени са най-вече иглолистни фиданки - бор, смърч и ела, а от широколистните преобладавали акация, орех, липа, бреза, ясен, бук.[4]

Животновъдство

Животните, типични за Стара планина, се срещат и тук. Местните отглеждат и много домашни животни като прасета, магарета, крави, говеда, кози, овце. В отделни части на селото е развито и пчеларството.

Натура 2000

Северната, северозападната и североизточната части от землището на селото са защитена зона, по критерия за местообитанията[5], на Натура 2000.[6] [7] [8] Тази защитена зона обхваща и части от някои махали, като например Размерица, Ливада, Кокелени бабки и други.[9]

История

Според някои легенди селото е основано по време или след строежа на манастир Седемте престола, от преселници от Бесарабия.[10] Като цяло няма официално пазена информация за произхода или основаването на селото.

Име

Мнозина смятат, че името на Лесковдол идва от лешниковите дървета, които растат в изобилие в дола на река Селска и в околните гори. Според местни хора обаче, днешното име е производно на оригиналното Лисков дол, което се корени в геолого-географска особеност, характерна само за този регион от Стара планина - т. нар. лиска. Този седиментен камък е типичен за селото и рязко го отличава от останалата част от Балкана.

Има три варианта на изписване: Лесков дол, Лесковдол или Лесков Дол, като последният е използван при изписването на името на селото в старите статистически документи от преброяванията.[11] Слетият вариант е приет в официалните документи. [12]

При преброяванията след Освобождението всички населени места, чието име е било съставено от две части, са били изписвани с тире помежду им.[13] При преброяванията след идването на комунизма тирето отпада и в повечето случаи се приема слято изписване.[14][15]

Местност Село

Като първоначално място на заселване се посочва местността Село, която се намира в дола между махалите Ливада, Черногор и Селището. С времето хората се разселват от там и заселват/основават останалите махали на селото. Местното гробище бива изоставено, като днес там все още могат да бъдат видени надгробни плочи. В местността има и курбан на Св. Св. Кирил и Методий.

Население

Махала Падината
Изглед към селото

Постоянното население е около 110 души по данни от февруари 2012 и е разпределено в безброй малки махали.

Махали

  • Горна локва
  • Долна локва
  • Добролево бърдо
  • Кокелени бабки
  • Радова ливада
  • Селището
  • Котлене
  • Черногор
  • Драганов ток
  • Ключ
  • Баба Гуна
  • Равна ливада
  • Свинове
  • Попов кладенец
  • Ладомерица
  • Равнището
  • Падината
  • Дабето
  • Старца
  • Размерица
  • Ливада
  • Бальова сеч
  • Могилата

По-голяма част от жителите е съсредоточена в махалите Размерица, Попов кладенец, Добролево бърдо и Кокелени бабки. До къщите в повечето махали се стига по черни пътища, а някои дори са достижими само пеша. Средната гъстота на населението е 4,1 души/км²

Местности

Освен на махали, Лесковдол се дели и на местности, в които попадат отделни къщи от селото, и земите към тях. Местностите не са отделни махали, а се числят като част от най-близката махала, до която се намират. Някои от местностите са Лопатица, Село, Арто, Осичено бърдо, Червената вода и други.

Статистика за населението

Лесковдол
година 1881 1893 1900 1905 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
население 387 475 515 548 644 623 706 822 783 790 523 324 204 204 173 114
Източници: Национален статистически институт[16]

Преброяване от 2001 година

По данни от преброяването през 2001 година в селото има 747 сгради, като 619 от тях са вили, постройки за временно обитаване или селскостопански постройки, а 128 са местни къщи, като 102 са обитаеми, а останалите 26 са изоставени. 173-мата жители на селото са били разпределени в 47 семейства и 102 домакинства.

Инфраструктура

Асфалтовият път отклоняващ се от главното шосе за Мездра свършва в махала Кокелени бабки. Всички останали пътища в Лесковдол са или черни, или коларски. В селото няма канализация. Има обаче ток и водоснабдяване. Водата в Лесковдол се доставя по тръби от карстови местности над селото. Често обаче, през летните месеци водата не достига до всички части на селото. В махала Попов кладенец има ретранслатор и клетка на мобилните оператори. Няма телефонна мрежа. Пенсиите и пощата се доставят до кметството.

Магазинът

До кметството се намира смесен магазин, който работи във вторник, в четвъртък и в събота. В махала Попов кладенец има затворен магазин и бивш пункт за изкупуване на мляко.

Преброяване на сградния фонд

Лесковдол
година 1893 1900 1905 1910 1920 1926 1934
постройки 80 91 97 96 95 107 139
Източници: Национален статистически институт[17]

Религия

В селото има една единствена църква, която е кръстена на Свети Илия. На една от стените на църквата е поставена паметна плоча, посветена на 20-те жертви от войните между 1912-1918 години. Самата църква е построена в периода между двете световни войни, като преди това на мястото ѝ е имало малък параклис. До 70-те години има местни свещеници. Църквата не е изографисана и няма икони. Голяма част от инвентара е разграбен през годините, а самата църква отдавна не се поддържа. Намира се в местността Арто, част от махала Селището.

Селото има четири гробища, три от които функциониращи. Едното се намира до църквата, в махала Селището, а другото е на метри от кметството, на 6-ия километър от асфалтовия път от Своге. В двора му е изградена малка сграда, приемаща хората след погребение. Третото функциониращо гробище се намира в махала Дабето. В двора му също има подобна сграда, а също така и малко клепало. Изоставеното гробище е в местността Село [18], на 10 минути пеша от махала Селището.

Образование

ОУ "Христо Ботев"

В Лесковдол е имало две училища, от които до днес е запазено само едно. Старото училище е било начално и се е намирало на брега на река Рединска, в близост до днешното кметство, но през Втората световна война е разрушено. През 50-те години на 20-и век вече съществуваща сграда в махала Селището, служила дотогава за кметство, била преустроена в училище. Този път то било основно, носещо името "Христо Ботев". Намира се в местността Арто, част от махала Селището, недалеч от църквата. Днес то не функционира, тъй като сградата е опасна, а и жителите под 18-годишна възраст в селото са под десет.[19]

Администрация

Селото започва след спирка "Лозето", като къщите преди това са в землището на село Редина. Кметството се намира на главния път за селото, приблизително на 5-ия километър. В лятото на 1999-а година кметството в селото официално затваря заради намаляващия брой жители.[20] Оттогава насам селото се обслужва от кмета на Своге. Все пак Лесковдол има свой кметски наместник.

Административна принадлежност в миналото

При преброяването през 1881 година Лесковдол е отбелязан към тогавашната община Лакатник. При следващите преброявания, тези от 1893 до 1926, селото е числено към община Редина. През 30-те години на 20 век Лесковдол преминава към община Своге.

Култура

Преди години в селото е имало малка група самодейци, които са изпълнявали народни песни и танци на празници в Своге. Кметството е служило като читалище, където групата е репетирала. За тях има няколко статии в свогенски вестници.

Транспорт

Всеки делничен ден до Своге към селото пътуват по две маршрутки - една сутрин и една следобед. Изключение прави четвъртък, когато има три автобусчета - по едно сутрин,преди обяд и следобед. В събота и неделя маршрутките са сутрин и в късния следобед.[21] Маршрутките се движат само до края на асфалтовия път.

Най-близката гара е в Своге.

Забележителности

Църквата "Свети Илия"

От Лесковдол има удобна пътека към манастираСедемте престола“ - пътеката започва от последната спирка на маршрутката Своге - Лесковдол, през махала Кокелени бабки, местността „Червена вода“, вдясно от подножието на връх Издремец (1492 м). Излиза на хребета на Стара планина (по туристическия маршрут Ком - Емине) и се спуска през стара букова гора право пред портите на манастира. От Кокелени бабки до манастира е около 4 часа пеша.

Като забележителност може да се считат и останките от стара крепост, намирала се над селото. Днес от нея са останали само ниски каменни стени и голям брой камъни разпръснати по билата над Лесковдол. Името ѝ е било Ветрилова воденица и според исторически източници е възстановена по времето на хан Крум заедно с други крепости в околността при похода му към Сердика.[22]

Връх Издремец и Лакатнишките скали също се намират недалеч от селото.

Редовни събития

В селото няма редовни събития. Църквата се отваря за курбани. Из селото и по билата над него са пръснати оброчни кръстове, около които са построени заслони. Всеки кръст е кръстен на някой светец и съотвено на деня от годината, когато се чества паметта на дадения светец, хората от селото изнасяли курбан в негова чест.

Други

Външни препратки

  1. www.grao.bg
  2. http://wikimapia.org/#lat=42.9799744&lon=23.4320354&z=14&l=11&m=b Лесковдол с всичките си махали
  3. http://www.fallingrain.com/world/BU/58/Leskov_Dol.html Ежеседмична прогноза за % валежи и облачна покривка за Лесковдол
  4. http://bov.bg/2010.htm
  5. http://www2.moew.government.bg/recent_doc/legislation/natural_prot/bg/directives/92-43-EIO-BG.pdf
  6. http://www.nmnhs.com/butterfly_areas_bg/area_bg.php?q=10_iskar_g
  7. http://www.svoge.bg/wp-content/uploads/2012/08/Plan.pdf Информация относно картиране на зоните от Натура 2000 на територията на община Своге
  8. http://www3.moew.government.bg/files/file/Nature/Natura%202000/Registers/SCI_all.pdf Карта на защитените зони в България по Натура 2000
  9. http://natura2000bg.org/natura/UserFiles/File/pdf_files/BG0001042_Iskarski%20prolom%20Rjana_A3_BG.pdf Карта на защитената зона "Искърски пролом - Ржана"
  10. История на селата около манастир "Седемте престола"
  11. http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=/Fullt/extpages/SNM_23_1893_1894/SNM_23_1893_1894_P*.pdf&from=6&to=102&index=/Fullt/extpages/SNM_23_1893_1894/SNM_23_1893_1894_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8
  12. http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57572&ezik=bul&e=99981
  13. http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=/Fullt/extpages/SNM_23_1881_1885/SNM_23_1881_1885_P*.pdf&from=1&to=126&index=&cont=/Fullt/extpages/SNM_23_1881_1885/SNM_23_1881_1885_content.pdf&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8
  14. http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=57572&ezik=bul&e=8093
  15. http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=/Fullt/extpages/SNM_23_1992_1992/SNM_23_1992_1992_P*.pdf&from=1&to=432&index=&cont=/Fullt/extpages/SNM_23_1992_1992/SNM_23_1992_1992_content.pdf&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8 Класификатор на населените места в България, издание от 1992 г.
  16. http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=8&s=1&date=11.10.1987&e=1&s1=4&c1=1&a1=3&c=2
  17. http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?f=10&ezik=bul
  18. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%BE%D0%BB#.D0.9C.D0.B5.D1.81.D1.82.D0.BD.D0.BE.D1.81.D1.82_.D0.A1.D0.B5.D0.BB.D0.BE
  19. http://www.grao.bg/tna/naselenie_21-06-2011.html Население на Лесковдол към 21.06.2011 година
  20. http://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20002473&ezik=bul&e=20011938 Заповед за затваряне на кметството в селото
  21. http://svoge.eu/viewpage.php?page_id=9 Разписание на автобусите за Лесковдол
  22. http://www.kroraina.com/knigi/giliev/bov/bov_1_2.htm