Паспалово: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Селище в Регион Мармара с Шаблон:Селище инфо|Турция |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Селище |
{{Селище инфо|Турция |
||
| име |
| име = Паспалово |
||
| име- |
| име-местно = Armutveren |
||
| |
| вид = |
||
| |
| знаме = |
||
| герб = |
|||
| ⚫ | |||
| изглед = |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| гео-ширина = 41.9000 |
|||
| ⚫ | |||
| описание = {{PAGENAME}} на картата на Регион Мармара |
|||
| |
| регион = Мармара |
||
| вилает |
| вилает = [[Лозенград (вилает)|Лозенград]] |
||
| |
| околия = |
||
| площ = |
|||
| ⚫ | |||
| |
| височина = 331 |
||
| |
| население = 224 |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| |
| кмет = |
||
| |
| основаване = |
||
| пощенски-код = |
|||
| ⚫ | |||
| мпс-код = |
|||
| сайт = |
|||
}} |
}} |
||
'''Паспалово''' (също и '''Паспалево''' и '''Паспала'''; {{lang-tr|Armutveren}}, ''Армутверен'') е [[село]] в [[Административно деление на Турция|околия]] [[Малък Самоков (околия)|Малък Самоков]], [[вилает Лозенград]], [[Турция]]. |
'''Паспалово''' (също и '''Паспалево''' и '''Паспала'''; {{lang-tr|Armutveren}}, ''Армутверен'') е [[село]] в [[Административно деление на Турция|околия]] [[Малък Самоков (околия)|Малък Самоков]], [[вилает Лозенград]], [[Турция]]. |
||
Версия от 13:55, 20 май 2014
| Паспалово Armutveren | |
  Паспалово  Паспалово | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 331 m |
| Население | 224 души (2000) |
| Паспалово в Общомедия | |
Паспалово (също и Паспалево и Паспала; Шаблон:Lang-tr, Армутверен) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград, Турция.
География
Селото се намира в северните склонове на Странджа, в непосредствена близост до българо-турската граница, на левия бряг на Резовската река (Паспалдереси). От вилаетския център Лозенград (Къркларели) е отдалечено на 45 километра в североизточна посока, а от околийския Малък Самоков (Демиркьой) на 30 в северозападна.
История
В 19 век Паспалово е българско село в Малкотърновска кааза на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Паспалево (Paspalevo) е село в Бунархисарска каза със 100 домакинства и 485 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 84 екзархийски български семейства или 357 души.[2]
На 6 август 1903 г. в сражение при селото с османски потери е убит войводата Георги Кондолов. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Паспалово силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а населението е избягало[3]. От селото след Преображенското въстание се изселват много българи. От тук е и родът Панчалиеви, който се изселва във Варна. В Паспалово се е родил и Тодор Панчалиев, известен офицер, участник в Първата световна война, загинал 1916 г. край Черна вода.
По време на Балканската война 4 души от Паспалово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Българското население на Паспалово се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1997 година в селото има 209 жители, а в 2000 - 224. Те са наследници на българомохамедани от село Михалково, Девинско и още съхраняват своя език.[5]
Личности
- Родени в Паспалово
- Шаблон:BGR-флаг Велико Матов (? - 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 1 юли 1913 година[6]
- Шаблон:BGR-флаг Вълкан Киров (Вълчан, 1887 - 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен, починал от рани на 1 юли 1913 година[7]
- Шаблон:BGR-флаг Вълчо Тамахкяров (? - 1903), малкотърновски селски войвода на ВМОРО
- Шаблон:BGR-флаг Дядо Георги, деец на ВМОРО, четник[8]
- Шаблон:BGR-флаг Иван Тамахкяров (? - ?), четник на ВМОРО
- Шаблон:BGR-флаг Костадин Петров (Константин, 1877 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 13 кукушка дружина[9]
- Шаблон:BGR-флаг Желязко Николов (1857 - ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 серска дружина[10]
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 451.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.
- ↑ "Осман Нури Ефенди - Големият помак на българите", Тодор Балкански, ИК "Знак’94", Велико Търново, 1997
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 432.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 346.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 561.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 503.