Луи VIII: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12: Ред 12:
[[Файл:Louis8lelion.jpg|thumb|right|Луи VIII]]
[[Файл:Louis8lelion.jpg|thumb|right|Луи VIII]]
[[Файл:Coronation of Louis VIII and Blanche of Castile 1223.jpg|thumb|right|Коронацията на Луи VIII, 1223]]
[[Файл:Coronation of Louis VIII and Blanche of Castile 1223.jpg|thumb|right|Коронацията на Луи VIII, 1223]]
'''Луи VIII Лъвa''' (на [[френски език|френски]] ''Louis VIII le Lion'') е [[крал на Франция]] ([[1223]]-[[1226]]) от династията на [[Капетинги]]те. Той е син на крал [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]] и Изабела от Ено.
'''Луи VIII Лъвa''' (на [[френски език|френски]] ''Louis VIII le Lion'') е [[крал на Франция]] ([[1223]]-[[1226]]) от династията на [[Капетинги]]те. Той е син на крал [[Филип II (Франция)|Филип II Огюст]] и [[Изабела от Ено]].


Още като бъдещ наследник на престола, Луи се изявява като енергичен и талантлив пълководец. През [[1214]] г. нанася няколко поражения на [[Джон Безземни|крал Джон]], като го изтласква към [[Ла-Рошел]] и по този начин не му позволява да присъедини армията си към тази на германския император Ото IV. Благодарение на това, неговият баща Филип II разбива англичаните с впечатляваща победа при Бувин.
Още като бъдещ наследник на престола, Луи се изявява като енергичен и талантлив пълководец. През [[1214]] г. нанася няколко поражения на [[Джон Безземни|крал Джон]], като го изтласква към [[Ла-Рошел]] и по този начин не му позволява да присъедини армията си към тази на германския император Ото IV. Благодарение на това, неговият баща Филип II разбива англичаните с впечатляваща победа при Бувин.
Ред 21: Ред 21:
Те се обединяват около новия крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]].
Те се обединяват около новия крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]].
През [[1217]] г. поддръжниците на Луи претърпяват тежко поражение до [[Линкълн]]. През август английските кораби разбиват френския флот при устието на [[Темза]]. Луи разбира, че е невъзможно воденето на продължителна война, сключва примирие с Хенри III и се завръща във [[Франция]].
През [[1217]] г. поддръжниците на Луи претърпяват тежко поражение до [[Линкълн]]. През август английските кораби разбиват френския флот при устието на [[Темза]]. Луи разбира, че е невъзможно воденето на продължителна война, сключва примирие с Хенри III и се завръща във [[Франция]].

През [[1224]] г., вече като крал, Луи VIII възобновява военните действия срещу англичаните, стараейки се да отнеме земите между Лоара и Гарон. Той бързо завладява Ниор, Ла-Рошел, Сен-Жан д'Анжели и накрая овладява целия Поату.
През [[1224]] г., вече като крал, Луи VIII възобновява военните действия срещу англичаните, стараейки се да отнеме земите между Лоара и Гарон. Той бързо завладява Ниор, Ла-Рошел, Сен-Жан д'Анжели и накрая овладява целия Поату.


Войната още продължава, когато други събития отвличат вниманието на Луи VIII на юг. Там се възобновила албигойската война, но този път успехът бил на страната на еретиците и Тулузкия граф Раймонд.
Войната още продължава, когато други събития отвличат вниманието на Луи VIII на юг. Там се възобновила албигойската война, но този път успехът бил на страната на еретиците и Тулузкия граф Раймонд.
Основният противник на Раймонд — барон дьо Монфор още при царуването на [[Филип II (Франция)|Филип II]], предоставил доброволно ръководството на военните действия и владението на завзетите земи във френски ръце. [[Филип II (Франция)|Филип II]] се отнасял особено внимателно към тези дарове и се стремял да не влиза активно в конфликта. За разлика от него, Луи VIII се чувствал длъжен да защити вярата и да поведе войската си срещу еретиците.
Основният противник на Раймонд — барон дьо Монфор още при царуването на [[Филип II (Франция)|Филип II]], предоставил доброволно ръководството на военните действия и владението на завзетите земи във френски ръце. [[Филип II (Франция)|Филип II]] се отнасял особено внимателно към тези дарове и се стремял да не влиза активно в конфликта. За разлика от него, Луи VIII се чувствал длъжен да защити вярата и да поведе войската си срещу еретиците.
През януари [[1226]] г., той дава клетва пред папата и оглавява [[кръстоносен поход|кръстоносния поход]] срещу Раймонд. През лятото голяма френска армия се устремява на юг. Уплашените албигойци не организират сериозен отпор и достойна съпротива Луи среща единствено при [[Авиньон]]. След няколкомесечна обсада, градът се предава и кръстоносците се отправят към Рон. Вече тежко болен, кралят достига до [[Тулуза]], но се отказва да я обсажда.
През януари [[1226]] г., той дава клетва пред папата и оглавява [[кръстоносен поход|кръстоносния поход]] срещу Раймонд. През лятото голяма френска армия се устремява на юг. Уплашените албигойци не организират сериозен отпор. Достойна съпротива Луи VІІІ среща единствено при [[Авиньон]]. След няколкомесечна обсада, градът се предава и кръстоносците се отправят към Рон. Вече тежко болен, кралят достига до [[Тулуза]], но се отказва да я обсажда.


На обратния път умира от [[дизентерия]].
На обратния път умира от [[дизентерия]].
Ред 42: Ред 43:
** 11. Филип Дагобер (20.02.1222 — 1232)
** 11. Филип Дагобер (20.02.1222 — 1232)
** 12. Света [[Изабела Френска]], '''Изабела Благословена''' (фр. ''Bienheureuse Isabelle de France''; март 1223/1225 — 23 февруари 1270) , монахиня в Лоншан(фр. ''Longchamp'');основала францисканското абатство Лоншан (фр. ''Longchamp'') на территорията наи Булонската гора, на запад от Париж.
** 12. Света [[Изабела Френска]], '''Изабела Благословена''' (фр. ''Bienheureuse Isabelle de France''; март 1223/1225 — 23 февруари 1270) , монахиня в Лоншан(фр. ''Longchamp'');основала францисканското абатство Лоншан (фр. ''Longchamp'') на территорията наи Булонската гора, на запад от Париж.
** 13. [[Карл I Анжуйски]] (21.03.1226 — 7.01.1285), граф Анжу и Мен, чрез брака с Беатрис Прованска станал в 1246 граф Прованс. В 1266 година завоювал Сицилийското кралство. В резултат на Сицилийската вечерня(1282) губи Сицилия, оставайки само крал на Неапол.
** 13. [[Карл I Анжуйски]] (21.03.1226 — 7.01.1285), граф Анжу и Мен, чрез брака с[[ Беатрис Прованска ]]<nowiki/>станал в 1246 граф Прованс. В 1266 година завоювал Сицилийското кралство. В резултат на Сицилийската вечерня(1282) губи Сицилия, оставайки само крал на Неапол.


{{пост начало}}
{{пост начало}}

Версия от 14:36, 23 май 2014

Луи VIII
Louis VIII de France
крал на Франция
Louis-VIII.gif

Роден
Починал
ПогребанБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция

Религияхристиянство
Семейство
РодКапетинги
БащаФилип II
МайкаИзабела от Хенегау
СъпругаБланш Кастилска (23 май 1200 – 8 ноември 1226)
ДецаЛуи IX
Робер I Артоа
Карл I Анжуйски
Луи VIII в Общомедия
Луи VIII
Коронацията на Луи VIII, 1223

Луи VIII Лъвa (на френски Louis VIII le Lion) е крал на Франция (1223-1226) от династията на Капетингите. Той е син на крал Филип II Огюст и Изабела от Ено.

Още като бъдещ наследник на престола, Луи се изявява като енергичен и талантлив пълководец. През 1214 г. нанася няколко поражения на крал Джон, като го изтласква към Ла-Рошел и по този начин не му позволява да присъедини армията си към тази на германския император Ото IV. Благодарение на това, неговият баща Филип II разбива англичаните с впечатляваща победа при Бувин.

През следващата година, Луи сключва таен договор с английските барони, които са вътрешна опозиция на крал Джон. През май 1216 г. той предприема поход в Англия и разполага войската си на о.Тенет до устието на р.Темза. Оттам се насочва към Кент и завладява Кентърбъри и Рочестър. През юли, съпроводен от бурните овации на тълпата, влиза в Лондон. Той обещава на гражданите, че ще спазва старите закони и че ще възстанови отнетото им от крал Джон имущество.

Англичаните му се кълнят във вярност, а много от английските рицари, поради силната си ненавист към Джон, доброволно предават знамената си на французите. Фактът, че папа Инокентий III, който е на страната на крал Джон, отлъчва Луи от църквата, не предизвиква особено впечатление, още повече че мнозинството от английските епископи са на страната на Луи. Когато папа Инокентий умира, изглежда че френското господство на острова е осигурено. Луи обсажда Доувър, но през октомври крал Джон умира и отношението на английските барони към Луи се променя. Те се обединяват около новия крал Хенри III. През 1217 г. поддръжниците на Луи претърпяват тежко поражение до Линкълн. През август английските кораби разбиват френския флот при устието на Темза. Луи разбира, че е невъзможно воденето на продължителна война, сключва примирие с Хенри III и се завръща във Франция.

През 1224 г., вече като крал, Луи VIII възобновява военните действия срещу англичаните, стараейки се да отнеме земите между Лоара и Гарон. Той бързо завладява Ниор, Ла-Рошел, Сен-Жан д'Анжели и накрая овладява целия Поату.

Войната още продължава, когато други събития отвличат вниманието на Луи VIII на юг. Там се възобновила албигойската война, но този път успехът бил на страната на еретиците и Тулузкия граф Раймонд. Основният противник на Раймонд — барон дьо Монфор още при царуването на Филип II, предоставил доброволно ръководството на военните действия и владението на завзетите земи във френски ръце. Филип II се отнасял особено внимателно към тези дарове и се стремял да не влиза активно в конфликта. За разлика от него, Луи VIII се чувствал длъжен да защити вярата и да поведе войската си срещу еретиците. През януари 1226 г., той дава клетва пред папата и оглавява кръстоносния поход срещу Раймонд. През лятото голяма френска армия се устремява на юг. Уплашените албигойци не организират сериозен отпор. Достойна съпротива Луи VІІІ среща единствено при Авиньон. След няколкомесечна обсада, градът се предава и кръстоносците се отправят към Рон. Вече тежко болен, кралят достига до Тулуза, но се отказва да я обсажда.

На обратния път умира от дизентерия.

Брак и деца[редактиране | edit source]

От 23 май 1200 година женен за Бланш Кастилска. Имали 13 деца, из които оживяли седем:

  • 1. Бланш (1205—1206)
    • 2. Агнес (1207 — в млад.)
    • 3. Филип (9.09.1209 — юли 1218), женен от 1217 за Агнес, графиня де Донзи;
    • 4. и 5. Близнаци Алфонс и Йоан (род. и ум. 23.01.1213)
    • 6. Луи IX Свети (1214—1270), крал на Франция;
    • 7. Робер I (1216—1250), граф Артоа, загинал в VII Кръстоносен поход при Мансур. Основател на династията Артоа, прекъсната 1472 година;
    • 8. Филип (2.01.1218 — 1220)
    • 9. Жан Тристан (21.07.1219 — 1232), граф Анжу и Мен;
    • 10. Алфонс (11.11.1220 — 21.08.1271), граф Пуату и Оверн, по линия на съпругата си Жана Тулузка последен граф на Тулуза;
    • 11. Филип Дагобер (20.02.1222 — 1232)
    • 12. Света Изабела ФренскаИзабела Благословена (фр. Bienheureuse Isabelle de France; март 1223/1225 — 23 февруари 1270) , монахиня в Лоншан(фр. Longchamp);основала францисканското абатство Лоншан (фр. Longchamp) на территорията наи Булонската гора, на запад от Париж.
    • 13. Карл I Анжуйски (21.03.1226 — 7.01.1285), граф Анжу и Мен, чрез брака с Беатрис Прованска станал в 1246 граф Прованс. В 1266 година завоювал Сицилийското кралство. В резултат на Сицилийската вечерня(1282) губи Сицилия, оставайки само крал на Неапол.
Филип II Огюст крал на Франция (1223 – 1226) Луи IX