Кулакия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 26: Ред 26:


=== В Османската империя ===
=== В Османската империя ===
Сведения за Кулакия има от XV век като християнско селище, вакъф на [[Евренос|Гази Евренос бег]].<ref>{{cite book |title= Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=182-183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=2014-06-10}}</ref> Кулакия е център на [[Берска, Негушка и Камбанийска епархия|Камбанийската епископия]], подчинена на [[Солунска епархия|Солунската митрополия]],<ref name="Ευγενίδου 183">{{cite book |title= Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=2014-06-10}}</ref> което позволява на [[гърцизъм|елинизма]] да се задържи в селото. В XIX век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария.
Сведения за Кулакия има от XV век като християнско селище, вакъф на [[Евренос|Гази Евренос бег]].<ref>{{cite book |title= Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=182-183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=2014-06-10}}</ref> Кулакия е център на [[Берска, Негушка и Камбанийска епархия|Камбанийската епископия]], подчинена на [[Солунска епархия|Солунската митрополия]],<ref name="Ευγενίδου 183">{{cite book |title= Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=2014-06-10}}</ref> което позволява на [[гърцизъм|елинизма]] да се задържи в селото. В XIX век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария. В средата на века Кулакия има мъжко и женско училище с 4 учители и около 200 ученика.<ref>{{cite book |title= Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages= 183 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=2014-06-10}}</ref>


В 1831 година френският консул в Солун [[Еспри-Мари Кузинери]] пише:
В 1831 година френският консул в Солун [[Еспри-Мари Кузинери]] пише:

Версия от 05:57, 15 юни 2014

Шаблон:Селище в РГ инфо

Кулакия или Халастра (Шаблон:Lang-el, Халастра, по-старо Κουλακιά, Кулакя и рядко Κωλακία, Колакия) е град в Република Гърция, част от дем Делта в област Централна Македония със 7 298 жители (2001). Кулакия е център на архиерейското наместничество Камбания на Берската, Негушка и Камбанийска епархия.[1]

География

Градът е разположен в делтата на Вардар в областта Вардария на 20 километра западно от град Солун.

История

Античност

В Античността Халастра е град в Мигдония, споменат от Херодот в неговата „История“. Градът по-късно е известен и на Страбон, но в Средновековието престава да се споменава.

В Османската империя

Сведения за Кулакия има от XV век като християнско селище, вакъф на Гази Евренос бег.[2] Кулакия е център на Камбанийската епископия, подчинена на Солунската митрополия,[3] което позволява на елинизма да се задържи в селото. В XIX век Кулакия е единственото гръцко село в иначе напълно българската област Вардария. В средата на века Кулакия има мъжко и женско училище с 4 учители и около 200 ученика.[4]

В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:

„ Кулакия... голямо село изцяло населено от гърци, които както изглежда живеят там открай време, въпреки владичеството на българите, които ги заобикалят по цялото околно поле.[5] “

В 1806 година английският учен и дипломат Уилям Лийк пише за Кулакия:

„ ...Кулакия, голямо гръцко село... Кулакия, което се намира на пътя от Солун за Катерина, както и за Верия, резиденция на митрополита на Кампания, един от подчинените на митрополитския управител в Солун. Митрополитът на Кампания някога е пребивавал в Капсохори, друго гръцко село, разположено между Караазмак, Мавронери и Инджекара или Бистрица в добре заселената част на равнината, около които има няколко други гръцки села. Цялото останало население на тези огромни равнини в Долна Македония се състои от български селяни ратаи по турските чифлици, които са разпръснати по нея.[6] “

През XIX век Кулакия е център на зографска художествена школа.[7]

Кулакийското евангелие

В 1863 година в Кулакия е направено Кулакийското евангелие – превод на Неделното евангелие, писан с гръцки букви на местния български диалект. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Колякия (Koliakia), Камбанийска епархия, живеят 1000 гърци.[8]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кулакия живеят 1 720 гърци[9], като селото се състои от българско погърчено мнозинство и една стара гръцка колония.[10] Според професор Йордан Иванов в една от махалите му в началото на 20 век селяните все още са двуезични – говорят и гръцки и български.[11] Тази информация се потвърждава и от Андре Мазон, който определя една четвърт от населението на Кулакия преди Балканските войни (1912-1913) като съставена от българи-патриаршисти, които са двуезични.[12]

Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колакия (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1 450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.[13]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кулакия остава в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Кулакия като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:

„ От другата страна на Вардар само селото Колакия е гръцко. Валмаса (Валмадес) е, напротив, българско (Гопчевич го дава гръцко), също и Йонджида, която Гопчевич съвсем е забравил.[14] “

След 1918 година в Кулакия се заселват гръцки преселници от Кавказ, Тракия и Мала Азия.

Личности

 Основна статия: Кулакийци

От Кулакия са двама неомъченици за Християнската вяра от XVIII век - Атанасий Солунски (около 1750 – 1774) и Йоан Кулакийски (? – 1776). В XIX век градчето е зографски център и дава няколко видни зографи и иконописци - от първата половина на века братята Маргаритис, Димитриос и Константинос Ламбу, а от втората Ставракис Маргаритис, Атанасиос Маргаритис, Николаос Константину и Димитриос Хадзистаматис. По време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Кулакия е гръцка база и дава доста андартски дейци като лекаря Константинос Думблас. В ХХ век художествената традиция в градчето продължава - от Кулакия са видните художници Сотирис Зисис (1902 – 1989) и Костас Карамбукукис (1954 – ).

Бележки

  1. ↑ Ιερά Μητρόπολη Βεροίας, Ναούσης και Καμπανίας. Ενορίες
  2. ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. с. 182-183. Посетен на 2014-06-10.
  3. ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. с. 183. Посетен на 2014-06-10.
  4. ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια "Συντεχνία" αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. с. 183. Посетен на 2014-06-10.
  5. ↑ Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris, 1831, 1 vol, р. 61.
  6. ↑ Leake, W.M. Travels in Northern Greece. London, 1835, р. 259.
  7. ↑ Ευγενίδου, Δέσποινα. Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά. Θεσσαλονίκη, Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204, 1982. с. 181. Посетен на 2014-06-10.
  8. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  9. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 141.
  10. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 76.
  11. ↑ Иванов, Йордан. „Българите в Македония“, С., 1917, стр.302.
  12. ↑ Mazon, Andre et Andre Vaillant. L'evangeliaire de Kulakia un parler slave du Bas-Vardar, Paris 1938, p. 4-5
  13. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 218-219.
  14. ↑ Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кулакия&oldid=6188346“.