Петко Венедиков: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 14: | Ред 14: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е през 1905 година в [[София]]. Баща му е видният български генерал и военен историк [[Йордан Венедиков]]. Брат е на археолога [[Иван Венедиков]]. Кръстник на Петко Венедиков е големият български политик [[Димитър Петков]], който е кум на родителите му. Именно Димитър Петков дава името Петко на бъдещия юрист, като това име още носят неговия баща и син - политика [[Петко Петков]]. По-късно малкият син на Димитър Петков - земеделеца [[Никола Петков]] ще стане негов кум и кръстни на децата му. Негов вуйчо пък е друг виден български политик и юрист - д-р [[Никола Генадиев]]. |
Роден е през 1905 година в [[София]]. Баща му е видният български генерал и военен историк [[Йордан Венедиков]]. Брат е на археолога [[Иван Венедиков]]. Кръстник на Петко Венедиков е големият български политик [[Димитър Петков]], който е кум на родителите му. Именно Димитър Петков дава името Петко на бъдещия юрист, като това име още носят неговия баща и син - политика [[Петко Петков]]. По-късно малкият син на Димитър Петков - земеделеца [[Никола Петков]] ще стане негов кум и кръстни на децата му. Негов вуйчо пък е друг виден български политик и юрист - д-р [[Никола Генадиев]]. |
||
Завършва [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]] през 1928 година, а от 1936 година е професор в [[университет]]а. Декан на Юридическия факултет в периода 1940-1941 г. и 1943-1944 г. [[Автор]] е на редица научни трудове в областта на правото, между които: |
Завършва [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]] през 1928 година, а от 1936 година е професор в [[университет]]а. Декан на Юридическия факултет в периода 1940-1941 г. и 1943-1944 г. [[Автор]] е на редица научни трудове в областта на правото, между които: |
||
* "Система на българското вещно право" |
* "Система на българското вещно право" |
||
* "Увод в правото" |
* "Увод в правото" |
Версия от 08:19, 3 юни 2014
Петко Венедиков | |
български юрист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Работил в | Софийски университет |
Семейство | |
Баща | Йордан Венедиков |
Братя/сестри | Иван Венедиков |
Деца | Ангел Венедиков |
Петко Венедиков е изтъкнат български юрист, професор по римско и гражданско право, известен с трудовете си по римско право, вещно право, облигационно право, семейно право, наследствено право, граждански процес.
Биография
Роден е през 1905 година в София. Баща му е видният български генерал и военен историк Йордан Венедиков. Брат е на археолога Иван Венедиков. Кръстник на Петко Венедиков е големият български политик Димитър Петков, който е кум на родителите му. Именно Димитър Петков дава името Петко на бъдещия юрист, като това име още носят неговия баща и син - политика Петко Петков. По-късно малкият син на Димитър Петков - земеделеца Никола Петков ще стане негов кум и кръстни на децата му. Негов вуйчо пък е друг виден български политик и юрист - д-р Никола Генадиев.
Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“ през 1928 година, а от 1936 година е професор в университета. Декан на Юридическия факултет в периода 1940-1941 г. и 1943-1944 г. Автор е на редица научни трудове в областта на правото, между които:
- "Система на българското вещно право"
- "Увод в правото"
- "Записки по римско право"
- "Ново вещно право" - редактирано и модернизирано издание от 1995г. на "Система на българското вещно право"
- "Съсобственост. Правни въпроси",
- "Ипотеки, залог, привилегии"
- "Запазената част в наследството"
- "Въпроси на съпружеската имуществена общност"
- "Договор за гледане и издръжка"
През 1949 г. му е отнето по болшевишки тертип от новата отечественофронтовска власт правото да преподава по политически причини, но проф. Венедиков продължава да работи на научното поприще. Работи и като адвокат от 1949 г. до 1959 г., като е пенсиониран от адвокатурата отново по политически причини.
Умира след т.нар. демократични промени в България през 1995 година.