Саксония: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 30: Ред 30:
Саксония заема площ от 18&nbsp;420 км² и има 4,149 млн. жители. Гъстотата на населението е 225 души/км².&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-14">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages=14 |accessdate=16 януари 2013}}</ref> Граничи (от изток по посока на часовниковата стрелка) с [[Полша]], [[Чехия]] и федералните провинции [[Бавария]], [[Тюрингия]], [[Саксония-Анхалт]] и [[Бранденбург (провинция)|Бранденбург]]. След [[1989]] населението на провинцията намалява като резултат на миграцията в бившата [[Федерална република Германия|Западна Германия]].
Саксония заема площ от 18&nbsp;420 км² и има 4,149 млн. жители. Гъстотата на населението е 225 души/км².&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-14">{{cite book |title=Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales |editor1-first=Susanne |editor1-last=Hagenkort-Rieger |year=2012 |publisher=Statistisches Bundesamt |location=Wiesbaden |isbn=978-3-8246-0990-1 |url= https://www.destatis.de/DE/Publikationen/StatistischesJahrbuch/StatistischesJahrbuch2012.pdf?__blob=publicationFile Statistisches Jahrbuch 2012 |pages=14 |accessdate=16 януари 2013}}</ref> Граничи (от изток по посока на часовниковата стрелка) с [[Полша]], [[Чехия]] и федералните провинции [[Бавария]], [[Тюрингия]], [[Саксония-Анхалт]] и [[Бранденбург (провинция)|Бранденбург]]. След [[1989]] населението на провинцията намалява като резултат на миграцията в бившата [[Федерална република Германия|Западна Германия]].


Главна артерия на Саксония е река [[Елба]], която преминава от югоизток на северозапад. Друга важна река, западно от Елба, е река [[Мулде]]. Река [[Ниса]] пък формира полската граница. Дяловете на Източна Саксония са южните части на историческия регион [[Лужица]] (''Lausitz'') и се наричат ''Горна Лужица''. В този регион живее малцинството [[Лужишки сърби]]. Лужица е двуезичен регион.
Главна артерия на Саксония е река [[Елба]], която преминава от югоизток на северозапад. Друга важна река, западно от Елба, е река [[Мулде]]. Река [[Ниса]] пък формира полската граница. Дяловете на Източна Саксония са южните части на историческия регион [[Лужица]] и се наричат [[Горна Лужица]]. В този регион живее малцинството [[лужишки сърби]]. Лужица е двуезичен регион.


Най-високата точка в провинцията е връх [[Фихтелберг]] (''Fichtelberg'') с височина 1215 метра.&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-14" />
Най-високата точка в провинцията е връх [[Фихтелберг]] (''Fichtelberg'') с височина 1215 метра.&nbsp;<ref name="StatJahrbuch2012-14" />

Версия от 23:25, 29 май 2014

Саксония
Freistaat Sachsen
Федерални провинции на Германия
Знаме
      
Герб
Разположение на Саксония в ГерманияРазположение на Саксония в Германия
Страна Германия
СтолицаДрезден
Площ18 416 km²
Население4 137 051 души (2011)
225 души/km²
ПремиерСтанислав Тилих
ПравителствоХДС/СДП
БВП (2010)94,99 млрд. евро
22 961 евро/човек
НТСЕDED
Официален сайтsachsen.de
Саксония в Общомедия

Свободна държава Саксония (на немски: Freistaat Sachsen; лужишки: Swobodny Stata Sakska) е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Намира се в източната част на страната и граничи с провинциите Бранденбург, Тюрингия, Бавария и Саксония-Анхалт. Също така с държавите Чехия и Полша.

Столица на Саксония е град Дрезден. Други по-големи градове са Лайпциг и Кемниц. Федералната провинция е образувана отново след Обединението на Германия през 1990 и заема приблизително земите на бившото Кралство Саксония (до 1918 година).

По време на ранното Средновековие, термина Саксония се е отнасял за региона, който е заемал земите на днешните германски провинции Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия. Саксонците мигрират там от земите на днешната провинция Шлезвиг-Холщайн между 250 и 500 година.

Саксония не може директно да се свързва с всички значения на етнонима саксонци. Саксонец не се отнася само за жител на Саксония, има и англо-саксонци и трансилвански саксонци.

География

Саксония заема площ от 18 420 км² и има 4,149 млн. жители. Гъстотата на населението е 225 души/км². [1] Граничи (от изток по посока на часовниковата стрелка) с Полша, Чехия и федералните провинции Бавария, Тюрингия, Саксония-Анхалт и Бранденбург. След 1989 населението на провинцията намалява като резултат на миграцията в бившата Западна Германия.

Главна артерия на Саксония е река Елба, която преминава от югоизток на северозапад. Друга важна река, западно от Елба, е река Мулде. Река Ниса пък формира полската граница. Дяловете на Източна Саксония са южните части на историческия регион Лужица и се наричат Горна Лужица. В този регион живее малцинството лужишки сърби. Лужица е двуезичен регион.

Най-високата точка в провинцията е връх Фихтелберг (Fichtelberg) с височина 1215 метра. [1]

Административно деление

Саксония е разделена на 3 региона: Кемниц, Дрезден и Лайпциг, които се делят на 21 окръга: Административна карта на Саксония

  1. Анаберг (ANA)
  2. Ауе-Шварценберг (ASZ)
  3. Бауцен (BZ)
  4. Кемницер Ланд (GC)
  5. Делич (DZ)
  6. Дьобелн (DL)
  7. Фрайберг (FG)
  8. Каменц (KM)
  1. Лайпцигер Ланд (L)
  2. Льобау-Цитау (ZI)
  3. Майсен (MEI)
  4. Митлерер Ерцгебиргскрайс (MEK)
  5. Митвайда (MW)
  6. Мулденталкрайс (MTL)
  7. Нидершлезишер Оберлаузицкрайс (NOL)
  1. Риза-Гросенхайн (RG)
  2. Саксонска Швейцария - Източен Ерцгебирге (PIR)
  3. Щолберг (STL)
  4. Торгау-Ошац (TO)
  5. Фотландкрайс (DW)
  6. Цвикауер Ланд (Z)

Има и 7 самостоятелни града:

  1. Кемниц (C)
  2. Дрезден (DD)
  3. Гьорлиц (GR)
  4. Хойерсверда (HY)
  5. Лайпциг (L)
  6. Плауен (PL)
  7. Цвикау (Z)

Външни препратки

Източници

  1. а б Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 16 януари 2013.

Шаблон:Link GA