Юхан Банер: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
Постъпвайки в шведската армия през [[1615]], при обсадата на [[Псков]] от шведите той се проявява като изключително смел млад човек. На 25 години вече е с чин [[полковник]], проявявайки се удачно във войните с [[Русия]] и [[Полша]]. |
Постъпвайки в шведската армия през [[1615]], при обсадата на [[Псков]] от шведите той се проявява като изключително смел млад човек. На 25 години вече е с чин [[полковник]], проявявайки се удачно във войните с [[Русия]] и [[Полша]]. |
||
През [[1630]] Густав Адолф напада [[Германия]], и като един от най-близките помощници на краля, Банер участва в кампанията в северна Германия, а при [[Битката при |
През [[1630]] Густав Адолф напада [[Германия]], и като един от най-близките помощници на краля, Банер участва в кампанията в северна Германия, а при [[Битката при Брайтенфелд (1631)|битката при Брайтенфелд]] той за първи път командва десния фланг на шведската коница. Бранер участва и в превземането на [[Аугбург]] и [[Мюнхен]], изиграва забележителна роля в битките при [[Донауверт]] и на река [[Лех]]. |
||
В резултат на неудачно нападение на лагера на [[Албрехт фон Валенщайн]], Банер е ранен в ръката, но при отстъплението на краля към Лютцен приема командването над всички отряди, намиращи се в четирите области и с помощта на [[Густав Хорн]], принуждава генерал Алдрингер да напусне [[Бавария]]. След две години шведския фелдмаршал Банер с 16000 човека влиза в [[Бохемия]] и заедно със саксонската армия се насочва към [[Прага]]. Но пълното поражение на Бернард Веймарски в [[битката при Нердлинген (1634)]] спира неговото победно шествие. |
В резултат на неудачно нападение на лагера на [[Албрехт фон Валенщайн]], Банер е ранен в ръката, но при отстъплението на краля към Лютцен приема командването над всички отряди, намиращи се в четирите области и с помощта на [[Густав Хорн]], принуждава генерал Алдрингер да напусне [[Бавария]]. След две години шведския фелдмаршал Банер с 16000 човека влиза в [[Бохемия]] и заедно със саксонската армия се насочва към [[Прага]]. Но пълното поражение на Бернард Веймарски в [[битката при Нердлинген (1634)]] спира неговото победно шествие. |
||
След тези събитя е заключен Пражският мир ([[1635]]), поставящ шведската армия в много опасно положение, обаче победата на обединените сили на |
След тези събитя е заключен Пражският мир ([[1635]]), поставящ шведската армия в много опасно положение, обаче победата на обединените сили на Банер, [[Карл Густав Врангел]] и [[Ленард Торстенсон]] в [[битката при Витшток]] ([[24 септември]] [[1636]]) възстановява влиянието на [[Швеция]] в централна [[Германия]]. Обаче даже трите обединени армии не могат да се противопоставят на по-сериозен противник, и през [[1637]] Банер не може да действа против врага. Спасявайки се от обсадения гарнизон в [[Торгау]], той отстъпва зад [[Одер]] в [[Шведска Померания]]. |
||
През [[1639]] той отново влиза в северна Германия, разбива саксонците в [[битката при Чемница]] и се закрепя в Бохемия. През зимата на [[1640]]-[[1641]] Банер се насочва на запад. Неговият последен успех е дръзкия прорив в средата на зимата за обединение с французите под командването на Гебриан и похода до [[Регенсбург]], където заседава райхстага. Само тръгналия по [[Дунав]] лед не позволява на Банер да овладее града, и той е принуден да отстъпи в [[Халберщат]]. Тук на [[10 май]] [[1641]] той умира, назначавайки за свой приемник Торстенсон. |
През [[1639]] той отново влиза в северна Германия, разбива саксонците в [[битката при Чемница]] и се закрепя в Бохемия. През зимата на [[1640]]-[[1641]] Банер се насочва на запад. Неговият последен успех е дръзкия прорив в средата на зимата за обединение с французите под командването на Гебриан и похода до [[Регенсбург]], където заседава райхстага. Само тръгналия по [[Дунав]] лед не позволява на Банер да овладее града, и той е принуден да отстъпи в [[Халберщат]]. Тук на [[10 май]] [[1641]] той умира, назначавайки за свой приемник [[Ленарт Торстенсон|Торстенсон]]. |
||
[[Категория:История на Швеция]] |
[[Категория:История на Швеция]] |
Версия от 13:26, 19 септември 2006
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид - оформление, препратки, категория, МЕП, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Йохан Банер (на шведски Johan Banér, 23 юни 1596 — 10 май 1641) — шведски пълководец по време на Тридесетгодишната война.
Йохан Банер е роден в Дюрсхолм. Неговият баща и чичо са били екзикутирани по заповед на краля Карл IX през 1600 г. в Линчепинг за подпомагане на крал Сигизмунд I Шведски. Макар и бащата на Густав Адолф да е екзикутирал бащата на Банер, Йохан и Густав от млади са били добри приятели, благодарение на това, че Густав Адолф възстановява рода на Банер скоро след коронацията си.
Постъпвайки в шведската армия през 1615, при обсадата на Псков от шведите той се проявява като изключително смел млад човек. На 25 години вече е с чин полковник, проявявайки се удачно във войните с Русия и Полша.
През 1630 Густав Адолф напада Германия, и като един от най-близките помощници на краля, Банер участва в кампанията в северна Германия, а при битката при Брайтенфелд той за първи път командва десния фланг на шведската коница. Бранер участва и в превземането на Аугбург и Мюнхен, изиграва забележителна роля в битките при Донауверт и на река Лех.
В резултат на неудачно нападение на лагера на Албрехт фон Валенщайн, Банер е ранен в ръката, но при отстъплението на краля към Лютцен приема командването над всички отряди, намиращи се в четирите области и с помощта на Густав Хорн, принуждава генерал Алдрингер да напусне Бавария. След две години шведския фелдмаршал Банер с 16000 човека влиза в Бохемия и заедно със саксонската армия се насочва към Прага. Но пълното поражение на Бернард Веймарски в битката при Нердлинген (1634) спира неговото победно шествие.
След тези събитя е заключен Пражският мир (1635), поставящ шведската армия в много опасно положение, обаче победата на обединените сили на Банер, Карл Густав Врангел и Ленард Торстенсон в битката при Витшток (24 септември 1636) възстановява влиянието на Швеция в централна Германия. Обаче даже трите обединени армии не могат да се противопоставят на по-сериозен противник, и през 1637 Банер не може да действа против врага. Спасявайки се от обсадения гарнизон в Торгау, той отстъпва зад Одер в Шведска Померания.
През 1639 той отново влиза в северна Германия, разбива саксонците в битката при Чемница и се закрепя в Бохемия. През зимата на 1640-1641 Банер се насочва на запад. Неговият последен успех е дръзкия прорив в средата на зимата за обединение с французите под командването на Гебриан и похода до Регенсбург, където заседава райхстага. Само тръгналия по Дунав лед не позволява на Банер да овладее града, и той е принуден да отстъпи в Халберщат. Тук на 10 май 1641 той умира, назначавайки за свой приемник Торстенсон.