Исак Абрабанел: Разлика между версии
кат. |
факт |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Първоначално е главен бирник на португалския крал [[Алфонсо V]]. След смъртта му, при неговия наследник [[Жоао II]] изпада в немилост и бяга при арагонския крал [[Фердинанд Арагонски|Фердинанд]] който е в [[лична уния]] и управлява и [[Кастилия]] заедно с [[Исабела Кастилска]]. От 1484 г. е министър на финансите на Фердинанд, но [[испанска инквизиция|испанската инквизиция]] е по следите му. Остава на този пост до [[изгонване на евреите от Испания|изгонването на евреите от Испания]], като активно съдейства това да не се случи, но е безсилен и обезоръжен с аргументи пред кралската двойка от първия [[велик инквизитор]] [[Томас де Торквемада]]. |
Първоначално е главен бирник на португалския крал [[Алфонсо V]]. След смъртта му, при неговия наследник [[Жоао II]] изпада в немилост и бяга при арагонския крал [[Фердинанд Арагонски|Фердинанд]] който е в [[лична уния]] и управлява и [[Кастилия]] заедно с [[Исабела Кастилска]]. От 1484 г. е министър на финансите на Фердинанд, но [[испанска инквизиция|испанската инквизиция]] е по следите му. Остава на този пост до [[изгонване на евреите от Испания|изгонването на евреите от Испания]], като активно съдейства това да не се случи, {{факт|но е безсилен и обезоръжен с аргументи пред кралската двойка от първия [[велик инквизитор]] [[Томас де Торквемада]]|2014|6|3}}. |
||
Напускайки Испания се установява в Неапол, но след превземането на града от френския крал [[Шарл VIII]] в 1495 г., заедно с детронирания крал [[Алфонсо II]], бяга в [[Месина]]. След смъртта на Алфонсо през същата година Абрабанел се установява за постоянно на остров [[Корфу]], а в 1496 г. - в малкия град [[Монополи]] провинция [[Апулия]], където в тиха изолация се посвещава на работа по създаването на своите многобройни трудове. |
Напускайки Испания се установява в Неапол, но след превземането на града от френския крал [[Шарл VIII]] в 1495 г., заедно с детронирания крал [[Алфонсо II]], бяга в [[Месина]]. След смъртта на Алфонсо през същата година Абрабанел се установява за постоянно на остров [[Корфу]], а в 1496 г. - в малкия град [[Монополи]] провинция [[Апулия]], където в тиха изолация се посвещава на работа по създаването на своите многобройни трудове. |
||
Версия от 13:18, 3 юни 2014
| Исак бен Йехуда Абрабанел רבי יצחק בן יהודה אברבנאל | |
| сефарадски водач | |
| Isaac Abrabanel.jpg | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Падуа, Италия |
| Религия | юдаизъм |
| Исак бен Йехуда Абрабанел в Общомедия | |
Дон Исак бен Йехуда Абрабанел, срещан в превод от иврит и като Абраванел (Шаблон:Lang-he) е един от двамата водачи на сефарадската общност на Пиренейския полуостров заедно с Абрахам Сеньор[1] който се опитва да спаси от експулсиране еврейската иберийска общност. Абрабанел е иберийски държавен деятел и своеобразен екзиларх на Иберия.
Значима фигура в историята на сефарадите и юдаизма.
Биография
Първоначално е главен бирник на португалския крал Алфонсо V. След смъртта му, при неговия наследник Жоао II изпада в немилост и бяга при арагонския крал Фердинанд който е в лична уния и управлява и Кастилия заедно с Исабела Кастилска. От 1484 г. е министър на финансите на Фердинанд, но испанската инквизиция е по следите му. Остава на този пост до изгонването на евреите от Испания, като активно съдейства това да не се случи, но е безсилен и обезоръжен с аргументи пред кралската двойка от първия велик инквизитор Томас де Торквемада[източник? (Поискан преди 3614 дни)].
Напускайки Испания се установява в Неапол, но след превземането на града от френския крал Шарл VIII в 1495 г., заедно с детронирания крал Алфонсо II, бяга в Месина. След смъртта на Алфонсо през същата година Абрабанел се установява за постоянно на остров Корфу, а в 1496 г. - в малкия град Монополи провинция Апулия, където в тиха изолация се посвещава на работа по създаването на своите многобройни трудове.
През 1503 г. е призован от Венецианската република да разреши като арбитър спор между Венеция и Португалия. Абрабанел умира във Венецианското гето през 1508 г.
Абрабанел пише на еврейски език многобройните си книги на теологична тематика и с философско съдържание, включително и с коментари на всичките книги от Стария Завет, Мишна, трактатът Авот, философската книга на Маймонид «Море-Невухим» ("Ръководство за недоумение"). Много от коментарите и писанията на Абрабанел са преведени на латински.
Абрабанел има трима сина, Йехуда, Йосиф и Самуил. От тях, най-известен е Йехуда, наричан от италианците заради медицинската си професия Леон Медиго Хебрео. От съчиненията му с най-голяма популярност се ползвала книгата Dialoghi di amore, написана в духа на философията на Платон. Тя е издадена в Рим през 1535 г. и преведена на няколко езика.
Източници
| Времеви показател на Исак Абрабанел в историята на юдаизма |
|---|
