Струмишки конгрес на ВМРО (1924): Разлика между версии
м Добавяне на Категория:История на Струмица using HotCat |
|||
Ред 32: | Ред 32: | ||
* Петричка околия |
* Петричка околия |
||
** [[Михо Попов]] |
** [[Михо Попов]] |
||
** [[Васил Попдимитров]] |
** [[Васил Попдимитров (Горна Рибница)|Васил Попдимитров]] |
||
** [[Илия Докторов]] |
** [[Илия Докторов]] |
||
** [[Димитър Биков|Димитър Г. Биков]] |
** [[Димитър Биков|Димитър Г. Биков]] |
Версия от 09:26, 23 май 2014
Струмишкият конгрес е конгрес на Струмишкия революционен окръг на Вътрешната македонска революционна организация, провел се от 5 до 7 юли 1924 година на територията на свободната Пиринска Македония, България. Конгресът е вторият от серията окръжни конгреси, предшестващи общия Шести конгрес на ВМРО в 1925 година.
Предистория
Възползвана от ангажираността на ВМРО в конфликта ѝ с правителството на Александър Цанков по повод Майския манифест, сръбската власт в 1924 година атакува позициите на организацията в селата и засилва дейността на контрачетите. На контрачетниците са осигурени редица придобивки, а на дезертиралите е обещана амнистия. Така контрачетническото движение настъпва дори и на българска територия и засяга селата Скрът, Ключ, Добри лаки, Цапарево, Горна Рибница. Ръководителите на ВМРО Тодор Александров и Александър Протогеров решават да стегнат редиците и да бъде свикан общ конгрес на организацията.
Делегати
|
|
|
|
|
|
|
|
За председател на конгреса е избран Димитър Биков, за подпредседател Огнянов, а за секретари - Никола Василев и Васил Ихчиев.[1]
Решения
Конгресът решава поради важността на Струмишка, Малешевска и Поройска околия в тях да се „засили организацията на контрашпионската мрежа от двете страни на сръбско-българската и гръцко-българската граница“ и „да се направи последен опит за обезвредяване на ренегатите, които стоят начело на сръбските войски при преследването на организационните работници“. Препоръчва се свикване на общ конгрес.
Конгресът прави следните избори:
|
|
Конгресът протича безконфликтно, не са предложени нови кандидатури за членове на Централния комитет и дори не се отправят атаки срещу преминалия на страната на болшевиките член Петър Чаулев.[2]
Бележки
|