Национален археологически институт с музей: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 79: | Ред 79: | ||
=== Археологическият институт с музей след 1948 г. === |
=== Археологическият институт с музей след 1948 г. === |
||
През [[1948]] г., в хода на реформирането на БАН по съветски модел, ''Археологическият музей'' и ''Българският археологически институт'' са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов - '''Археологически институт с музей (АИМ)''', подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ. |
През [[1948]] г., в хода на реформирането на [[БАН]] [[Съветизация|по съветски модел]], ''Археологическият музей'' и ''Българският археологически институт'' са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов - '''Археологически институт с музей (АИМ)''', подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ. |
||
С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към [[Комитет за изкуство и култура|Комитета за изкуство и култура]] - днешния [[Национален институт за паметниците на културата]], административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научно-изследователска дейност. <ref name="naim-30053" /> |
С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към [[Комитет за изкуство и култура|Комитета за изкуство и култура]] - днешния [[Национален институт за паметниците на културата]], административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научно-изследователска дейност. <ref name="naim-30053" /> |
Версия от 13:43, 30 май 2014
- Национален археологически музей пренасочва насам. За музея в Мадрид вижте Национален археологически музей (Испания).
Национален археологически институт с музей | |
Сградата на музея в София | |
Местоположение | София, България |
---|---|
Тематика | археология, история |
Основан | 1892 г. |
Обект на БТС | 68 |
Работно време | |
Лятно работно време | май – октомври 10.00 – 18.00 ч. (почивни дни: без почивен ден) |
Зимно работно време | ноември – април 10.00 – 17.00 ч. (почивни дни: понеделник) |
Допълнителна информация | |
Директор | доц. д-р Людмил Вагалински |
Адрес | ул. "Съборна" №2, София 1000 |
Телефон | Дир.: (02) 986 76 52 Тел. централа: (02) 988 24 06 Факс: (02) 988 24 05 |
Сайт | http://www.naim.bg |
Местоположение в София | |
Национален археологически институт с музей в Общомедия |
Археологическият институт с музей (АИМ) е български научноизследователски институт в София, част от структурата на Българската академия на науките (БАН). Той включва и Археологически музей — най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия (15 век).
Институтът се занимава с археологически изследвания на територията на България. Научният му състав включва 67 души (2012). [1]
През 2004 година в института се работи по 45 научни проекта, като 21 са финансирани от държавната субсидия на БАН, 18 - от чуждестранни източници, 3 - от Националния фонд за научни изследвания. [1]
Структура
Към 2012 година АИМ включва следните подразделения и лаборатория за анализи, консервация и реставрация: [2]
Научни звена
- Секция за праистория
- Секция за тракийска археология
- Секция за антична археология
- Секция за средновековна археология
- Секция за нумизматика и епиграфика
- Проблемна група за интердисциплинарни изследвания
- Филиал в Шумен
- Филиал във Велико Търново
- Археологически музей
- Отдел Експозиции
- Отдел Фондове
Специализирани звена
Част от специализираните звена са: [3]
- Редакционно-издателска група
- Научен архив
- Административни звена
История
Археологическият музей до 1948 г.
Археологическият музей е създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят се нарича Народен музей и включва 3 сбирки — Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на Буюк джамия в София, където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май 1905 г. лично от княз Фердинанд I и министъра на Просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей. [1]
През 1909 година музеят е преименуван на Народен археологически музей, като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела — Средновековен и Художествен. [4] През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм БНБ, за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.
Сградата на музея е частично засегната от британско-американските бомбардировки през зимата на 1944 г., когато изгаря част от библиотеката и музейната документация. [5] През 1948 г. Художественият отдел е отделен от музея и е създадена днешната Национална художествена галерия, [4] а друга част от колекцията от икони е прехвърлена в Криптата през 1960-те години.
Директори на Археологическия музей
- 1893-1910: Вацлав Добруски
- 1910-1920: Богдан Филов
- 1920-1928: Андрей Протич
- 1928-1929: Гаврил Кацаров
- 1929-1938: Рафаил Попов
- 1938-1944: Иван Велков
- 1944-1949: Никола Мавродинов
- 1949-1951: Димитър Димитров
Български археологически институт
Българският археологически институт е частен научноизследователски институт, основан през ноември 1920 г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на Българското археологическо дружество (основано 1901 г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р Богдан Филов, (бивш директор на Народния музей и професор по археология в СУ), а за членове на УС — проф. Гаврил Кацаров, проф. Йордан Иванов, д-р Рафаил Попов и проф. Васил Златарски. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. Анастас Иширков, Стоян Романски, Иван Шишманов, Георги Баласчев, проф. Стефан Бобчев, Александър Теодоров-Балан, Никола Мушмов, братята Херменгилд и Карел Шкорпил, Васил Аврамов, Иван Буров, проф. Янаки Моллов, и др. Законът за Българския археологически институт излиза на 16 юли 1921 г. (“Държавен вестник”, бр. 83), одобрен от Народното Събрание.
Институтът е финансиран ежегодно с държавна субсидия от Министерство на Просвещението, и от редица частни спонсори и новоучредени дарителски фондове. В началото на 20-те години, БАИ закупува за нуждите си една малка къща на ул. "Раковски" № 139, която е тържествено осветена в присъствието на видни учени и интелектуалци през 1926 г.
В следващите двадесетина години Институтът и неговите членове провеждат активна изследователска, проучвателска и издателска дейност. До 1942 г. БАИ публикува над 25 собствени издания, от които и 13 тома на "Известия"-та на института. Осъществени са връзки и книго-обмен със стотици научни институти, университети и библиотеки по Европа и света. Оформена и изградена е нарочна Библиотека на БАИ, с над 20,000 тома книги, като в нея са включени и личните библиотеки на повечето членове на УС.
Директори на Българския археологически институт
- 1920-1940: проф. Богдан Филов
- 1940-1947: проф. Гаврил Кацаров
- 1947-1949: акад. Кръстю Миятев
Археологическият институт с музей след 1948 г.
През 1948 г., в хода на реформирането на БАН по съветски модел, Археологическият музей и Българският археологически институт са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов - Археологически институт с музей (АИМ), подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ.
С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към Комитета за изкуство и култура - днешния Национален институт за паметниците на културата, административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научно-изследователска дейност. [4]
През 1974 година са създадени филиалите на Археологическия институт във Велико Търново и Шумен.
В момента музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300,000 броя монети.
Директори на Археологическия институт с музей
- 1949-1963: акад. Кръстю Миятев
- 1963-1970: акад. Димитър Димитров
- 1971-1978: проф. Дойно Дойнов
- 1978-1986: акад. Димитър Ангелов
- 1989-1992: проф. Велизар Велков
- 1992-1993: проф. Димитър Овчаров
- 1993-2003: проф. Йорданка Юрукова
- 2003-2007: проф. Васил Николов
- 2007-2008: проф. Рашо Рашев
- 2008-2010: доц. Маргарита Ваклинова
- 2010- : доц. Людмил Вагалински
Периодични издания
- Списание Археология (излиза от 1959)
- Археологически открития и разкопки /ежегодна книжка, от ~1974/
Поредици:
- Известия на Археологическия институт (излиза от 1921)
- Годишник на Археологическия музей (излиза от 1906)
- Разкопки и проучвания (излиза от 1948)
- Интердисциплинарни изследвания (излиза от 1979)
- Нумизматика, сфрагистика и епиграфика (излиза от 1970, под различни имена)
- Сборник Плиска-Преслав
- Сборник Преслав
- Проблеми на прабългарската история и култура
- Приноси към българската средновековна археология
- Царевград Търнов
- Studia praehistorica
Източници
- ↑ а б в За НАИМ-БАН — Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
- ↑ Научни звена и отдели — Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
- ↑ Обслужващи звена — Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
- ↑ а б в Музеят като институция и изследователски център — Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
- ↑ Сградата на Музея — Национален археологически институт с музей при БАН // naim.bg, официален уебсайт на Националния археологически институт с музей при БАН. Национален археологически институт с музей при БАН. Посетен на 29 декември 2012.
- С.Георгиева, В. Велков, Библиография на българската археология (1879-1966), С. 1974.
- Иван Венедиков, Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. Ч. I. С., 1993.
- Васил Николов /ред./, Национален Археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция, 18.05.1905 - 18.05.2005. София 2005.
Външни препратки
- Официален сайт
- Друг нов сайт - виртуално посещение на НАИМ, с видео
- Кратка история на Национален археологически музей от проф. д-р Васил Николов
- Справка за НАИМ в сайта на БАН
- Стари фотографии на Археологическия музей
- Основатели и първи членове на АИМ