Петър и Боян: Разлика между версии
м източник |
махам твърдения без източник |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
Така след 976 г. североизточна България заедно с отвъддунавските области е освободена от Петър и Боян и е под скиптъра на цар [[Самуил]].<br /> |
Така след 976 г. североизточна България заедно с отвъддунавските области е освободена от Петър и Боян и е под скиптъра на цар [[Самуил]].<br /> |
||
"Записките на Готския топарх" от 1003г. описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното Причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]], който след като споделя, ''“че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”'' също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302. </ref> |
"Записките на Готския топарх" от 1003г. описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното Причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]], който след като споделя, ''“че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях”'' също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302. </ref> |
||
{{източник|Дали този Боян да е князът [[Боян Магесник]], Баян или Боян Мага, известен и с християнското си име ''Венеамин'', сина на Цар [[Симеон Велики]] от втория му брак с [[Мариам (Симеон I)|Мария Сурсувул (Мариам Сурсопал)]], не може със сигурност да се установи, но това е малко възможно защото чичото на царете [[Борис II ]] и [[Роман (цар)|Роман]] е роден още към 910 г.|2014|05|11}} |
|||
==Източници== |
==Източници== |
Версия от 13:20, 9 юни 2014
Петър и Боян са български боляри от края на Х век в североизточните български земи засвидетелствани в Annales seu cronicae incliti Regni Poloniae на Ян Длугош където той пише за успехите им над Византия: "Двама български военачалници — Петър и Боян, започнали война срещу гърците и като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонстантиновата държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена".
След тежкият удар върху българската държава нанесен от руският княз Светослав в 971 г. византийците временно овладяват Преслав, но само 5 години по-късно началото на 976 г., когато умира византийският император Йоан Цимисхий. Възползвайки се от сътресенията във Византия, предизвикани от бунта на управителя на Месопотамия - Варда Склир, против младия ощи император Василий ІІ, българите започват настъпление в балканските провинции на империята.
След кончината на Цимисхий, населението на североизточна България се вдига на въстание и отхвърля византийската власт.[1][2] Бунтът е воден от местни аристократи Петър и Боян [3][4], които са връзката на комитопулите с останалите български земи.[5] В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на комитопулите братята Мойсей, Давид, Арон и Самуил, които тогава съвместно управляват България.
Така след 976 г. североизточна България заедно с отвъддунавските области е освободена от Петър и Боян и е под скиптъра на цар Самуил.
"Записките на Готския топарх" от 1003г. описание на събития от византийският началник на областта Готия в Северното Причерноморие, между Крим и днешна Одеса, който след като споделя, “че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях” също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България, макар Петър и Боян да не са изрично споменати.[6]
Източници
- ↑ Божилов И., Гюзелев В., История на средновековна България VII-XIV в., Анубис, София, 1999, с.314-315
- ↑ В. Златарски, История на българската държава през следните векове, т. I, ч. 2, с. 611-613
- ↑ П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121—144.
- ↑ Божидар ДИМИТРОВ, При Самуил България стига до Адриатика, Стандарт 5 Април 2004
- ↑ Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550
- ↑ Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. — София: Българската Академия на науките, 1964. — Т. V. — С. 296—302.