Маслина Грънчарова: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м Добавяне на Категория:Български учители using HotCat |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
[[Категория:Хора от дем Костур]] |
[[Категория:Хора от дем Костур]] |
||
[[Категория:Починали в Криводол]] |
[[Категория:Починали в Криводол]] |
||
[[Категория:Български учители]] |
Версия от 10:35, 5 юни 2014
Маслина Грънчарова | |
българска революционерка | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
Маслина Грънчарова-Иванова е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Маслина Грънчарова е родена през 1874 година в костурското село Загоричани, тогава в Османската империя. Завършва българската девическа гимназия в Солун и започва да преподава в Димотика, където през 1895 година се присъединява към ВМОРО. След това учителства в Суровичево и Зелениче и изпълнява куриерски дейности за организацията. Заедно с учителката Елена Минасова извезва знамето на четата от Дъмбени, а сама извезва това на загориченската чета. През 1901 година се среща с Гоце Делчев в Загоричани. Арестувана е от турската власт и е заточена в Корча заедно с Манол Розов, Лазар Поптрайков и Павел Христов. След като излиза от затвора става секретар на Централната комисия и член на Костурския окръжен комитет на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година и влиза в превзетото село Невеска. През август 1903 година е повторно арестувана, но след това е амнистирана. След Балканската война емигрира в България, където умира през 1958 година.[1] Оставя кратки спомени за революционното движение, където пише:
„ | От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме - да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...[2] | “ |
Бележки
- ↑ Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 401.
- ↑ Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.