Наяда (спътник): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
шаблон, добавки в шаблона по ен
раздели, допълване
Ред 1: Ред 1:
{{Планета
{{Планета
| име = Наяда
| име = Наяда
| тип = [[Ествествен спътник]] на [[Нептун (планета)|Нептун]]
| тип = [[Естествен спътник]] на [[Нептун (планета)|Нептун]]
| картинка = Naiad Voyager.png
| картинка = Naiad Voyager.png
| картинка_описание = Наяда или Таласа заснета от Вояджър 2
| картинка_описание = Наяда или Таласа заснета от Вояджър 2
Ред 80: Ред 80:
| accessdate = 2006-08-05 }}</ref> Като алтернатива се употребява и името '''Нептун 3'''.
| accessdate = 2006-08-05 }}</ref> Като алтернатива се употребява и името '''Нептун 3'''.


== Откриване ==
Спътникът е открит през 1989 г. на снимки заснети от [[Вояджър 2]]. Дадено му е предварителното означение '''S/1989&nbsp;N&nbsp;6'''.<ref>{{cite web
Спътникът е открит през септември 1989 г. на снимки заснети от [[Вояджър 2]]. Дадено му е предварителното означение '''S/1989&nbsp;N&nbsp;6'''.<ref>{{cite web
| title = IAU Circular No. 4867
| title = IAU Circular No. 4867
| date = [[September 29]] 1989
| date = [[September 29]] 1989
| url = http://www.cfa.harvard.edu/iauc/04800/04867.html
| url = http://www.cfa.harvard.edu/iauc/04800/04867.html
| accessdate = 2006-08-05 }}</ref> Откритието е оповестено на 29 септември 1989 г., а името на спътника е дадено на 16 септември 1991 г.
| accessdate = 2006-08-05 }}</ref>


== Физически и орбитални характеристики ==
Наяда има неправилна форма, без следи от геологична активност. Поради [[под-стационарна орбита|под-стационарната орбита]], орбиталният радиус на спътника бавно намалява поради [[приливни сили|приливните сили]] на Нептун и в далечното бъдеще той ще се разпръсне във формата на [[планетарен пръстен]] или ще бъде погълнат от [[атмосфера на небесно тяло|атмосферата]] на планетата.
Наяда има неправилна форма, без следи от геологична активност.


Тя се намира на около 23 500 km над най-високите облаци на Нептун. Поради [[под-стационарна орбита|под-стационарната орбита]], орбиталният радиус на спътника бавно намалява поради [[приливни сили|приливните сили]] на Нептун и в далечното бъдеще той ще се разпръсне във формата на [[планетарен пръстен]] или ще бъде погълнат от [[атмосфера на небесно тяло|атмосферата]] на планетата.

== Изследване ==
След преминаването на Вояджър 2, Нептуновата система е широко изследвана чрез наземни [[обсерватории]] и телескопа [[Хъбъл (телескоп)|Хъбъл]]. В периода 2002 — 2003 г. телескопът [[Обсерватория Кек|Кек]] наблядава системата с помощта на [[адаптивна оптика]] и лесно засича големите четири вътрешни спътника. [[Таласа (спътник)|Таласа]] е открита при обработката на снимките, но не и Наяда. Хъбъл има способността да открие всички известни сътници и вероятни нови спътници, дори и по-магляви от тези открити от Вояджър 2. На 8 октовмри 2013 г. института [[SETI]] обявява, че Наяда е била открита в архивни снимки от 2004 г. направени от Хъбъл.<ref>{{cite web|title=Lost Neptune Moon Re-Discovered|url=http://news.discovery.com/space/astronomy/lost-neptune-moon-found-131008.htm|accessdate=14 юни 2014}}</ref> Подозрението, че изгубването на позицията и&#768; е поради значителни грешки в [[ефемерида]]та на Наяда се окзават верни след като спътника е засечен на 80 градуса от очакваната позция.
== Вижте също ==
== Вижте също ==
* [[Граница на Рош]]
* [[Граница на Рош]]

Версия от 00:22, 14 юни 2014

Наяда
Естествен спътник на Нептун
Наяда или Таласа заснета от Вояджър 2
Наяда или Таласа заснета от Вояджър 2
Откриване
Открит отРичард Терил
Дата1989 г.
Орбитални параметри
Голяма полуос (a)48 227 km[1]
Ексцентрицитет (e)0,0004
Орбитален период (P)0,294 дни
Инклинация (i)4,75° - към екватора на Нептун
4,75° - към равнината на Лаплас
Физически характеристики
Среден диаметър96×60×52 km.[2]
Обем~1,5×105km3
Маса (m)1,9×1017 kg (изчислено по предполагаема плътност)
Средна плътност1,3 g/cm3 (предполагаема)
Екваториална гравитация~0.012 m/s2
Втора космическа скорост~0,028 km/s
Период на въртенесихронен
Наклон на оста0
Албедо0,07
Видима величина23,9
Повърхностна температура (T)~71 K
Наяда в Общомедия

Наяда е естествен спътник на Нептун. Носи името на Наядите от древногръцката митология.[3] Като алтернатива се употребява и името Нептун 3.

Откриване

Спътникът е открит през септември 1989 г. на снимки заснети от Вояджър 2. Дадено му е предварителното означение S/1989 N 6.[4] Откритието е оповестено на 29 септември 1989 г., а името на спътника е дадено на 16 септември 1991 г.

Физически и орбитални характеристики

Наяда има неправилна форма, без следи от геологична активност.

Тя се намира на около 23 500 km над най-високите облаци на Нептун. Поради под-стационарната орбита, орбиталният радиус на спътника бавно намалява поради приливните сили на Нептун и в далечното бъдеще той ще се разпръсне във формата на планетарен пръстен или ще бъде погълнат от атмосферата на планетата.

Изследване

След преминаването на Вояджър 2, Нептуновата система е широко изследвана чрез наземни обсерватории и телескопа Хъбъл. В периода 2002 — 2003 г. телескопът Кек наблядава системата с помощта на адаптивна оптика и лесно засича големите четири вътрешни спътника. Таласа е открита при обработката на снимките, но не и Наяда. Хъбъл има способността да открие всички известни сътници и вероятни нови спътници, дори и по-магляви от тези открити от Вояджър 2. На 8 октовмри 2013 г. института SETI обявява, че Наяда е била открита в архивни снимки от 2004 г. направени от Хъбъл.[5] Подозрението, че изгубването на позицията ѝ е поради значителни грешки в ефемеридата на Наяда се окзават верни след като спътника е засечен на 80 градуса от очакваната позция.

Вижте също

Бележки

  1. R.A. Jacobson and W.M. Owen Jr. The orbits of the inner Neptunian satellites from Voyager, Earthbased, and Hubble Space Telescope observations // Astronomical Journal 128. 2004. с. 1412.
  2. E. Karkoschka. Sizes, shapes, and albedos of the inner satellites of Neptune // Icarus 162. 2003. с. 400.
  3. Planet and Satellite Names and Discoverers // Gazetteer of Planetary Nomenclature. USGS Astrogeology, July 21 2006. Посетен на 2006-08-05.
  4. IAU Circular No. 4867 // September 29 1989. Посетен на 2006-08-05.
  5. Lost Neptune Moon Re-Discovered // Посетен на 14 юни 2014.

Външни препратки