Шарл V: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 39: Ред 39:


== Мир в Бретини (1360) ==
== Мир в Бретини (1360) ==
Следваща грижа на Шарл станало прекратяването на войната и освобождение на баща му. Умело затягайки преговорите и сборът от пари за откупа, дофинът съумял реално да обезсили катастрофалните за териториалната цялост на Франция, Първи и Втори Лондонски договори за мир (от януари 1358 година и от март 1359 година), подписани от пленения Жан II. Разяреният Едуард III лично възглавил поредното нахлуване във Франция, завършило за англичаните като позорен провал: генерално сражение французите така и не дали. Деморализираната английска армия била способна само на грабежи и насилие. На 8 май 1360 година дофинът Шарл и Едуард Черния принц съгласували в Бретини условията на «вечния мир».
Следваща грижа на Шарл става прекратяването на войната и освобождение на баща му. Умело затягайки преговорите и намалявайки сборът от сумата за откупа, дофинът съумява реално да обезсили катастрофалните за териториалната цялост на Франция, Първи и Втори Лондонски договори за мир (от януари 1358 година и от март 1359 година), подписани от пленения Жан II. Разяреният Едуард III лично възглавява поредното нахлуване във Франция, завършило за англичаните като позорен провал: генерално сражение французите така и не дават. Деморализираната английска армия е способна само на грабежи и насилие. На 8 май 1360 година дофинът Шарл и Едуард Черния принц съгласуват в Бретини условията на «вечния мир».


След подписаният мир Жан II бил освободен, до пълното изплащане на откупа в пленничеството го заменили други заложници. Пълномощията на Шарл се прекратили, и той се оттеглил в сянка, но не за дълго.
След подписаният мир, Жан II е освободен, до пълното изплащане на откупа в пленничеството го заместват други заложници. Пълномощията на Шарл се прекратяват, и той се оттегля на заден план, но не за дълго.
== Успехи през първите години на управление (1364—1368) ==
== Успехи през първите години на управление (1364—1368) ==
През лятото на 1363 година избягал от плен[[ Луи I Анжуйски]], един от френските заложници, които следвало да пребивават в Кале до изплащане на пълния размер на откупа за Жан II. Жан II Добрия се счел за обезчестен от постъпката на сина си и през януари 1364 година се върнал в Лондон доброволно. Отпътуването на Жан II отново направило дофина Шарл, регент. Скоропостижната смърт на Жан II в Лондон на 8 април 1364 година превърнала регентът в крал Шарл V Френски.
През лятото на 1363 година бяга от плен[[ Луи I Анжуйски]], един от френските заложници, които следва да пребивават в Кале до изплащане на пълния размер на откупа за Жан II. Жан II Добрия се счита за безчестие постъпката на сина си и през януари 1364 година се връща в Лондон доброволно. Отпътуването на Жан II отново прави дофина Шарл, регент. Скоропостижната смърт на Жан II в Лондон на 8 април 1364 година превръща регента, в крал Шарл V Френски.


Първите години на управлението на крал Шарл V Мъдри били посветени на решаването на няколко тактически въпроси, пречещи на стабилизацията на Франция. На краля се отдало да реши четири основни от тях: 1.Да сломи Шарл Злия; 2.Да получи васална клетва от херцога на Бретон;3. Да отстрани от страната вилнеещите войници-наемници; 4.Да уреди изгоден за Франция брак на своя по-малък брат Филип II Смелия.
Първите години на управлението на крал Шарл V Мъдри са посветени на решаването на няколко тактически въпроси, пречещи на стабилизацията на Франция. На краля се отдава да реши четири основни от тях: 1.Да сломи Шарл Злия; 2.Да получи васална клетва от херцога на Бретон;3. Да отстрани от страната вилнеещите войници-наемници; 4.Да уреди изгоден за Франция брак на своя по-малък брат Филип II Смелия.
== Възобновяване на Стогодишната война (1368—1374) ==
== Възобновяване на Стогодишната война (1368—1374) ==
Първите години на своето царстване Шарл V строго съблюдавал условията на мира в Бретини. Към 1368 година предаването на англичаните на отстъпените им по договор земи практически завършило. Повече от половината от откупа за Жан II бил внесен, поради което Едуард III освободил всички принцове — заложници. Взаимните отричания по мирния договор между бившите противници, така и не станало. От това се възползвал Шарл V.
Първите години на своето царстване Шарл V строго съблюдава условията на мира в Бретини. Към 1368 година предаването на англичаните на отстъпените им по договор земи практически завършва. Повече от половината от откупа за Жан II е внесен, поради което Едуард III освобождава всички принцове — заложници. Взаимните отричания по мирния договор между бившите противници, така и не стават. От това се възползва Шарл V.


Управляващият Велика Аквитания, Едуард Черният принц за да покрива разходите на своята амбициозна външна политика и разплащане със своите наемници въвел в началото на 1368 година данък върху дима. Местните Щати покорно се съгласили с това, но против се изказали двама крупни васали — д’Арманьяк и д’Альбре, които забранили да се взема данък от техните земи. Не стигайки до разбирателство с Едуард, двамата пристигнали през юни 1368 година в Париж и подали жалба срещу Черния принц до Шарл V в качеството му на върховен суверен на Аквитания. Съгласно мира в Бретини, Аквитания излизала от състава на Франция, но, доколкото обмяната на отричанията така и не се състояла, Шарл V приел жалбата и я предал в парламента. На 3 декември 1368 година Шарл V официално обявил, че в съответствие със закона той не може да откаже правосъдие на своите поданици, така през януари 1369 година парламентът извикал Черния принц пред съда в Париж, и в май 1369 година парламентът задочно осъдил Едуард, а на 30 ноември 1369 година Шарл V обявил конфискация на владенията на принца. Стогодишната война се възобновила.
Управляващият Велика Аквитания, Едуард Черният принц за да покрива разходите на своята амбициозна външна политика и разплащане със своите наемници въвежда в началото на 1368 година данък върху дима. Местните Щати покорно се съгласяват с това, но против се изказват двама крупни васали — д’Арманьяк и д’Альбре, които забраняват да се взема данък от техните земи. Не стигайки до разбирателство с Едуард, двамата пристигат през юни 1368 година в Париж и подават жалба срещу Черния принц до Шарл V, в качеството му на върховен суверен на Аквитания. Съгласно мира в Бретини, Аквитания излиза от състава на Франция, но, доколкото обмяната на отричанията така и не се състоява, Шарл V приема жалбата и я предава в парламента. На 3 декември 1368 година Шарл V официално обявява, че в съответствие със закона той не може да откаже правосъдие на своите поданици, така през януари 1369 година парламентът кани Черния принц пред съда в Париж. В май 1369 година парламентът задочно осъдил Едуард, а на 30 ноември 1369 година Шарл V обявява конфискация на владенията на принца. Стогодишната война се възобновява.
[[Файл:Jean Fouquet - Remise de l'épée de connetable à Bertrand Duguesclin - Enluminure (XVe siècle).jpg|thumb|upright=1.3|2 октомври 1369 : Шарл V и конетабъл Бертран дьо Геклен <br /> миниатюри на Жан Фуке <br /> ''[[Национална библиотека на Франция]]'']]
[[Файл:Jean Fouquet - Remise de l'épée de connetable à Bertrand Duguesclin - Enluminure (XVe siècle).jpg|thumb|upright=1.3|2 октомври 1369 : Шарл V и конетабъл Бертран дьо Геклен <br /> миниатюри на Жан Фуке <br /> ''[[Национална библиотека на Франция]]'']]
Шарл V убедил Бертран дьо Геклен да се придържа към непривична за рицарството тактика. Дю Геклен не встъпвал в големи сражения, нападал само малки отряди на противника и чрез своите маневри принуждавал англичаните да отстъпват. Всички грабителски набези на англичаните завършвали безрезултатно.
Шарл V убеждава Бертран дьо Геклен да се придържа към непривична за рицарството тактика. Дю Геклен не встъпва в големи сражения, напада само малки отряди на противника и чрез своите маневри принуждава англичаните да отстъпват. Всички грабителски набези на англичаните завършват безрезултатно.


В това време Луи I Анжуйски, кралски наместник в Лангедок, действал къде с подкупи, а къде играейки с патриотизма на местните жители, стъпка по стъпка освобождавал от англичаните териториите на Велика Аквитания. За пет години война (1369—1374) от английските владения на югозапад останали само Бордо и Байон с прилежащите към тях области. Велика Аквитания, създадена съгласно условията на мира в Бретини, престанала да съществува.В януари 1374 година Бертран дьо Геклен и [[Джон Гонт]], трети син на Едуард III, от името на своите крале подписали примирие в Перигьо, закрепващо успехите на французите.
В това време Луи I Анжуйски, кралски наместник в Лангедок, действа къде с подкупи, а къде играейки с патриотизма на местните жители, стъпка по стъпка освобождава от англичаните териториите на Велика Аквитания. За пет години война (1369—1374) от английските владения на югозапад остават само Бордо и Байон, с прилежащите към тях области. Велика Аквитания, създадена съгласно условията на мира в Бретини, престанава да съществува. В януари 1374 година Бертран дьо Геклен и [[Джон Гонт]], трети син на Едуард III, от името на своите крале подписва примирие в Перигьо, закрепващо успехите на французите.


== Последни години (1374—1380) ==
== Последни години (1374—1380) ==
През 1378 година бил разкрит инспириран заговор от Шарл Злия с цел убийство на Шарл V. Кралят заповядал веднага на конетабъла Бертран Дю Геклен да заеме от името на краля на Франция принадлежащото на Шарл Злия графство Еврьо и Котантен. Шарл V побеждава войските на краля на [[Навара]] [[Шарл Злия]].
През 1378 година е разкрит инспириран заговор от Шарл Злия с цел убийство на Шарл V. Кралят заповядва веднага на конетабъла Бертран Дю Геклен да заеме от името на краля на Франция принадлежащото на Шарл Злия графство Еврьо и Котантен. Шарл V побеждава войските на краля на [[Навара]] [[Шарл Злия]].


Въпреки влиянието на съюзника си [[Филип дьо Мезиер]], кралят отказва да участва в кръстоносен поход.
Въпреки влиянието на съюзника си [[Филип дьо Мезиер]], кралят отказва да участва в кръстоносен поход.


Най големият неуспех на Шарл V бил напускането на Авиньон от папите.
Най- големият неуспех на Шарл V е напускането на Авиньон от папата.


Шарл V оставил за свой наследник най-големия си син Шарл VI. Доколкото наследникът бил малолетен, Шарл V в завещанието се определил порядък за управлението на страната в преходния регентски период. След смъртта на краля неговото завещание било нарушено.
Шарл V оставя за свой наследник най-големия си син Шарл VI. Доколкото наследникът е малолетен, Шарл V в завещанието определя порядък за управление на страната в преходния регентски период. След смъртта на краля неговото завещание е нарушено.


== Покровител на изкуствата ==
== Покровител на изкуствата ==

Версия от 15:24, 8 юни 2014

Шарл V
Charles V de France
крал на Франция

Роден
Починал
ПогребанБазилика „Сен Дени“, Сен Дени, Франция

Религияхристиянство
Семейство
РодВалоа
БащаЖан II
МайкаБона Люксембургска (1315 – 1349)
Братя/сестриИзабела дьо Валоа (1348 – 1372)
Жан Френска
Мария Френска
Филип II
Жан дьо Бери
Луи I Валоа-Анжуйски
СъпругаЖана дьо Бурбон (1338 – 1378) (8 април 1350 – 6 февруари 1378)
ДецаШарл VI
Луи I Орлеански
Катерина дьо Валоа
Други родниниКарл IV (вуйчо)
Шарл V в Общомедия

Шарл V Мъдри (фр. Charles V le Sage; 21 януари 1338 г.замъка Венсен, Ил дьо Франс - 16 септември 1380 г.) е крал на Франция от 1364 до 1380 г.‎ Най-големия син на краля на Франция Жан II Добрия и неговата първа жена Бона Люксембургска. От 1356—1360 години и в началото на 1364 година (във времето на пребиваването на Жан II, в английски плен) — регент на Франция. Неговото царуване се характеризира с края на първия етап на Стогодишната война: Шарл V успява практически напълно да върне териториите, загубени от неговите предшественици, и да възстанови властта над държавата.

Детство

Шарл V е възпитаван при двора заедно с другите деца на неговата възраст. След това остава близък с хората, от неговото обкръжение в този ранен период от живота му. Сред тях е неговият чичо Филип Орлеански, тримата му братя Луи, Жан и Филип, а също и Луи Бурбон, Едуард и Робер де Бар, Жодфроа де Брабант, Луи д’Еврьо (братът на Шарл Злия), Жан и Карл д’Артоа, Шарл д’Алансон и Филип Руврски. Наставник на бъдещия крал вероятно е Силвестър де ла Сервел, който обучава младежа по латински и граматика.

Първи дофин

Граф Хумберт (Юмбер) II се разорява и остава без наследници след смъртта на единствения си син. Той решава да продаде земите на графство Дофине, които тогава са в състава на Свещената Римска империя. Тъй като нито папата, нито императорът откликват на неговото предложение, той сключва сделка с френския крал Филип VI. Съгласно договора, тези земи следвало да бъдат предадени на сина на бъдещия крал Жан ІІ Добрия. Така Шарл, най-големият син на Жан ІІ, става първият дофин във френската история. Едва навършил 11 години, Шарл усеща тежестта на властта на плещите си. Шарл приема клетва от своите нови васали.

Сватба

На 8 април 1350 година дофинът се жени за Жана де Бурбон, внучка на Шарл Валоа, който му се пада прадядо. За това се наложило предварително да получи от папата разрешение за брак с роднина. Възможно е именно това близко родство да е станало причина за психическото заболяване на сина му Шарл VI и да е отслабило здравето на другите деца на Шарл и Жана. Бракът е сключен по-късно, отколкото се предвиждало, поради смъртта на майка му Бона Люксембургска и баба му Жана Бургундска, умрели по време на епидемията от чума през 1349 г. (тогава Шарл заминава за Дофине). Самият дофин изкарва тежка болест между август и декември 1349 г. Заради бушуващата във Франция епидемия хората се страхуват от големи събирания на хора, поради което сватбата на дофина преминава доста скромно.

Регентство (1356—1360). Вътрешни смутове и тяхното преодоляване

След пленяването на Жан II Добрия при Поатие (19 септември 1356), избягалият от бойното поле дофин Шарл неочаквано за самия него следвало да поеме управлението на френската монархия — с титла главен наместник на кралството. Положението било критично: кралят Жан бил в плен; англичаните окупирали значителна част от страната; управляващият елит се раздирал от конфликти.

Необходима мярка става свикването през октомври 1356 година на Генерални щати в Лангедойл. Сред депутатите на Щатите преобладават представители на градовете от Северна Франция (оглавявани от парижкия прево Етиен Марсел) и симпатизанти на Карл Злия, заключен в затвора от Жан II Добрия. Условието за предоставяне на исканата от Шарл допълнителна парична помощ, Щатите желаят освобождаване на Шарл Злия и административни реформи. В частност, предлага се създаване на Съвет при дофина за контрол над финансовата дейност над правителството. Съветът следвало да е избираем от Щатите и да се състои от 4 прелати, 12 рицари и 12 граждани. Нуждаейки се от пари и нямайки възможност да встъпи в конфликт с Щатите, Шарл V се опитва да бави нещата във времето: Той отпътува за Мец за среща с император Карл IV. След неговото завръщане, обаче новата сесия на Щатите принуждава Шарл V да издаде на 3 март 1357 година Великия реформаторски указ. Съгласно указа, назначаването и смяната на чиновниците за напред, следва да става от Комисия на Щатите; в Кралския съвет са включени 6 представители на Щатите; разходите на дофина и екстрените разходи се контролират от Щатите; Самите Щати следва да се свикват периодично. Опитът на Шарл през лятото на 1357 година да отмени указа се проваля от Етиен Марсел.

Завръщането на Шарл V в Париж 2 aвг. 1358

През ноември 1357 година от затвора бяга Шарл Злия. През февруари 1358 година Щатите заставят дофина Шарл да се помири със своя опасен съперник. Метежниците, подстрекавани от Етиен Марсел, нахлуват в двореца на дофина и пребиват неговите приближени (двама маршали са убити пред очите на Шарл).

Шарл решително се справя с Щатите постепенно: На 14 март 1358 година приел титлата регент; На 25 март 1358 година избягал от Париж. В противовес на метежните Парижки щати в Компиен са свикани лоялни на регента Генерални щати.

През лятото на 1358 година цяла централна Франция е разтресена от стихийното селско въстание Жакерия. Етиен Марсел се опитал да използува това въстание за свои цели, но не пресметва нещата добре: Пред лицето на общата опасност феодалите неочаквано се сплотяват. Армията под командването на Карл Злия разбива «селяните-жаки». Дофинът-регент, умело разпалва конфликтите между парижките метежници и Щатите, и се добива до целта си: На 31 юли Етиен Марсел е убит от гражданите, а Шарл Злия напуска Париж.

На 3 август дофинът Шарл се завръща в Париж като морален победител. Най-активните участници във въстанието са екзекутирани, като непосредствено след това на 10 август, Шарл обявява всеобща амнистия.

Вътрешните смутове приключват, Великият указ е отменен, младият регент съумява да преодолее небивала криза на централната власт.

Шарл V и Жана Бурбонска

Мир в Бретини (1360)

Следваща грижа на Шарл става прекратяването на войната и освобождение на баща му. Умело затягайки преговорите и намалявайки сборът от сумата за откупа, дофинът съумява реално да обезсили катастрофалните за териториалната цялост на Франция, Първи и Втори Лондонски договори за мир (от януари 1358 година и от март 1359 година), подписани от пленения Жан II. Разяреният Едуард III лично възглавява поредното нахлуване във Франция, завършило за англичаните като позорен провал: генерално сражение французите така и не дават. Деморализираната английска армия е способна само на грабежи и насилие. На 8 май 1360 година дофинът Шарл и Едуард Черния принц съгласуват в Бретини условията на «вечния мир».

След подписаният мир, Жан II е освободен, до пълното изплащане на откупа в пленничеството го заместват други заложници. Пълномощията на Шарл се прекратяват, и той се оттегля на заден план, но не за дълго.

Успехи през първите години на управление (1364—1368)

През лятото на 1363 година бяга от плен Луи I Анжуйски, един от френските заложници, които следва да пребивават в Кале до изплащане на пълния размер на откупа за Жан II. Жан II Добрия се счита за безчестие постъпката на сина си и през януари 1364 година се връща в Лондон доброволно. Отпътуването на Жан II отново прави дофина Шарл, регент. Скоропостижната смърт на Жан II в Лондон на 8 април 1364 година превръща регента, в крал Шарл V Френски.

Първите години на управлението на крал Шарл V Мъдри са посветени на решаването на няколко тактически въпроси, пречещи на стабилизацията на Франция. На краля се отдава да реши четири основни от тях: 1.Да сломи Шарл Злия; 2.Да получи васална клетва от херцога на Бретон;3. Да отстрани от страната вилнеещите войници-наемници; 4.Да уреди изгоден за Франция брак на своя по-малък брат Филип II Смелия.

Възобновяване на Стогодишната война (1368—1374)

Първите години на своето царстване Шарл V строго съблюдава условията на мира в Бретини. Към 1368 година предаването на англичаните на отстъпените им по договор земи практически завършва. Повече от половината от откупа за Жан II е внесен, поради което Едуард III освобождава всички принцове — заложници. Взаимните отричания по мирния договор между бившите противници, така и не стават. От това се възползва Шарл V.

Управляващият Велика Аквитания, Едуард Черният принц за да покрива разходите на своята амбициозна външна политика и разплащане със своите наемници въвежда в началото на 1368 година данък върху дима. Местните Щати покорно се съгласяват с това, но против се изказват двама крупни васали — д’Арманьяк и д’Альбре, които забраняват да се взема данък от техните земи. Не стигайки до разбирателство с Едуард, двамата пристигат през юни 1368 година в Париж и подават жалба срещу Черния принц до Шарл V, в качеството му на върховен суверен на Аквитания. Съгласно мира в Бретини, Аквитания излиза от състава на Франция, но, доколкото обмяната на отричанията така и не се състоява, Шарл V приема жалбата и я предава в парламента. На 3 декември 1368 година Шарл V официално обявява, че в съответствие със закона той не може да откаже правосъдие на своите поданици, така през януари 1369 година парламентът кани Черния принц пред съда в Париж. В май 1369 година парламентът задочно осъдил Едуард, а на 30 ноември 1369 година Шарл V обявява конфискация на владенията на принца. Стогодишната война се възобновява.

2 октомври 1369 : Шарл V и конетабъл Бертран дьо Геклен
миниатюри на Жан Фуке
Национална библиотека на Франция

Шарл V убеждава Бертран дьо Геклен да се придържа към непривична за рицарството тактика. Дю Геклен не встъпва в големи сражения, напада само малки отряди на противника и чрез своите маневри принуждава англичаните да отстъпват. Всички грабителски набези на англичаните завършват безрезултатно.

В това време Луи I Анжуйски, кралски наместник в Лангедок, действа къде с подкупи, а къде играейки с патриотизма на местните жители, стъпка по стъпка освобождава от англичаните териториите на Велика Аквитания. За пет години война (1369—1374) от английските владения на югозапад остават само Бордо и Байон, с прилежащите към тях области. Велика Аквитания, създадена съгласно условията на мира в Бретини, престанава да съществува. В януари 1374 година Бертран дьо Геклен и Джон Гонт, трети син на Едуард III, от името на своите крале подписва примирие в Перигьо, закрепващо успехите на французите.

Последни години (1374—1380)

През 1378 година е разкрит инспириран заговор от Шарл Злия с цел убийство на Шарл V. Кралят заповядва веднага на конетабъла Бертран Дю Геклен да заеме от името на краля на Франция принадлежащото на Шарл Злия графство Еврьо и Котантен. Шарл V побеждава войските на краля на Навара Шарл Злия.

Въпреки влиянието на съюзника си Филип дьо Мезиер, кралят отказва да участва в кръстоносен поход.

Най- големият неуспех на Шарл V е напускането на Авиньон от папата.

Шарл V оставя за свой наследник най-големия си син Шарл VI. Доколкото наследникът е малолетен, Шарл V в завещанието определя порядък за управление на страната в преходния регентски период. След смъртта на краля неговото завещание е нарушено.

Покровител на изкуствата

Покровител на изкуствата, Шарл V възстановява и подобрява Лувъра и през 1367 година. Създава първата кралска библиотека във Франция.

Поддържа около себе си кръг от интелектуалци като Никола Оресме, Филип дьо Мезиер, Раул дьо Пресли.

Шарл V умира на 16 септември 1380 г. в замъка Боте на Марн и е погребан в Сен Дени.

Семейство и деца:

Женен за: (от 8 април 1350) Жана де Бурбон (3 февруари 1337 — 6 февруари 1378), дъщеря на Пиер I, херцог Бурбон, и Изабела Валоа. Тя била братовчедка на Шарл V. От техните 10 деца до зряла възраст доживяли само двама сина:

  1. Жана (1357—1360);
  2. Жан (1359—1364);
  3. Бона (1360—1360);
  4. Жана (1366—1366);
  5. Жан (7 юни 1366 — 21 декември 1366);
  6. Шарл VI Безумния (3 декември 1368 — 21 октомври 1422), крал на Франция;
  7. Мария (1370—1377);
  8. Луи Орлеански (13 март 1372 — 23 ноември 1407), първи херцог Орлеански, основател на Орлеанския клон на дома Валоа. Неговият внук станал крал на Франция:Луи XII като син на Шарл Орлеански; а неговия правнук Франсоа ,като внук на Жан ІІІ Добрия, граф Ангулемски станал крал на Франция като Франсоа І;
  9. Изабела (1373—1378);
  10. Катрин (1378—1388).

Източници:

  • Christine de Pisan, Livre des faits et bonnes mœurs du sage roy Charles V
  • Delisle, Léopold, Recherches sur la librairie de Charles V, roi de France, 1337-1380, H. Cahmpion, Paris.
  • Philippe de Mézières, Songe du Vieil Pèlerin
  • Autrand, Françoise, Charles V le Sage, Fayard, Paris, 1994.
  • Cazelles, Raymond, Société politique, noblesse et couronne sous Jean le Bon et Charles V, Librairie Droz, Switzerland.
  • Delachenal, Roland, Charles V, Picard, Paris, 1909.
  • Henneman, John Bell, Olivier de Clisson and Political Society in France Under Charles V and Charles VI, University of Pennsylvania Press, Philadelphia, 1996.
  • Henneman, John Bell, Royal taxation in Fourteenth Century France, The Development of War Financing 1322-1356, Princeton University Press, Princeton, 1971.
  • Quillet, Jeannine, Charles V, Le Roi lettré, Librairie académique Perrin, Paris, 2002.
  • Tuchman, Barbara, A Distant Mirror: The Calamitous 14th Century, Ballantine Books, New York, 1978.
Жан II крал на Франция (1364 – 1380) Шарл VI

Шаблон:Link FA

Шаблон:Link FA