Сятища: Разлика между версии
| Ред 27: | Ред 27: | ||
=== В Османската империя === |
=== В Османската империя === |
||
[[Файл:Siatista, Kozani prefecture, Greece - City Hall - 01.jpg|ляво|мини|250п|Демархията (кметството) в Сятища.]] |
[[Файл:Siatista, Kozani prefecture, Greece - City Hall - 01.jpg|ляво|мини|250п|Демархията (кметството) в Сятища.]] |
||
Смята се, че Сятища е основан преди [[Сисани]] - в XVI век. В края на XVII век митрополит [[Зосим II]] мести тук седалището на епархията от Сисани.<ref>{{Снегаров-ИОА-2|247-248}}</ref> В 1677 година е построена църквата „[[Света Параскева (Сятища)|Света Параскева]]“, най-старият запазен християнски храм в града.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.windmillstravel.com/album.php?id=49&destination=31&destinationtype=prefect&page=2&page=1 | заглавие =Siatista Churches | достъп_дата = 25 май 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Windmills Travel & Tourism | език = | цитат = }}</ref><ref name="Ιερός Ναός">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/%CF%80%CE%BF%CE%B9%CE%BF%CE%B9%20%CE%B5%CE%AF%CE%BC%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%B5/ | заглавие = Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει; | достъп_дата = 25 май 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Σιάτιστα Siera FM | език = | цитат = }}</ref> В 1710 година е отворено гръцко училище.<ref>{{cite book |title= О цинцарима |last= Поповић |first= Јован |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher= Прометеj |location= Београд |isbn= 86-82363|pages= 42 |url= http://www.scribd.com/doc/79608310/Jovan-Popovic-%D0%9E-Cincarima |accessdate= 23 февруари 2013 г.}}</ref> Според [[Спиридон Гопчевич]] градчето първоначално е изцяло [[арумъни|арумънско]], но към 1889 година от 10 - 12 000 души едва четвърт разбират [[арумънски език|арумънски]], като всички използват гръцки език като домашен. Според [[Густав Вайганд]] Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пръшълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.<ref>{{cite book |title= О цинцарима |last= Поповић |first= Јован |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher= Прометеj |location= Београд |isbn= 86-82363|pages= 43 |url= http://www.scribd.com/doc/79608310/Jovan-Popovic-%D0%9E-Cincarima |accessdate= 23 февруари 2013 г.}}</ref> |
Смята се, че Сятища е основан преди [[Сисани]] - в XVI век. В края на XVII век митрополит [[Зосим II]] мести тук седалището на епархията от Сисани.<ref>{{Снегаров-ИОА-2|247-248}}</ref> В 1677 година в Герания е построена църквата „[[Света Параскева (Сятища)|Света Параскева]]“, най-старият запазен християнски храм в града.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.windmillstravel.com/album.php?id=49&destination=31&destinationtype=prefect&page=2&page=1 | заглавие =Siatista Churches | достъп_дата = 25 май 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Windmills Travel & Tourism | език = | цитат = }}</ref><ref name="Ιερός Ναός">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/%CF%80%CE%BF%CE%B9%CE%BF%CE%B9%20%CE%B5%CE%AF%CE%BC%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%B5/ | заглавие = Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει; | достъп_дата = 25 май 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Σιάτιστα Siera FM | език = | цитат = }}</ref> В 1710 година е отворено гръцко училище.<ref>{{cite book |title= О цинцарима |last= Поповић |first= Јован |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher= Прометеj |location= Београд |isbn= 86-82363|pages= 42 |url= http://www.scribd.com/doc/79608310/Jovan-Popovic-%D0%9E-Cincarima |accessdate= 23 февруари 2013 г.}}</ref> Според [[Спиридон Гопчевич]] градчето първоначално е изцяло [[арумъни|арумънско]], но към 1889 година от 10 - 12 000 души едва четвърт разбират [[арумънски език|арумънски]], като всички използват гръцки език като домашен. Според [[Густав Вайганд]] Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пръшълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.<ref>{{cite book |title= О цинцарима |last= Поповић |first= Јован |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher= Прометеj |location= Београд |isbn= 86-82363|pages= 43 |url= http://www.scribd.com/doc/79608310/Jovan-Popovic-%D0%9E-Cincarima |accessdate= 23 февруари 2013 г.}}</ref> |
||
В 1760 година е изградена църквата „[[Свети Георги (Сятища)|Свети Георги]]“ в източната част на града,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.windmillstravel.com/album.php?id=49&destination=31&destinationtype=prefect&page=1&page=2 | заглавие =Siatista Churches | достъп_дата = 25 май 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Windmills Travel & Tourism | език = | цитат = }}</ref> а в 1801 година голямата катедрална църква „[[Свети Димитър (Сятища)|Свети Димитър]]“, която изгаря в 1910 година и е възстановена след две години.<ref name="Ιερός Ναός">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/%CF%80%CE%BF%CE%B9%CE%BF%CE%B9%20%CE%B5%CE%AF%CE%BC%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%B5/ | заглавие = Ιερός Ναός | достъп_дата = 3 май 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Άγιος Δημήτριος Σιάτιστας | език = | цитат = }}</ref> |
В 1760 година е изградена църквата „[[Свети Георги (Сятища)|Свети Георги]]“ в източната част на града,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.windmillstravel.com/album.php?id=49&destination=31&destinationtype=prefect&page=1&page=2 | заглавие =Siatista Churches | достъп_дата = 25 май 2014 г| фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Windmills Travel & Tourism | език = | цитат = }}</ref> а в 1801 година голямата катедрална църква „[[Свети Димитър (Сятища)|Свети Димитър]]“ в Хора, която изгаря в 1910 година и е възстановена след две години.<ref name="Ιερός Ναός">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/%CF%80%CE%BF%CE%B9%CE%BF%CE%B9%20%CE%B5%CE%AF%CE%BC%CE%B1%CF%83%CF%84%CE%B5/ | заглавие = Ιερός Ναός | достъп_дата = 3 май 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Άγιος Δημήτριος Σιάτιστας | език = | цитат = }}</ref> |
||
В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.<ref>Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 23.</ref> |
В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.<ref>Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 23.</ref> |
||
Версия от 07:05, 25 май 2014
Ся̀тища (изписване до 1945 година Сѣтища, произнасяно в най-близкия български говор Сячишча, Шаблон:Lang-el, Сятиста) е град в Република Гърция, център на дем Горуша (Войо) в област Западна Македония. Градът има население от 5 642 души. Градът е и център на Сисанийската и Сятищката епархия на Гръцката православна църква.
География
Сятища е разположен в южните склонове на планината Синяк (Аскио) над прохода, отделящ планината от Червена гора (Вуринос) на юг. Градът има две махали - Хора и Герания.
История
В Османската империя
Смята се, че Сятища е основан преди Сисани - в XVI век. В края на XVII век митрополит Зосим II мести тук седалището на епархията от Сисани.[1] В 1677 година в Герания е построена църквата „Света Параскева“, най-старият запазен християнски храм в града.[2][3] В 1710 година е отворено гръцко училище.[4] Според Спиридон Гопчевич градчето първоначално е изцяло арумънско, но към 1889 година от 10 - 12 000 души едва четвърт разбират арумънски, като всички използват гръцки език като домашен. Според Густав Вайганд Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пръшълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.[5]
В 1760 година е изградена църквата „Свети Георги“ в източната част на града,[6] а в 1801 година голямата катедрална църква „Свети Димитър“ в Хора, която изгаря в 1910 година и е възстановена след две години.[3]
В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.[7]
В XIX Сятища е чисто гръцко градче в казата Населица в санджак Серфидже (Сервия) на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сятища (Schatista), Сисанийска епархия, живеят 7800 гърци.[8]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сятища:
| „ | Градчето се състои от две махали - Гарица и Хора... Има 1080 къщи и 1930 семейни двойки. Жителите търгуват с добитък и вино, но се срещат и занаятчии. Има две начални училища... и едно по-високо с библиотека от 4000 книги. Има 22 църкви, от които две катедрали и 13 свещеници.[9] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сачища (Шатиста) има 4800 жители гърци християни.[10]
По данни на секретаря на на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сачища (Satchichta) има 5250 гърци.[11]
Според гръцка статистика от 1904 година в Сятиста живеят 7000 гърци елинофони.[12] Към 1912 година в Сачища действа четата на капитан Трендафилос.[13]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сятища остава в Гърция.
Личности
В 18 век едни от най-известните личности, родени в Сятища са гръцкият революционер, водач на Орловото въстание в 1770 година Георгиос Папазолис, гръцкият учен Георгиос Русис, охридският архиепископ Зосим II, българският фармацевт, основател на първата аптека в Търново Марко Павлов, гръцкият революционер, сподвижник на Ригас Велестинлис Теохарис Турундзияс, гръцкият учен и историк Теодорос Манусис и други. Други известни сятищани са сръбският търговец и дарител хаджи Яня Костич, андартските капитани Лазарос Кутулас, Павлос Нерандзис и Трендафилос Самарас, гръцкият просветен деец Теодорос Нацинас, гръцките печатари братя Маркидис Пулиу, гръцкият политик Маркос Нацинас и други.
-
Женска носия от Сятища в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг. -
Евангелос Статис. -
Теодорос Нацинас. -
Георгиос Цирсиотис (Захардзис), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Сятища. -
Лазарос Кутулас и четник.
Литература
- Τεντοκάλης Θ., Χώρα-Γεράνεια, Θεσσαλονίκη 1994, 85-118 (Σιατιστινό γλωσσάρι)
- Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ., Τα Σιάτσνα: Το σιατιστινό γλωσσικό ιδίωμα: Συλλογή από λέξεις και φράσεις, Σιάτιστα: [χ.ε.] 1992 (Διαδίκτυο)
Външни препратки
Бележки
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 247-248.
- ↑ Siatista Churches // Windmills Travel & Tourism. Посетен на 25 май 2014 г.
- ↑ а б Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει; // Σιάτιστα Siera FM. Посетен на 25 май 2014 г. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг
<ref>; името „Ιερός Ναός“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание - ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86-82363. с. 42. Посетен на 23 февруари 2013 г.
- ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86-82363. с. 43. Посетен на 23 февруари 2013 г.
- ↑ Siatista Churches // Windmills Travel & Tourism. Посетен на 25 май 2014 г.
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 23.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 137-138.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 274.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 276-277.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
