Кулакия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 81: Ред 81:
{{Дем Делта}}
{{Дем Делта}}
{{Портал Македония}}
{{Портал Македония}}
[[Категория:Градове в Гърция]]
[[Категория:Кулакия| ]]
[[Категория:Дем Делта]]

Версия от 05:00, 10 юни 2014

Шаблон:Селище в РГ инфо

Кулакия или Халастра (Шаблон:Lang-el, Халастра, по-старо Κουλακιά, Кулакя и рядко Κωλακία, Колакия) е град в Република Гърция, част от дем Делта в област Централна Македония със 7 298 жители (2001). Кулакия е център на архиерейското наместничество Камбания на Берската, Негушка и Камбанийска епархия.[1]

География

Градът е разположен в делтата на Вардар в областта Вардария на 20 километра западно от град Солун.

История

Античност

В Античността Халастра е град в Мигдония, споменат от Херодот в неговата „История“. Градът по-късно е известен и на Страбон, но в Средновековието престава да се споменава.

В Османската империя

В 19 век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария.

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

„ Кулакия... голямо село изцяло населено от гърци, които както изглежда живеят там открай време, въпреки владичеството на българите, които ги заобикалят по цялото околно поле.[2] “

В 1806 година английският учен и дипломат Уилям Лийк пише за Кулакия:

„ ...Кулакия, голямо гръцко село... Кулакия, което се намира на пътя от Солун за Катерина, както и за Верия, резиденция на митрополита на Кампания, един от подчинените на митрополитския управител в Солун. Митрополитът на Кампания някога е пребивавал в Капсохори, друго гръцко село, разположено между Караазмак, Мавронери и Инджекара или Бистрица в добре заселената част на равнината, около които има няколко други гръцки села. Цялото останало население на тези огромни равнини в Долна Македония се състои от български селяни ратаи по турските чифлици, които са разпръснати по нея.[3] “

През XIX век Кулакия е център на зографска художествена школа.[4]

Кулакийското евангелие

В 1863 година в Кулакия е направено Кулакийското евангелие - превод на Неделното евангелие, писан с гръцки букви на местния български диалект. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Колякия (Koliakia), Камбанийска епархия, живеят 1000 гърци.[5]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кулакия живеят 1 720 гърци[6], като селото се състои от българско погърчено мнозинство и една стара гръцка колония.[7]. Кулакия е седалище на камбанийския епископ, благодарение на което елинизмът се задържа в селото. Според професор Йордан Иванов в една от махалите му в началото на 20 век селяните все още са двуезични - говорят и гръцки и български.[8] Тази информация се потвърждава и от Андре Мазон, който определя една четвърт от населението на Кулакия преди Балканските войни (1912-1913) като съставена от българи-патриаршисти, които са двуезични.[9]

Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колакия (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1 450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.[10]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кулакия остава в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Кулакия като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

„ От другата страна на Вардар само селото Колакия е гръцко. Валмаса (Валмадес) е, напротив, българско (Гопчевич го дава гръцко), също и Йонджида, която Гопчевич съвсем е забравил.[11] “

След 1918 година в Кулакия се заселват гръцки преселници от Кавказ, Тракия и Мала Азия.

Личности

Родени в Кулакия
  • Шаблон:GRC-флаг Александрос Анагностопулос (Αλέξανδρος Αναγνωστόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Г. Петру и Г. Перифанопулос през 1904 година, след това при Петрилус, между 1910-1912 година е на турска служба, през 1912 година бяга в Атина, където е назначен за военен ръководител на гръцка част в Ениджевардарско, след войните се установява в Кулакия[12]
  • Шаблон:GRC-флаг Антониос Парасхос (Αντώνιος Παράσχος), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище [13]
  • Шаблон:GRC-флаг Атанасиос Гусьос (Αθανάσιος Γούσιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, при пренос на писмо за Михаил Анагностакос в Ениджевардарското езеро е заловен от турците и осъден на затвор[14]
  • Атанасиос Кулакийски (? - 8 септември 1774), гръцки новомъченик[15]
  • Шаблон:GRC-флаг Атанасиос Цицис (Αθανάσιος Τσίτσης), гръцки андартски деец, четник при Евангелос Цициридис в Берско, изпълнява и куриерска дейност[16]
  • Атанасий Солунски (около 1750 - 1774), светец, пострадал за Християнската вяра
  • Шаблон:GRC-флаг Григориос Пасьос (Γρηγόριος Πάσιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, прехвърлял с лодка хора и провизии по море[17]
  • Шаблон:GRC-флаг Димитриос Трупкос (Δημήτριος Τρούπκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[18]
  • Шаблон:GRC-флаг Евангелос Меркурис (Ευάγγελος Μερκούρης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[19]
  • Шаблон:GRC-флаг Константинос Думблас (Κωνσταντίνος Δούμπλας), лекар и гръцки андартски деец, агент от първи ред, действал активно в Ениджевардарско[20]
  • Шаблон:GRC-флаг Константинос Маргаритопулос (Κωνσταντίνος Μαργαριτόπουλος), гръцки андартски деец, четник при Телос Аграс между 1906-1907 година[21]
  • Шаблон:GRC-флаг Костас Карамбукукис (1954 - ), гръцки художник
  • Шаблон:GRC-флаг Леонидас Вафидис (Λεωνίδας Βαφείδης), гръцки андартски деец, агент от втори ред[22]
  • Шаблон:GRC-флаг Леонидас Граматикис (Λεωνίδας Γραμματίκης), гръцки андартски деец, четник при Г.Петру, арестуван, но по-късно освободен, след това действа като четник в Ениджевардарско[23]
  • Йоан Кулакийски (неизвестна - 1776), светец, пострадал за Християнската вяра
  • Шаблон:GRC-флаг Сотирис Зисис (1902 - 1989), гръцки зограф
  • Шаблон:GRC-флаг Стерьос Цункас (Στέργιος Τσόγκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, превозвал материали с лодка в Урумлъка[24]
  • Шаблон:GRC-флаг Стефанос Лилиопулос (Στέφανος Λιλιόπουλος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[25]
  • Шаблон:GRC-флаг Фотиос Терзис (Φώτιος Τερζής), гръцки андартски деец, четник[26]

Бележки

  1. ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες
  2. ↑ Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 61.
  3. ↑ Leake, W.M. Travels in Northern Greece. London, 1835, р. 259.
  4. ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. с. 181. Посетен на 2014-06-10.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  6. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 141.
  7. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.76.
  8. ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.302.
  9. ↑ Mazon, Andre et Andre Vaillant. L'evangeliaire de Kulakia un parler slave du Bas-Vardar, Paris 1938, p. 4-5
  10. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 218-219.
  11. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
  12. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  13. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  14. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  15. ↑ ΑΘΑΝΑΣΙΟΣ ὁ ΚΟΛΙΑΚΙΩΤΗΣ
  16. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  17. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  18. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  19. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  20. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  21. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  22. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  23. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  24. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  25. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
  26. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.62
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кулакия&oldid=6182976“.